Решение № 4565 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 397/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Директора на ГД "Гранична полиция" - МВР против решение 3629/ 12.11.2024 г. по адм.д. 645/ 2024 г. по описа на АС - Благоевград. Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди, че командироването е по чл. 181а, ал. 2 от ЗМВР и заповедта е мотивирана.

Ответната страна И. Л. Л. оспорва касационната жалба .

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в 14-дневния срок по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение 3629/ 12.11.2024 г. по адм.д. 645/ 2024 г. на АС-Благоевград е отменена заповед 3282з-1959/ 7.05.2024 г. на Директора на Главна дирекция "Гранична полиция" при министерството на вътрешните работи, като ГД "Гранична полиция" е осъдена да заплати сумата от 760 лв., представляваща направени разноски по делото от И. Л. Л..

Решението е правилно и следва да се остави в сила:

Съдът приема, че заповедта е издадена от органа по назначаване на държавни служители по чл.159, ал.1 от ЗМВР, но не е мотивирана. С издадения административен акт е заповядано младши инспектор И. Л. Л., старши полицай на ГКПП Кулата- ГПУ Петрич към РДГП Смолян, да бъде командирован в ГПУ-Болярово при РДГП Елхово със задача за подпомагане дейността по осъществяване на граничен контрол и за предотвратяване, пресичане и разкриване на престъпления, свързани с незаконната миграция и трафик на хора през държавната граница, за времето от 08.05.2024 г. до 06.06.2024 г. , включително. Направеният правен извод е правилен:

1. Командироването на служители на МВР може да се извърши на основание чл. 181а от ЗМВР при служебна необходимост за не повече от 30 календарни дни непрекъснато или по чл.169 от ЗМВР временно за срок до две години в хипотеза на получено писмено съгласие. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК заповедта по чл .41, ал. 4 вр. с ал. 3 от ЗМВР следва да съдържа фактически и правни основания за издаването. В случая липсва посочено правно основание за командироване на служител, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е обсъдил евентуално прилагане на чл.181а от ЗМВР, предвид фактите по делото, но правилно посочва, че няма никакви конкретни обстоятелства, от които може да се направи извод за наличието на "служебна необходимост" по смисъла на пар. 1, т. 23 от ДР на ЗМВР като извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред.

1. Обоснован е изводът за неспазване на целта на закона - отменително основание по чл.146, т. 5 от АПК. По делото е представена справка от РД "Гранична полиция" Смолян от 31.07.2024 г., от която се установява следното:1. за периода от 1.07.2023 г. до 1.07.2024 г-. в ГПУ Болярово към РДГП-Елхово е командирован от ГКПП Кулата само служителят И. Л. Л.. 2. През същия период от време от ГКПП Маказа при ГПУ Момчилград в ГКПП - Кулата при ГПУ- Петрич са командировани общо 39 служители за подпомагане дейността по извършване на гранични проверки. Необходимостта от командироване на служители от други гранични полицейски управления на ГКПП- Кулата от ГПУ Петрич за подпомагане на дейността по граничните проверки изключва възможността за наличието на такава служебна необходимост, че служители към ГКПП- Кулата да се налага да бъдат командировани към други ГПУ.

Като е отменил заповедта първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника за присъждане на направените пред касационната инстанция разноски в размер на 750 лв., представляващи адвокатско възнаграждение, платено в брой по договор за правна защита и съдействие от 24.02.2025 г. Няма възражение от касатора по размера на разноските.

Предвид изложеното на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение