Решение № 13006 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13656/2010 г.
ВАСV отделение13.10.2011 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
Отхвърля жалба вх. № 94-3862/05.10.2010 г. от Салих Исмаил Дърлев от с. Краище, община Белица против Заповед № РД-44-662/28.06.2010 г. на министъра на земеделието и храните. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред петчленен състав на Върховния административен съд на РБългария.
Мотиви
Решение № 13006 от 13.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13656/2010 г., V о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Салих Исмаил Дърлев от с. Краище, община Белица срещу Заповед № РД-44-662/28.06.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която е прекратено служебното правоотношение с жалбоподателя на основание чл. 103, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител (ЗДСл.) Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед поради некомпетентност на издалия я административен орган, постановяването й при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли заповедта да бъде обявена за нищожна като претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът, министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена по съображения, подробно изложени в писмени бележки по същество. Върховният административен съд, пето отделение, след като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Жалбата е предявена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от адресат на обжалвания административен акт с право на жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Атидже Мехмед Барабун заема длъжността "младши експерт" в Общинска служба "Земеделие и гори"- Белица, видно от заповед № РД-44-1326/15.06.2007 г. на заместник-министъра на земеделието и горите. Със заповед № РД-10-105.1/16.10.2009 г. на същата на основание чл. 63, ал. 1 от ЗДСл е разрешен отпуск за отглеждане на малко дете за остатъка от 410 дни до навършване на 2 г., считано от 16.09.2009 г. до 2.09.2010 г. Със своя молба от 29.09. 2008 г. жалбоподателят Салех Дърлев е поискал от министъра на земеделието и храните да бъде назначен по заместване на мястото на отсъстващата служителка Атидже Барабун - младши експерт в ОСЗ - Белица, считано от 1.10.2008 г. Молбата на жалбоподателя е удовлетворена и същият е назначен по заместване на исканата длъжност, считано от 1.10.2008 г., видно от Заповед № Рд-201-1781/1.10.2008 г. на зам.-министъра на земеделието и храните. Със своя молба от 3.05.2010 г. титулярът Атидже Барабун е поискала прекратяване на разрешения й отпуск за отглеждане на малко дете. Със заповед № РД-10-110-056/3.05.2010 г. на директора на ОД "З." - Благоевград молбата й е удовлетворена, считано от 3.05.2010 г. Със заповед № РД-44-662/28.06.2010 г. министърът на земеделието и храните е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя Салих Исмаил Дърлев, заемащ длъжността "младши експерт" в ОС "З." - Белица, считано от 3.05.2010 г. Посоченото в заповедта основание за прекратяване на служебното правоотношение е чл. 103, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 108 от Закона за държавния служител - поради завръщане на замествания служител Атидже Барабун на работа. При така установеното от фактическа страна, Върховният административен съд, пето отделение, достигна до следните правни изводи: Обжалваната заповед е издадена от компетентния за това административен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59 от АПК реквизити, поради което не е нищожна. Неоснователни са развитите в жалбата доводи за нищожност на заповедта като постановена от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (в редакцията й до ДВ, бр. 62/2010 г. - т. е. до 14.08.2010 г.) именно министърът на земеделието е храните е органът по назначаването на служителите в общинските служби по земеделие, съответно - органът, който е компетентен и да прекрати служебните правоотношения с тези служители. Този извод се налага и при тълкуване нормата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Устройствения правилник на областните дирекции "Земеделие" (обн. в ДВ, бр. 7/2010 г., в сила от 26.01.2010 г., отм., ДВ, бр. 73/2010 г., считано от 17.09.2010 г.), действаща към датата на постановяване на оспорената заповед, съгласно която директорът на съответната областна дирекция "Земеделие" упражнява правомощията си по чл. 3, ал. 3, т. 6, 8 и 9 по отношение на общинските служби по земеделие само в случай на упълномощаване от министъра на земеделието и храните по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяване правоотношението, както и налагане на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5 от ЗДСл за държавните служители в общинските служби по земеделие. Видно от цитираните по-горе законови разпоредби, към датата на постановяване на оспорената заповед министърът на земеделието и храните е единственият административен орган, притежаващ правомощието да назначава и освобождава от длъжност държавните служители в структурата на общинските служби по земеделие. Законът към този момент не позволява тези правомощия да бъдат делегирани другиму. Обжалваната заповед е постановена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията на материалния закон. Жалбоподателят е назначен на длъжността"младши експерт" в ОС "З." - Белица на основание чл. 15, ал. 1 от ЗДСл за определен срок - до завръщане на титуляра Атидже Барабун. Разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл дава възможност на органа по назначаването да прекрати без предизвестие това правоотношение поради завръщането на замествания държавен служител. След като със заповед № РД-10-110-056/3.05.2010 г. е уважена молбата на Атидже Барабун за прекратяване на разрешения й отпуск за отглеждане на малко дете, считано от 3.05.2010 г. и на тази дата същата се е завърнала на работа, настъпил е правопрекратяващия спрямо срочното правоотношение на заместващия служител юридически факт. Със завръщането на Барабун на работа изтича срокът по срочното правоотношение на Салих Дърлев с ОС "З." - Белица и е налице материалноправното основание за издаване на оспорената заповед по чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл. Самият жалбоподател твърди в жалбата си, че титулярът Атидже Барабун се е завърнала на работа на посочената дата - 3.05.2010 г. и е работила два - три дни след тази дата, след което е започнала ползването на платен годишен отпуск. Обстоятелството, че Барабун отново е излязла в отпуск и на същата длъжност е бил назначен друг неин заместник не се отразява на законосъобразността на обжалваната заповед, тъй като към 3.05.2010 г. е налице завръщане на титуляра по смисъла на чл. 103, ал. 1, т. 7 от ЗДСл във вр. с чл. 15 от ЗДСл . По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение намира обжалваната заповед на министъра на земеделието и храните за законосъобразна, а жалбата срещу нея - за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2,предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 103, ал. 1, т. 7