Решение № 11297 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2010 г.

Решение № 11297 от 4.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1058/2010 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Кмета на община Пловдив, против решение № 1489/13.11.2009 г., постановено от Административен съд-Пловдив, IХ-ти състав, по адм. д. № 1492/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отменил Заповед № ОА-95/16.01.2008 г. на Кмета на община Пловдив и е осъдил Община Пловдив да заплати на ЕТ "Муртаза Ферад", със седалище - с. Дянково, област Разград, направените по делото разноски в размер на 252 лв. За да постанови решението си съдът е приел следното: На основание чл. 22, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 15 от Наредба № 2/15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили на МТС, Кметът на община Пловдив е издал процесната заповед, с която е определил автогара "Родопи" и автогара"Север", находящи се в гр. Пловдив, за начална, междинна или крайна спирка на превозвачите по автобусни линии от републиканската, областната и общинската транспортни схеми, съгласно подробно описани маршрутни разписания. По делото не са представени доказателства от административния орган за отмяна на оспорената заповед или за довършване на производството чрез съобщаването и на оспорващия и на всички заинтересовани лица и за привеждането и в изпълнение. С оглед установеното от фактическа страна съдът е приел подадената жалба за основателна, като е счел, че същата представлява общ административен акт. При липса на специални правила в Наредбата относно изискванията за откриване, провеждане и приключване на процедурата и с оглед характера на заповедта по чл. 15 от Наредбата, която притежава белезите на общ административен акт, приложими са общите правила за издаване на адм. актове, уредени в Дял втори, глава пета, раздел II на АПК. В тази връзка, след издаването на заповедта, с която могат да бъдат засегнати интересите на неопределен кръг лица, е необходимо същата да бъде публично оповестена, а на лицата, взели участие в производството по издаването и, да бъдат изпратени отделни съобщения, за да се считат уведомени за издаването и всички заинтересовани лица. При разглеждането на делото не са събрани доказателства в тази насока, установено е неизпълнение на предписани процесуални действия от страна на адм. орган, които задължително следва да бъдат извършени след издаването на всеки общ административен акт, какъвто е процесната заповед. По тези съображения е приел жалбата за основателна. Кметът не е изпълнил задължение, което произтича за него пряко от разпоредбата на нормативен акт, поради което оспореният акт следва да бъде отменен. С оглед изхода на делото е присъдил и разноските. В касационната жалба се правят доводи за необоснованост и неправилност на оспореното решение. Твърди се, че съдът не се е съобразил с всички представени по делото доказателства. От представените писмени доказателства в административната преписка се вижда, че в изпълнение на законните разпоредби Община Пловдив е предприела много инициативи за оптимизиране движението на всички видове превозни средства през централните улици и булеварди на гр. Пловдив. От представената план-схема на транспортно-комуникационната система към ОУП на гр. Пловдив-2007 г. се вижда, че е извършено цялостно изследване на транспортните процеси в града и са актуализирани данните за това. На тази база е взето решение за преместване движението на някои видове превозни средства по крайните улици, които не са така натоварени, както са местата около централната гара, сточна гара, кръстовището при надлеза. Анализът се позовава и на плътността на уличната мрежа, която зависи от следните фактори: конфигурация и структура на града, зони на притегляне, функции на градските структури. Изводът от направения анализ е, че е регистрирано значително влошаване на пропускателната способност и на транспортната обстановка в града, особено в централната градска част, където се намират и посочените обекти. От представените доказателства е видно, че са предприети много действия за намаляване движението на транспортни средства от различен вид по централните градски улици, намалено е движението на много от маршрутите по линиите на градския транспорт в тази част на града. От представените доказателства се установява по безспорен начин, че обжалваната заповед е правилна, съобразена с действителната обстановка на трафика в ЦГЧ в различните часове на денонощието. Иска се отмяна на решението и постановяване на решение по същество. Ответната страна - ЕТ "Муртаза Ферад", чрез пълномощника си - адв. Мариана Пешева, оспорва с писмен отговор подадената касационна жалба. Счита решението на съда за обосновано и законосъобразно. В подадената касационна жалба се въвеждат твърдения относно правилността и целесъобразността на издадения от кмета на общината адм. акт - Заповед № ОА-95/16.01.2008 г., които по съществото си не обосновават неправилността на решението. Не се спори по делото дали общината е предприела или не действия по оптимизиране на движението на превозните средства или не. Предмет на спора е единствено законосъобразността на издадената заповед. Правилно административният съд е приел, че не е спазена уредената в АПК процедура по издаването на общ административен акт. Конкретно - едноличният търговец като заинтересовано лице по административното производство, не е бил уведомен за издадения административен акт, в нарушение на разпоредбите на чл. 72 от АПК. От страна на Община Пловдив липсват твърдения заинтересованите лица да са били уведомени за издаването на адм. акт. Неправилни са твърденията на жалбоподателя, че от всички предприети действия и инициативи се вижда, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна. Осъществените от Община Пловдив действия не санират пропуските и при провеждането на процедурата преди издаването на оспорената заповед. В конкретния случай материалната обоснованост на акта се преценява след проверка на процедурата преди това. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Решението на административния съд е правилно, постановено е при спазване на процесуалноправните разпоредби и на материалния закон. Правилен е изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед на кмета на община Пловдив. Правилно е прието от него, че процесната заповед представлява общ административен акт, с който се засягат интереси на неопределен кръг лица, поради което следва да бъде публично оповестена по реда на чл. 72 от АПК. Съобщаването на издадената заповед е необходим елемент от завършване на цялата процедура по издаване на общ административен акт и това задължение произтича от разпоредбата на чл. 72 от АПК. Неизпълнението на предписаните императивни правила след издаване на заповедта на кмета на община Пловдив, които следва да бъда изпълнени след издаване на всеки общ административен акт води до незаконосъобразност на заповедта и е основание за нейната отмяна. Изложените в касационната жалба доводи касаят по-скоро основанията за издаване на заповедта, но не са относими към обосноваване на порок на съдебното решение, съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. При извършването на касационната проверка съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав на ВАС приема, че постановеното решение е процесуално недопустимо и следва да се обезсили, а производството по жалбата-да се прекрати, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът неправилно е възприел характерът на оспорвания адм. акт и неправилно е приел, че по своята правна същност заповедта по чл. 15 от Наредба № 2/2002 г. на МТС представлява общ административен акт, а не индивидуален такъв. Съгласно чл. 65 от АПК, общи са административните актове с еднократно правно действие, с които се засягат права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Закона за автомобилните превози, "всички превозвачи по автобусни линии задължително използват автогарите и автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват установеното разписание. В населените места с повече от една автогара кметът на общината определя автогарите, които са начални, междинни или крайни спирки по маршрута. Съгласно чл. 15 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС, "за населени места с повече от една автогара кметът на съответната община определя конкретната автогара, в която започват/завършват курсовете по дадена линия. Маршрутът за придвижване на територията на населеното място до и от автогарата се определя от общинската администрация. Цитираните разпоредби на закона и наредбата засягат правата на превозвачите по конкретни автобусни линии, които обаче не са "неопределен брой лица", а са конкретно определени превозвачи. Но независимо от характера на акта-дали се касае до индивидуален адм. акт по чл. 21 от АПК, до общ- по чл. 65 от АПК или до нормативен - по чл. 75 от АПК, право на жалба срещу тях имат само заинтересованите лица. Видно от подадената жалба до Пловдивския административен съд от ЕТ "Муртаза Ферад" и приложените доказателства, същият обосновава правния си интерес от оспорване на заповедта с качеството си на превозвач по договор № 47/13.02.2008 г. /приложен към жалбата/, сключен между Община Разград, представлявана от кмета и ЕТ "Муртаза Ферад", за осъществяване обществения превоз на пътници по редовната автобусна линия Пловдив - Разград/МР № 17101 от републиканската транспортна схема от квотата на Община Разград, който влиза в сила, считано от 18.02.2008 г. и е със срок на действие до приключване на съдебните дела, но не повече от 6 месеца. Качеството си на превозвач жалбоподателят е придобил след издаването на процесната Заповед № ОА-95/16.01.2008 г. и следователно към момента на започването на производството и към момента на издаването и, той не е установил, че е заинтересовано лице, което има право на участие в административното производство, за да е бил длъжен кметът на общината да го уведоми за започналото производство, да му даде възможност да участва в него или да е длъжен да го уведоми за издадения адм. акт. Към делото е приложена и една заповед № 1480/10.07.2007 г. на Кмета на община Разград за класиране на участниците и определяне на изпълнител в проведен конкурс за възлагане на обществен превоз на пътници по утвърдена транспортна схема на Община Разград - за линия Пловдив - Разград, с която е определен ЕТ "Муртаза Ферад", гр. Разград, за изпълнител на обществени превози на пътници по линия Пловдив - Разград от утвърдената транспортна схема на Община Разград, за която обаче няма данни дали е влязла в сила и данни за сключен друг договор по нея с жалбоподателя, по силата на който да е придобил качеството на превозвач. С обжалваната заповед от 16.01.2008 г. е определена автогара "Родопи" за начална, междинна или крайна спирка за посочените в нея маршрутни разписания, между които е и МР № 17101 на автобусна линия Пловдив - Разград и следователно сключения на 13.02.2008 г. договор е след промяната, след издаването на посочената заповед /за която няма данни да е обжалвана от активнолегитимирани лица/ и съответно осъществяването на превозите по този договор, от който жалбоподателят се ползва, следва да са съобразени с нея. Жалбата на ЕТ "Муртаза Ферад" е подадена в съда на 16.07.2008 г. При тези данни съдът е следвало да остави без разглеждане подадената жалба и да прекрати производството по нея като процесуално недопустимо поради липса на правен интерес за жалбоподателя. Постановеното решение по съществото на спора при недопустима жалба е процесуално недопустимо . Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С оглед изхода на делото не се дължат и присъдените с решението разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, постановеното решение следва да се обезсили и вместо него да се остави без разглеждане подадената жалба и производството по нея - да се прекрати. Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,