Решение № 5813 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1018/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 АПК. Образувано е по касационна жалба от Е. Р. С. против решение 13305 от 10.12.2024 год. постановено по адм.д. 140/2024 год. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на С. срещу Решение 2153-03-180/15.12.2023 год. на директора на ТП на НОИ Варна и са присъдени разноски. Поддържат се доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие с целта на закона. Излагат се съображения, че органите на НОИ нямат правомощия да се произнасят по въпросите относно същестуването на трудово правоотношение и че единствено съдът е компетентен да установи дали трудовото правоотношение е действително или не. Касаторът счита, че работодателят не е имал правно основание да заличава данните за С. подадени в Регистъра на осигурените лица. Лицето не е било уведомено и не е участвало в производството по издаване на задължителни предписания на дружеството-осигурител. Нарушени били осигурителните права на лицето като същото не е могло да се защити в производството по издаване на задължителните предписания. Прави се искане съдът да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи жалбата на С. срещу решението на директора на ТП на НОИ. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Директорът на ТП на НОИ Варна чрез процесуален представител Костадинова в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна д правен интерес от обжалване и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Е. Р. С. срещу решение на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане РВ-3-03-01383467/23.06.2023 год. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ Варна, с което на основание чл.114, ал.2, т.2 и чл.114, ал.3 от КСО е разпоредено да възстанови неоснователно получени суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 год.възраст през периода 06.10.2020 год. до 31.08.2022 год. в размер на 17 597, 56 лева главница. Извършена е проверка на дружеството-осигурител Галитур 2019 ЕООД, при която е установено, че същото не развива дейност към 12.08.2020 год., а на 10.08.2020 год. са подадени данни за сключен трудов договор с Е. С.. Издадени са задължителни предписания на дружеството да заличи данните на С. по чл.5, ал.4 от КСО за периода ОТ 10.08.2020 ГОД. ДО 09.12.2022 год. като органът е приел, че към момента на настъпване на осигурителния риск лицето не е имало качеството на осигурено лице. Задължителните предписания били връчени на дружеството, което не ги е оспорело и същите са влезли в сила. Данните са заличени служебно. Въз основа на тези задължителни предписания е издадено процесното разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми. Решението на директора на ТП на НОИ Варна е обжалвано пред Административен съд Варна, който с процесното решение е отхвърлил жалбата на лицето. За да постанови акт с процесното съдържание, първоинстанционният съд е приел, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването им и при правилно приложение на материалния закон. Осигурително правоотношение не е възникнало между С. и дружеството, тъй като същото не е извършвало търговска дейност. В следствие на това на дружеството са издадени задължителни предписания за заличаване на подадените за С. данни в РОЛ. Съдът е намерил за неоснователно възражението на лицето, че не е участвало в производството по издаване на задължителните предписания. Мотивирал се е с това, че задължителните предписания са надлежна връчени на дружеството и същите са влезли в сила и е недопустимо в настоящото производство да се извърша инцидентен съдебен контрол за законосъобразност на същите предписания. Лицето твърди, че предписанията засягат неблагоприятно правата и интересите и, но не се представят доказателства, че предписанията са обжалвани от С.. Съдът счита, че неучастието на лицето в производството по издаване на задължителните предписания не е довело до неправилно установяване на фактите, нито до неправомерно заличаване на данните на лицето в РОЛ. Решението е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Варна се повдига спор за законосъобразност на разпореждане за възстановяване на неоснователно получени суми за парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, парично обезщетение за бременност и раждане и парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 год.възраст през периода 06.10.2020 год. до 31.08.2022 год. в размер на 17 597, 56 лева издадено в следствие на задължителни предписания ЗД-1-03-01331076/29.03.2023 год. на Галитур 2019 ЕООД за заличаване на данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО по отношение на Е. С. за периода 10.08.2020 год. до 09.12.2022 год.Безспорно тези предписания засягат правната сфера и осигурителен статус на лицето като по преписката и делото няма събрани доказателства тези предписания да са били връчени на осигуреното/неосигуреното лице. В хипотезата на чл.162 от АПК, когато актът не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата като осигурява на тези лица възможността защитят интересите си. Тази процедура не е била изпълнена от съда, с което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от етапа на образувано съдебно производство и конституиране на страните по реда на чл.162 от АПК. По отношение на разноски се прилага чл.226, ал.3 от АПК. Предвид изложеното на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.второ от АПК във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение