Решение № 7419 от 17.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9310/2023 г.

Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба от "Медик 28 Дружба Амбулатория за извънболнична групова първична медицинска помощ ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. Дружба , ул. Илия Бешков 1, представлявано от управителя д-р П. Христов, чрез пълномощниците адв. Костенарова и адв. Германова, за тълкуване на решение 2133/22.02.2024 г. по адм. д. 9310/2023 г. на Върховния административен съд, шесто отделение. Ответната страна директорът на Столична здравноосигурителна каса /СЗОК/ чрез пълномощника гл. юрисконсулт Манева, в писмен отоговор изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира молбата за допустима, но неоснователна. С решението, чието тълкуване се иска, е оставено в сила Решение 5077 от 26.07.2023 г., постановено по административно дело 2293/2023 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата на Медик 28 Дружба - Амбулатория за извънболнична групова първична медицинска помощ" ООД срещу Заповед РД 15-263/22.02.2023 г. за налагане на санкция, издадена от директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на жалбоподателя е наложена следната санкция: частично прекратяване на договор 22-1471/2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ, сключен между НЗОК и "Медик 28 - Дружба - АИГПМП" ООД, по отношение на медицинската дейност на д-р Р. И. Г.. С молбата се иска тълкуване на мотивите на съдебния акт в частта, с която е посочено, че прекратяването на договора с НЗОК по отношение на лекаря, извършил нарушението, не лишава търговското дружество от качеството му на лечебно заведение за извънболнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения с право да извършва дейността, за която е регистрирано, с други източници за финансиране и с други лекари. Съответно, лекарят, по отношение на когото договорът е прекратен, запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК. Искането за тълкуване на мотивите на решението в хипотезата на чл. 251 ГПК е неоснователно. Разпоредбата на чл. 251 ГПК предвижда възможност за тълкуване на влязло в сила решение на съда, който го е постановил. Съгласно разпоредбата на чл. 172а АПК съдебното решение има задължително съдържание, като съгласно ал. 2 към него се излагат мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Съобразно правната доктрина и установената съдебна практика, на тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК подлежат неясните решения - такива от чиито диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда по разрешения с решението правен спор. На тълкуване подлежи само и единствено диспозитива на съдебното решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо и той установява, какво е действителното правно положение между страните по спора, но не и неговите мотиви. Мотивите не са част от съдебното решение и не се ползват със сила на пресъдено нещо (съгл. т. 18 от ТР 1/2001 г. по т. д. 1/2000 на ОСГК на ВКС). Поради това тяхната липса или неяснота не води до необходимост и възможност за тълкуване по реда на чл. 251 от ГПК. В настоящия случай в подадената молба не се иска тълкуване на диспозитива на влязлото в сила съдебно решение по настоящото дело, като неясен или неразбираем, а се иска тълкуване и посредством него допълване на част от мотивите му. Всеки правен акт се нуждае от тълкуване, когато е неясен и нуждата от тълкуване възниква във всички случаи, когато тази неяснота препятства прилагането на правните последици на съдебния акт. В конкретния спор диспозитивът на решението не съдържа неясноти относно изхода на спора. В случая не са налице неясни изрази или недостъпна за страните юридическа терминология, която да затрудни точното възприемане на съдебния акт. Освен това чрез решението по тълкуване не могат да бъдат давани указания как да се приложи влезлия в сила съдебен акт, както и да се правят разяснения и препоръки досежно неговото изпълнение. Мотивите възпроизвеждат и константната практика на шесто отделение на ВАС по сходни казуси, обективирана в решение 5439 от 07.06.2022 г. по адм. д. 12441/2021 г., решение 10323 от 15.11.2022 г. по адм. д. 2898/2022 г. решение 4056 от 13.04.2023 г. по адм. д. 7476/2022 г., решение 5215 от 17.05.2023 г. по адм. д. 7661/2022 г. и др. Както и в съдебното решение, чието тълкуване се иска, така и в цитираната съдебна практика е посочено, че лекарят, по отношение на който договорът е прекратен, запазва възможността да работи в друго лечебно заведение, сключило договор с НЗОК по аргумент от разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., съгласно която всеки лекар може да работи в изпълнение на два договора с НЗОК независимо от месторазположението на лечебните заведения, в които се оказва помощта. Следва обаче да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от НРД за МД 2023-2025, идентична с тази на чл. 26, ал. 2 от НРД за МД 2020-2022, съгласно която в случаите по ал. 1, т. 6 (т.е. при наложена санкция "прекратяване на договор") директорът на РЗОК може да сключи договор след изтичане на 12 месеца от влизане в сила на санкцията "прекратяване на договор". С оглед изложеното искането за тълкуване на решение 2133 от 22.02.2024 г. по адм. д. 9310/2023 г. на ВАС, шесто отделение, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Във връзка с горното и на основание чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение