Решение № 10691 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6821/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Айтос, подадена чрез процесуалния представител юрк. Стоичкова, срещу решение № 4428 от 20.05.2026 г., постановено по адм. дело № 1504/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отменена заповед № РД-08-474 от 18.07.2025 г. на кмета на Община Айтос и е осъдена общината да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли първоинстанционната жалба, както и се присъдят разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – „МР. Джан Билдинг Строй“ ЕООД, гр. Айтос, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния представител адв. Тасков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на „МР. Джан Билдинг Строй“ ЕООД срещу заповед № РД-08-474 от 18.07.2025 г. на кмета на Община Айтос, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е наредено на жалбоподателя, в качеството му на извършител, да премахне незаконен строеж: „Изкоп“, находящ се в УПИ VII – общ., кв. 7, и в УПИ VIII – общ., кв. 7 по плана на с. Поляново, Община Айтос. За да отмени оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че макар и да е издадена от компетентен орган в законоустановената форма, същата е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е събрал служебно всички необходими доказателства в изпълнение на задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК. Според съда не се установява по делото, а следва да се посочи, че не се и твърди, издателят на акта да е положил необходимите усилия да събере достатъчно доказателства за обстоятелството кой е действителният собственик на терена, лице с ограничено вещно право или извършител на незаконния строеж, за да определи адресата на оспорения акт. Позовавайки се на приложените по делото писмени доказателства съдът приема, че неправилно премахването на незаконния строеж е възложено на „МР. Джан Билдинг Строй“ ЕООД, в качеството му на собственик на строежа и негов извършител, доколкото дружеството не е собственик или носител на ограничено вещно право върху терена. Според съда по отношение авторството, което в случая е спорно, административният орган е следвало да събере доказателства, които да установят, че именно адресатът е извършител на незаконния строеж, като в случая нито в административната фаза на процеса, нито пред настоящата съдебна инстанция, не са представени доказателства установяващи, че жалбоподателят е изпълнил процесния строеж. Решението е постановено в нарушение на закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорените административни актове са издадени от компетентен орган – кмета на Община Айтос, както и в предписаната от закона форма. Правилно съдът приема също така, че процесният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, като е отразено и неговото местоположение, поради което е налице конкретизация на строежа, който е незаконен и подлежи на премахване. Неправилен обаче е решаващият извод на съда за допуснато при издаване на процесната заповед съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са изяснени факти и обстоятелства от значение за случая, доколкото по делото се установява, че без да е съобразил данните за лицата, собственици на имота и без да е изяснил безпротиворечиво кое е лицето, извършило строежа, административният орган е издал заповедта с погрешно посочен адресат. Действително, от приетите по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят „МР. Джан Билдинг Строй“ ЕООД не е собственик нито на спорния строеж, нито на имота, в който се намира той, както и не е носител на ограничено вещно право по отношение на имота, в който е изграден строежа. От доказателствата по делото обаче, обратно на приетото от административния съд, безспорно се установява, че именно дружеството – жалбоподател е извършител на процесния строеж, както е прието и в оспорената заповед. Законосъобразно в същата е посочен „МР. Джан Билдинг Строй“ ЕООД като неин адресат, в качеството на извършител на строежа, съответно като адресат на задължението за премахване на незаконния строеж, доколкото в хода на административното производство е подадено именно от жалбоподателя „МР. Джан Билдинг Строй“ ЕООД възражение вх. № 92-Ф-634/18.06.2025 г. срещу констативен акт № 2/02.05.2025 г., в което последният не само не отрича обстоятелството, че той е извършител на строежа, но и изрично заявява, че строежът е „съвместим с плана на с. Поляново, като са налице отстояния от границите на имота“, както и моли производството да бъде спряно и да му бъде предоставена възможност да представи всички необходими книжа. Обстоятелството, че именно жалбоподателят е извършител на процесния строеж се потвърждава и от дадената по време на проверката информация от работниците, които са заварени на строежа /съгласно установеното от вещото лице при запознаване с констативен акт № 3/02.05.2025 г./. В тази връзка следва да се има предвид, че адресат на заповед за премахване на незаконен строеж може да бъде както собственикът на терена, така и лице с ограничено вещно право на строеж или извършител на незаконния строеж, съгласно определението в § 3 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Наредба № 13/23.07.2001 г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекция за национален строителен контрол /Наредба № 13/2001 г./. Това са лицата, на които може да се вмени в задължение изпълнението на заповедта. В настоящото производство дружеството – жалбоподател, макар и да не се легитимира като собственик на имота, в който е извършен строежа и самия строеж, то същото безспорно се явява негов извършител. В случая освен разпоредбата на § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13/2001 г., съответно е приложима и разпоредбата на чл. 225, ал. 6 от ЗУТ, като адресат на заповедта за премахване на незаконен строеж може да е всяко едно от посочените лица в цитираните норми. Следователно компетентният административен орган разполага с оперативната самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на незаконния строеж, като в конкретния случай той е насочил това задължение за премахване към един от възможните субекти - строителя /чл. 225, ал. 6, т. 3 от ЗУТ/, каквото качество – извършител на незаконния строеж и строител на същия безспорно има жалбоподателят. Поради и това, обратно на приетото от съда, не се установява по делото оспорената заповед да е издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в частност в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че оспорения административен акт е постановен и при наличие на материално-правните основания, предвидени в текста на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. В случая от приетите по делото писмени доказателства безспорно се установява, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени, доколкото описания в заповедта за премахване „изкоп“ представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, за чието изграждане са необходими строителни книжа, доколкото с оглед на неговите характеристики същият не попада в рамките на изключението по чл. 151, ал. 1, т. 5 от ЗУТ, при което не се изисква разрешение за строеж. В случая строителни книжа не са издадени, обстоятелство, по което страните не спорят, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Предвид времето на изграждане на процесния строеж, то същият не попада и в нито една от хипотезите на § 16 от ПР на ЗУТ и на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради и което е невъзможно да бъде квалифициран като „търпим“. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по същество, с което се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При основателността на касационната жалба в полза на касатора следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски за две съдебни инстанции, а именно: пред първата инстанция – внесен депозит за вещо лице в размер на 200 евро и юрисконсултско възнаграждение в размер на 102.26 евро, определено на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ; пред настоящата инстанция – юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и внесена държавна такса в размер на 35.79 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,