Решение № 9327 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2015 г.

Решение № 9327 от 29.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10930/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град, срещу решение № 4394 от 24.06.2015 г., постановено по адм. д. № 1676/2015 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 44 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът - Й. З. М. от гр. София, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Иванова, поддържа теза за неоснователност на касационната жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - София-град, е отменил решение № РО-20 от 15.01.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - София-град и потвърденото с него разпореждане № 5510096809 от 08.08.2014 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - София-град. Изпратил е преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. От данните по делото се установява, че удостоверение изх. № 96 от 12.02.2015 г., издадено от СМП "Метални конструкции" ЕАД - гр. София, е представено от М. с жалбата. С определение от 27.02.2015 г., на основание чл. 163, ал. 2 АПК, съдът е дал указания на ответника да представи в 14-дневен срок отговор, в който да посочи кои твърдения на жалбоподателя приема за спорни. Цитираното удостоверение е издадено от осигурителя, подписано е от изпълнителния директор на дружеството и в него е посочено изрично, че е документ по чл. 5, ал. 7 КСО. В отговора от 21.03.2015 г., както и в съдебното заседание, проведено на 24.03.2015 г., на което е присъствал процесуален представител на ответника, последният не е провел оспорване на цитираното удостоверение. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК, заинтересованата страна може да оспори истинността на документ най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. Тези процесуални срокове са пропуснати от ответника по първоначалното дело и съображенията му в касационната жалба във връзка с този документ, които по същество представляват оспорване, проведено пред касационната инстанция, е процесуално недопустимо. Според чл. 193, ал. 2 и 3 във връзка с чл. 194 ГПК само при проведено оспорване, съдът постановява да се извърши проверка на документа. В тази връзка, позовавайки се удостоверението, съдът не е допуснал процесуално нарушение. Неоснователни са и оплакванията относно показания на свидетеля Л. Видно от лист 68 и 69 от административната преписка, той е представил пред органите на ТП на НОИ - София-град, писмена декларация относно характера на полагания от М. труд, която е доказателствено средство по смисъла на чл. 39, ал. 1 АПК. В документацията на осигурителя не са съхранени щатно разписание и длъжностните характеристики на М. за процесните периоди. При това положение разпитът на Л. в съдебно заседание е допустимо, с оглед нормата на чл. 171, ал. 1, предложение второ АПК. Показанията на този свидетел, дадени пред съда, не са противоречиви, тъй като изразът "Той ръководеше бригади, които изпълняваха строително-монтажни работи", не означава че пенсионерът е ръководил и началници на обекти, като ръководител на група обекти. Основният спорен въпрос по първоначалното дело е бил относно категорията на положения от М. труд през периодите от 01.11.1986 г. до 01.04.1990 г и от 01.09.1991 г. до 01.04.1992 г. От удостоверение изх. № 96 от 12.02.2015 г., издадено от СМП "Метални конструкции" ЕАД - гр. София се установява, че включително през процесните периоди М. е работил като технически ръководител, началник на строителен обект, началник на група строителни обекти на селищна система Г. Малина и независимо от наименованието на длъжността, не е имал на подчинение други технически ръководители и/или началници на строителен/строителни обект/обекти. Различията в наименованието на длъжността, включително и в периодите 01.11.1986 до 01.04.1990 г., както и в периода 01.09.1991 г. до 01.04.1992 г., не са съставлявали промяна в характера на извършваната работа, условията на труд и вредности, а се е дължала на спецификата на строителството, вида на строителство и организацията на работата в предприятието. Преназначенията произтичат от нормативната промяна относно размера на възнаграждението. В тези периоди лицето е осигурявано за втора категория труд. В тази връзка е и декларацията на Г. Л. Л., представена пред административния орган. Той е бил заместник - директор през периода 1985 - 1987 г. в СМЗ - Ботунец, СМП "Метални конструкции" - Ботунец, а от 1987 г. - директор на регистрираното по Търговския закон акционерно дружество до 2007 г. Данните по декларацията са потвърдени в съдебното заседание, състояло се на 24.03.2015 г. Цитираните доказателства сочат, че жалбоподателят по първоначалното дело не е заемал длъжност по-висока от началник на строителен обект, както неправилно приема административният орган. Записът на т. 66и ПКТП (отм.) обхваща инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително. Следователно лицето попада в кръга на посочената разпоредба. Текстът на т. 68 от ПКТП (отм.) изрично сочи, че при изменение в наименованията на извършваната работа, но без промяна в характера й, работниците и служителите запазват категорията на труда си. Атакуваният съдебен акт не е постановен при неправилно разширително тълкуване и прилагане на материалноправната норма на т. 66и ПКТП (отм.), наличието на чиято хипотеза е установена от събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност. При извършената служебна проверка и с оглед релевираните в касационната жалба оплаквания, не се установяват основания за отмяна на оспорения съдебен акт, поради което същият се оставя в сила. Предвид своевременно направеното искане за разноски, релевираното възражение за прекомерност и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 и § 2 ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника се присъжда сумата 700 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,