Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г.

Решение № 1731 от 10.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10540/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд земеделие" (ДФЗ) против решение № 127/12.08.2020 г., постановено по адм. д. № 28/2020 г. по описа на Административен съд-Ямбол (АС-Ямбол). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че са налице сериозни нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и липса на обоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответникът Г. Хаджистанев, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изразил становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 127/12.08.2020 г., постановено по адм. д. № 28/2020 г. по описа на АС-Ямбол е отменено Уведомително писмо изх. № 02-260-6500/2814/06.08.2019 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ по подадено от Г. Хаджистанев заявление с УИН: 26.19.0516/50433 и Приложение за кандидатстване за агроекологични плащания за кампания 2016 г. с АЕП код - АП46, в частта на намаленията във вид на санкции и редукции на субсидията в размер на 3 207, 51 лв. и е изпратена преписката на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне със задължителни указания. Административният съд е приел за установено, че оспореното писмо е действителен административен акт, но постановен при неспазване на законовите изисквания за форма, а по същество и в противоречие на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав, след надлежно сезирано от заинтересовано лице на подлежащ на оспорване административен акт. Административният съд е приел за установено, че Г. Хаджистанев е одобрен за участие за кампания 2013 г. по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" от ПРСР 2007-2013 г., с 41 говеда, заявени с код АП46 и порода "Искърско говедо/Българско сиво говедо", а за кампания 2016 г. кандидатства за участие по същото направление за четвърта поредна година с 50 говеда от породата "Българско сиво говедо". С оспореното пред първата инстанция писмо по това заявление е оторизирана обща сума в размер на 16 350, 49 лв. и са определени санкции и редукции на субсидията в размер на 3 207, 51 лв., които са представени в таблична форма. Според описанието на отделните колони намалението представлява 12 % санкция поради неспазване на изискванията за управление, изчислена съгласно т. VI "Намаления при и неспазване на изискванията за управление за направление от м. 214 "Агроекологични плащания" от Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания, утвърдена на основание чл. 16 от Наредба № 11/6.04.2009 г., утвърдена със Заповед № РД 09-243 от 17.03.2017 г., издадена от министъра на земеделието и храните. В други колони (15 и 17) са посочени и конкретни стойности. Сумата 2346, 96 лв. е индивидуализирана като санкция за неспазени изисквания за управление на заявената от кандидата агроекологична дейност, установени чрез извършени административни проверки, проверки въз основа на предоставената информация на ДФЗ-РА от външни институции, както и проверка на място от техническия инспекторат, а в контролния лист от извършената проверка на място са посочени конкретните неспазени изисквания за управление. Изрично е отбелязано, че за резултатите от проверката на място и за изискванията за управление, които не са били спазени, кандидатът е уведомен с уведомително писмо. Отделно сумата 860, 55 лв. е индивидуализирана като санкция за системност на неспазване на изискванията, съгласно т. III "Общи условия" на същата Методика. При обжалване по административен ред с оплакване, че липсва яснота относно причините за намаляване на субсидията, горестоящият орган потвърждава оспореното уведомително писмо като излага мотиви, според които Г. Хаджистанев не е спазил базови изисквания за управление на дейността и непредставяне на документ за загуба на животните спрямо предходната кампании. От събраните по делото доказателства, представляващи цялата административна преписка, решаващият съд е обосновал извод, че не се установява извършването на проверка на място, липсва контролен лист или друго уведомително писмо, в които да са конкретизирани изискванията за управление, които не са спазени от кандидата. Изрично е установено, че няма загуба на животни, за които да се налага представяне на документи. С оглед становището на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в съдебната фаза на производството са събрани допълнителни доказателства (заключение на съдебна експертиза) за установяване на твърдението, че не е спазено изискването за управление, установено в чл. 50, т. 7 от Наредба № 11 от 2009 г., а именно да се поддържа гъстота на животинските единици до 2 ЖЕ/ха за всички животински единици в стопанството. Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по съображения относно вида и обема на площите, които трябва да се съобразят при изчисляване на гъстотата на животинските единици. При така установената фактическа обстановка, административният съд е обосновал правен извод, че оспореното пред него уведомително писмо не отговаря на изискванията за форма, защото липсват ясни мотиви за извършените намаления на субсидията, а съображенията, изложени от горестоящият административен орган частично не кореспондират с основанията в уведомителното писмо и събраните доказателства. Допълнително решаващият съд се е аргументирал и със съображения за допуснати нарушения на материалния закон като е приел, че административният орган не е съобразил всички площи, които се използват от Г. Хаджистанев за паша на декларираните животни. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на АС-Ямбол за допуснати нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, защото няма ясно изразени мотиви за формиране на сумата 3207, 51 лв., с която е намалена субсидията на Г. Хаджистанев. Изрично трябва да бъде посочено, че проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и използваните доказателства. В случая в оспореното уведомително писмо е посочено, че санкцията по колона 15 се налага в резултат от проверката на място, че в контролния лист от извършената проверка на място трябва да съдържа конкретните неспазени изисквания за управление и съществува друго уведомително писмо, с което кандидата е известен за конкретните нарушения, а от събраните по делото доказателства се установява, че не е извършвана проверка на място, респективно липсва контролен лист или друго уведомително писмо. Следователно напълно обоснован е изводът, че от административният акт не съдържа достатъчно ясни и непротиворечиви мотиви, а и е налице позоваване на фактически обсотятелства, които не са осъществени. Допълнителен аргумент за липсата на ясни мотиви е и обстоятелството, че при административното обжалване са анализирани и обсъждани факти и правни основания, които според издателя на акта не са част от неговото съдържание. Действително министърът на земеделието, храните и горите не е издател на оспореното писмо, но след като той като горестоящ административен органи (и подпомагащата го администрация от специалисти в областта) не е разбрал точно фактическите и правни основния за издаване на обжалвания пред него административен акт, не е възможно да се поддържа теза, че те са ясно формулирани и конкретни. В този смисъл съображенията в касационната жалба относно поведението на министъра на земеделието, храните и горите са в подкрепа на изводите на административния съд, а не ги опровергават и в никакъв случая не съставляват касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за липса на анализ и обсъждане в обжалваното съдебно решение на всички относими към спора обстоятелства. Административният съд е разгледал всяко едно от основанията по чл. 146 от АПК, за да обоснове извод за основателност на жалбата на Г. Хаджистанев на повече от едно от тях. Първоинстанционният съд е обсъдил абсолютно всички доказателства по делото, включително и позволителните за паша, които са част от административната преписка и като такива е трябвало да бъдат съобразени от административния орган в изпълнение на задължението му служебно да установи всички относими факти, за да определи законосъобразно размера на субсидията и евентуално наличие на основания за нейното намаляване. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател относно констатираната системност в нарушенията, защото от доказателствата, изпратени като част от административната преписка, не се установява абсолютни никакви факти относно предходни кампании. Данни в тази насока се съдържа само в заключението на съдебния експерт, но доказването им за първи път в съдебната фаза не е възможно да се приеме за достатъчно при липсата им в административния акт. По изложените съображения настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на първата инстанция и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо, правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и без да са допуснати процесуални нарушения. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски и не ги претендира, поради което с оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат определяни. Възражението за прекомерност на претендираните разноски, направено в касационната жалба се явява напълно несъстоятелно. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение