Решение № 476 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 380/2008 г.

Решение № 476 от 12.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 380/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по реда на § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218и от ГПК (отм.). С решение № 1* от 18.12.2008 г., постановено по настоящото дело на Върховния касационен съд, е отменено решение № 404 от 23.12.2005 г., поправено с решение № 206 от 11.07.2007 г. и решение № 270 от 20.11.2007 г. по гр. д. № 189 по описа на Смолянския окръжен съд по иска за разпределение на ползването на приземния етаж на жилищната сграда, построена в имот пл. № 7* участващ в парцел ****, 728 от кв.20 по плана на с. Р., за отхвърляне на установителния иск за притежавани права в собствеността на същия приземен етаж и искането за частично обезсилване на нотариален акт № 4* том II, н.д. № 773 от 1991 г. и пълно обезсилване на нотариален акт № 5* том II, н.д. № 1021/91 г. на Смолянския районен съд и е даден ход по същество на спора в тази част. Делото е висящо по предявения от В. С. Н. и Р. К. Н. против А. Х. К. искове за признаване за установено, че ищците са собственици на 1/4 ид.ч. от приземния етаж и по предявения от Т. В. П., В. С. Н. и Р. К. Н. против А. Х. К. иск за разпределение ползването на приземния етаж на жилищната сграда, построена в имот пл. № 7* участващ в парцел ****, 728 от кв.20 по плана на с. Р. С влязлото в сила първоинстанционно решение № 428 от 31.07.2000 г. по гр. д. № 706 от 1999 г. на Смолянски районен съд е признато за установено по отношение на А. Х. К., че Т. В. П. е собственик 1/2 ид. ч. от избения етаж на процесната жилищна сграда (придобити по дарение от 1993 г. от В. С. Н. и Р. К. Н.), както и че Р. К. Н. е собственик на 1/4 ид. ч. от дворното място, върху което е построена сграда. Страните не спорят по следната фактическа обстановка, която се установява и от събраните по делото доказателства: Р. Н. е майка на А. К. от брака й с Х. К., а Т. П. е нейна дъщеря от брака й с В. Н., сключен на 27.03.1960 г. Дворното място, включено в парцел ****, 278 от кв.20 по плана на гр. С., кв. Райково и съставляващо имот пл. № 278 е придобито по наследство от починалия Х. К. и неговия брат Н при права 1/4 ид.ч. за Р. Н.и 3/4 ид. ч. за А. К. На 5.04.1967 г. е издадено на името на Р. Н. и А. К. разрешение за строеж на нова жилищна сграда на два етажа и избено помещение. Със заповед № 299 от 13.05.1967 г. на ГНС - С., издадена на основание чл. 1 от ЗРПВПНИ (отм.) е разрешено на Р. Н. и А. К. да отстъпят правото на строеж безвъзмездно на В. Н. за две помещения в избения етаж и първия етаж, като А. К. да си запази правото да построи втория етаж и две помещения в избения етаж. С нотариален акт № 1* том ХI, дело № 281/8.11.1968 г. Р. Н. и А. К. са отстъпили безвъзмездно на В. Н. правото на строеж за първия жилищен етаж и две помещения от приземния етаж, а Р. Н. и А. К. са си запазили правото на строеж за втория жилищен етаж и две помещения от приземния етаж. Спорът по делото е свързан с различното тълкуване на правните последици на разрешението по чл. 1 от ЗРПВПНИ (отм.) и волеизявленията при сключване на договора по нотариален акт № 111/1968 г., като ответникът поддържа, че доколкото заповед № 299 от 13.05.1967 г. разрешава само той да си запази правото на строеж за две помещения в избения етаж, то следва да се приеме, че той е единствен суперфициар за тези помещения. Доводи във връзка с този спор са развити и в представените писмени бележки на страните, но същите не следва да се обсъждат, тъй като спорът е разрешен с постановеното по настоящото дело отменително касационно решение, с което е прието, че изискуемото от чл. 3 от ЗРПВПНИ (отм.) разрешение е било необходимо само за учредената от А. К. в полза на В. Н. суперфиция за първия етаж от жилищната сграда и две помещения в приземния етаж, касаеща правата му от 3/4 ид.ч. от дворното място, а по отношение волеизявлението на Р. Н. за учредяване суперфиция в полза на съпруга й В. Н. и запазване правото на строеж съвместно със сина й А. К. не се прилага ЗРПВПНИ (отм.) и следователно въз основа на изповядания в изискуемата от закона форма договор от 8.11.1968 г. и след реализиране на строителството В. и Р. Н. са придобили в съпружеска имуществена общност първия етаж от жилищната сграда, а втория етаж е придобит в съсобственост от А. К. и Р. и В. Н.. Висящността на спора е продължила за изясняване какви помещения са се предвиждали в приземния етаж към момента на сключването на договора за учредяване на суперфиция, за да се прецени дали правото на строеж касае помещения, принадлежащи към съответните жилищни обекти (избени помещения) или самостоятелни обекти на вещни права, съответно дали след реализиране на строителството е придобита собствеността върху конкретни помещения или върху идеални части от целия приземен етаж. От изявленията на страните в молби от 14.01.2009 г. и от 22.01.2009 г., както и от експертното заключение от 10.06.2009 г. е видно, че по архитектурния проект, носещ дата 5.06.1967 г. в приземния етаж на сградата е предвидено изграждане на две избени помещения, магазин, стълба и разпределителен коридор. Магазинът съставлява самостоятелен обект на вещни права, а избените помещения са принадлежност към двете обособени жилища на първия и втория етаж. След като в избения етаж са съществували самостоятелен и несамостоятелни обекти на вещни права и в договора за учредяване на суперфиция не са индивидуализирани помещенията, които ще построи всяка от страните, то следва, че изградения приземен етаж е придобит в съсобственост съобразно с уговорените в договора права или 1/2 ид.ч. за В. Н. (в режим на съпружеска имуществена общност с Р. Н.), а останалата 1/2 е придобита от Р. Н. и А. К. въз основа на запазеното право на строеж или Р. Н. е станала собственик (в режим на съпружеска имуществена общност с В. Н.) на 1/4 от 1/2 ид. ч. или на 1/8 ид. ч. от приземния етаж, а А. К. - на 3/4 от 1/2 ид. ч. или на 3/8 ид. ч. от приземния етаж. През 1993 г. В. и Р. Н. са прехвърлили първия етаж от сградата заедно с 1/2 ид.ч. от приземния етаж на Т. П. През 1991 г. А. К. се е снабдил с констативен нотариален акт № 4* том II, дело № 773 от 1991 г. за собственост на дворното място с площ от 568 кв. м., съставляващо пл. № 7* участващ в парцел ****,728 по плана на с. Р., ведно с втория етаж от жилищната сграда и 1/4 от сутерена, отнасяща се за гараж от 26.5 кв. м и с констативен нотариален акт № 5* том II, дело № 1* от 1991 г. за собственост на едно помещение в приземния етаж с площ от 26.5 кв. м, като е представил в нотариалното производство нотариалния акт за учредяване на суперфиция № 111/68 г. и удостоверения за идентичности регулационно положение. През 1996 г. на името на А. К. е одобрена проектна документация за реконструкция на приземния етаж, по силата на която същият е трансформиран в два напълно самостоятелни търговски обекта - магазин и кафе - аператив. С оглед изложеното следва, че предявения установителен иск за собственост на 1/8 ид.ч. от сутеренния етаж е основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до претендираните права от 2/8 ид. ч. (1/4 ид.ч.) следва да се отхвърли. На основание чл. 431, ал. 2 от ГПК (отм.) следва да се отмени нотариален акт № 4* том II, дело № 773 от 1991 г. за собственост на дворното място с площ от 568 кв. м., съставляващо пл. № 7* участващ в парцел****,728 по плана на с. Р. за признатите права над 3/4 ид.ч., както и изцяло да се отмени нотариален акт № 5* том II, дело № 1* от 1991 г., доколкото същите са издадени въз основа на нотариален акт № 1* том ХI, дело № 281/8.11.1968 г., а последният не удостоверява притежаването на тези права. Разпределението на правото на ползване следва да се извърши при съобразяване правата на страните и съществуващото положение - изградени два самостоятелни търговски обекта, от които магазина е с площ от 19.09 км.м., а кафе - аператива с площ от 70.48 кв. м. Ищците Т. П., Р. Н. и В. Н. притежават общо 5/8 ид.ч. и да поискали да им се предостави единия обект за общо ползване, поради което следва да получат ползването на кафе - аператива. Ответникът А. К. притежава 3/8 ид.ч. и следва да му се предостави ползването на магазина. Тъй като ответникът ще ползва обект, който не съответства на правата му в съсобствеността, докато обекта, който ще ползват ищците е по - голям с оглед техните права, то полученото несъответствие следва да бъде отстранено, като ищците заплащат на ответника ежемесечно обезщетение в размер на средната наемна цена на квадратен метър търговска площ или сумата 90.63 лв. (при 6.25 лв. средна наемна цена на квадратен метър търговска площ, видно от експертното заключение от 10.06.2009 г.). С оглед частичната основателност на тезите и на двете страни, разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на страните, така както са направени. По изложените съображения и на основание чл. 218и от ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Пето гражданско отделение