Решение № 14621 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2013 г.

Решение № 14621 от 7.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6269/2013 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и от Цветанка Атанасова Владова срещу решение № 1865 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 4545/2012 г. на административен съд - София град. С него е отменено, като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-180-6500/2796 от 2.10.2011 г. и преписката е върната за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В жалбата на изпълнителния директор на ДФЗ се съдържат доводи за противоречие на решението с материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбата на Цветанка Атанасова Владова е насочена рещу решението само в часта му, в която преписката е върната на административния орган, а въпросът не е решен директно от административния съд. Не сочи конкретни касационни основания. Цветанка Атанасова Владова изразява писмено становище за неоснователност на жалбата, подадена от административния орган. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата касационна жалба. Мотивира се, че при издаване на уведомителното писмо не е било установено действителното състояние на заявените имоти. Правилно е отчетено неспазване на разпоредбите на чл. 9, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/2010 г. Втората касационна жалба счита за процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по жалба, подадена от Цветанка Атанасова Владова против уведомително писмо изх. № 02-180-6500/2796 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С него е отказано изцяло финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2010 г. Възраженията й са били, че декларираните 29 БЗС изцяло отговарят на нормативните изисквания за подпомагане. Позовала се е на незаконосъобразност на отказа, поради неспазване на процесуалните правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. От писмените доказателства по приложената административна преписка, съдът е установил, че административното производство е инициирано от Цветанка Атанасова Владова със заявление за подпомагане от 12.05.2012 г. по схема за единно плащане на площ /СЕПП/. Кандидатствала е с описаните в заявлението 29 БЗС с обща площ от 167.98 ха и за сумата 30731.19 лева. Данните са проверени чрез административна проверка, включваща кръстосана проверка. Последната е извършена чрез пространствено сравняване на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/. След тези проверки административният орган е посочил за всеки парцел установената площ и въз основа на нея е изчислил недопустимата за подпомагане площ общо в размер на 30.5 хектара, възлизащи на 22.10% от общо заявената от деклараторката площ. С оглед преценката на недопустима за подпомагане площ, попадаща в рамките от 20% до 50% е приложена санкцията по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., изключваща изцяло отпускането на помощ, свързани с площ. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал съдебно-техническа експертиза по въпроси, поставени от двете страни по делото. В констативната част на заключението, вещото лице е посочило начините, по които е изграден специализираният слой "Площи, допустими за подпомагане", въз основа на който са направени административните проверки. Проверило е отразените данни за 2009 и дори за 2011 г., за да добие пълна представа за състоянието на заявените парцели, по начина, по който са отразени на ортофотокартата. На тази база е установило, че определени парцели, конкретизирани с номерата им са трайно неподдържани и обрасли с дървета и храстова растителност. За всеки един от парцелите е описано състоянието, установено чрез анализ на изображението от ортофотокартата. Освен това резултатите са предоставени и в табличен вид. На базата на така извършените подробни изследвания, вещото лице е установило, че размерът на недопустимите площи за подпомагане по СЕПП е по-малък от определения от изпълнителния директор на ДФЗ. Според експерта той възлиза на 26.72 ха, което процентно прави 18.92 %. При тези данни по делото, съдът е приел на първо място немотивираност на оспорения административен акт, тъй като е налице позоваване едновременно на две разпоредби - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 1 от ЗПЗП, които уреждат различни хипотези. В същото време не е пояснено за кои от парцелите с констатирана недопустима площ, водеща до санкциониране или намаляване на финансовото подпомагане в едната хипотеза, и за кои в другата. Това препятства осъществяването на ефективен съдебен контрол върху акта. На следващо място, съдът е счел, че са допуснати нарушения и на материалноправни норми, тъй като е установено от експертизата наличие на по-малък размер площи, недопустими за подпомагане в сравнение с изводите на административния орган. Едновременно с това е посочил нарушение и на административно-производствените правила, изразяващо се в липса на събрани доказателства за преценка критериите по чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5/2010 г. Счел е оспореното уведомително писмо за незаконосъобразно и го е отменил. Изпълнил е задължението си по чл. 173, ал. 2 от АПК и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените указания в мотивите. Приложил е и разпоредбата на чл. 174 от АПК, като е определил едномесечен срок за администрацията да се произнесе по заявлението. Така постановеното решение е правилно. По касационната жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие": Неоснователна е първата група доводи в касационната жалба за необоснованост на извода на съда, че административният акт е издаден при "абсолютна липса на правни и фактически основания". В действителност решаващият орган на стр. 3 в мотивите на решението не е приел нарушение на формата на акта, а е констатирал единствено липса на мотиви. Пояснил е тази своя констатация с обстоятелството, че в обясненията към таблиците в уведомителното писмо за колона 5 "Установена площ на парцела след извършени административни проверки" са вписани две приложени хипотези на закона. Първата е чл. 43, ал. 3, т. 4 от него - наличие на заявени от кандидата площи, които той не стопанисва. Втората е вписана в изречение първо на стр. 3 от писмото и е чл. 43, ал. 3, т. 1 - стопанисване на площи с размери, по-малки от определените по реда на чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП. Това е дало основание на съда обосновано да приеме, че при заявени 29 парцела, при 20 от които са констатирани недопустими площи, не е конкретизирано кои от тях в коя от двете хипотези попадат. Същественото в конкретния случай, водещо до незаконосъобразност на оспорения административен акт е противоречието му с материалния закон. Причината за отказ от цялостно подпомагане е в процентния размер на площите, прети от ДФЗ, като недопустими за подпомагане. Това ясно се установява от обяснението към колона 8 на стр. 5 от уведомителното писмо. В това обяснение, административният орган се е позовал на хипотезата на чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. - при процентно отношение на недопустимата към установената площ в рамките от 20% до 50% - на санкция подлежи цялата установена площ. След като административният орган е определил в таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо установената площ, покриваща изискванията на 137.32 ха, а наддекларираната площ на 30.5 ха, то полученият процент от 22.19% е довел до санкциониране на цялата площ от 137.32 ха и е отказал финансово подпомагане. При изготвянето на съдебно-техническата експертиза обаче установяванията са по-различни и съответно водят до различен размер на недопустимата площ. След извършен анализ в МЗХ на ортофотокартата за всеки един от двадесетте парцела в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо, вещото лице категорично е установило, че размерът на недопустимата за подпомагане площ е по-малък и възлиза на 26.72 ха. Изразен в проценти към установената площ, той дава 18.92.%. Таково процентно съотношение, намиращо се в рамките от 3% до 20% попада в обхвата на § първи от чл. 58 от цитирания Регламент и правните последици за заявителката биха били по-благоприятни. Ето защо напълно голословно се твърди от касатора, че изводите на вещото лице "почти" съвпадали с изводите на административния орган. Констатациите са различни до степен, обуславяща прилагането на различни параграфи от цитираната разпоредба на чл. 58 от регламента. Като е съобразил тези обстоятелства и е отменил уведомителното писмо, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По касационната жалба, подадена от Цветанка Атанасова Владова: Тя касае решението само в частта му, в която съдът е върнал преписката на административния орган със задължение да се произнесе в едномесечен срок. Иска от съда да определи размера на подпомагането. Съдът намира, че жалбата срещу тази част от първоинстанционното решение е процесуално допустима. Жалбоподателката има правен интерес да претендира едновременно с отмяната на акта и решаване на въпроса за отпускане на исканата финансова помощ, без да се провежда ново административно прозводство, изискващо и нов административен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Правомощията на съда при отмяна на оспорен пред него адсминистративен акт са уредени в разпоредбата на чл. 173 от АПК. Те са различни в зависимост от естеството на акта. В конкретния случай оторизирането и изплащането на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания е единствено от компетентността на Държавен фонд "Земеделие". Съдът е съобразил тези обстоятелства и в мотивите изрично е посочил, че само ДФЗ е акредитиран за разплащателна агенция на Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Поради това решаването на въпроса за оторизацията по конкретното заявление е единствено от компетентността на ДФЗ и не позволява решаването му от страна на съда, извършващ контрола за законосъобразност. Като е приложил хипотезата на чл. 173, ал. 2, а не тази на ал. 1 от АПК, съдът е постановил правилно решение и в тази му част, която следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение