Решение № 499 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 517/2009 г.

Решение № 499 от 18.01.2010 г. на ВКС по н. д. № 517/2009 г., I н. о., НК, докладчик председателя Пламен Томов Върховният касационен съд е трета инстанция по делото пред него по жалба от името на подсъдимия В. Б. М. срещу въззивната (нова), осъдителна присъда на Градския съд, издадена след отмяната на присъда на районния съд, оправдателна както за този подсъдим, така и за А. Т. М. Първоинстанционната присъда е от 10 юли 2008 г. по нохд № 13955/2005 г. и е по обвинението в грабеж над А. Т., извършен от съподсъдимите на 28 април 2005 г. по отношение на велосипед на пострадалия на стойност 408 лева - престъпление по чл. 198, ал. 1, във връзка с 20, ал. 2 НК. Присъдата във втората (въззивна) инстанция - № 259 от 1 юли 2009 г. по внохд № 1283/2009 г., е постановена след протест от съответния прокурор и с нея подсъдимите са наказани по първоначалното обвинение на по 3 години лишаване от свобода условно с 4-годишен изпитателен срок. Касационната жалба е отправена срещу приложението на чл. 198 НК и - алтернативно - несправедливостта на наложеното наказание. В първата насока се споделят изводите на районния съд за отхвърляне на обвинението, а във втората се сочат само обстоятелствата, довели според жалбоподателя до несправедливото санкциониране. Жалбата е поддържана и в съдебното заседание на ВКС, а прокурорът в тази инстанция е за нейното отхвърляне. ВКС намери, че трябва да остави в сила обжалваното решение. Липсват касационни основания за неговото отменяне или изменяне. Поддържайки нарушението на НК като основание за отмяна, жалбоподателят очевидно пропуска, че въззивният съд е приложил чл. 198 НК при различни факти в сравнение с приетите в първата инстанция, така че ако осъдителната присъда е засегната от някакъв недостатък, той първо би трябвало да е по отношение на доказването, а то поначало се регулира от процесуалните правила. Разбира се, по-нататък, когато се оспорват обстоятелствата около намерението на подсъдимите (дали само да набият пострадалия или да го набият, за да отнемат велосипеда му), доводите в жалбата неизбежно стават процесуални, но въпреки това не стават основателни. Анализът на доказателствата и заключенията по фактите, които е направил ГС, не само са в нарушение на процесуалните правила за доказателствената дейност, но и в резултат на тяхното спазване са далеч по-убедителни. Всъщност съдилищата и в двете предходни инстанции са положили значителни усилия в дейността си по установяването на фактическата обстановка, в която се е развил инцидентът, но все пак ГС е стигнал до правилните изводи и заедно с това е посочил грешките на РС. Възраженията срещу наложеното наказание също не могат да бъдат споделени - нито едно от посочените в жалбата обстоятелства: алкохолното опиянение (под въпрос е изобщо смекчаващото му значение), липсата на съдимост, държането по време на наказателното производство, изминалото време от 2005 г. насам, не е от естество самостоятелно или в съчетание с друго да представи минималното по чл. 198, ал. 1, НК лишаване от свобода, при това условно и с минимален изпитателен срок, като явно неподходящо за подсъдимия, и може би не случайно в жалбата липсва конкретизация на искането за неговото намаляне. Ръководен от изложеното и съобразно още с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС - I наказателно отделение