Решение № 8175 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16012/2011 г.

Решение № 8175 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16012/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 1625 от 21.10.2011 г., постановено по административно дело № 893/2011 г., Административен съд - Пловдив е: 1) отменил решение № 120 от 9.03.2011 г. на ръководителя на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № К-8265#1/8.02.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Пловдив, с което е спряно образуваното пред осигурителния орган производство по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № А20100943651, за периода от 5.11.2010 г. до 5.12.2010 г., издаден на Камелия Стефанова Гьорева; 2) разпоредил изпращане на преписката на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите в РУ "СО" - Пловдив за продължаване на административното производство по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № А20100943651, за периода от 5.11.2010 г. до 5.12.2010 г., издаден на Камелия Стефанова Гьорева. Така постановеният съдебен акт е атакуван с касационна жалба от директора на РУ "СО" - Пловдив. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като се отхвърли поради неоснователност първоначалната жалба на Камелия Стефанова Гьорева срещу решение № 120 от 9.03.2011 г. на директора на РУ "СО" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № К-8265#1/8.02.2011 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № А20100943651. Касаторът претендира и присъждане в полза на РУСО - Пловдив на юрисконсултско възнаграждение. Ответницата по касация - Камелия Стефанова Гьорева от гр. София, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт е и правилен, като не страда от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би наложило извод за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението на Административен съд - Пловдив, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост. Въз основа на приложената административна преписка и на надлежно събрания доказателствен материал в хода на съдебно-административното производство пред първата инстанция (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и на обуславящите ги такива) решаващият съдебен състав е извел обоснован извод за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане. В приложимата редакция на чл. 40, ал. 4 от КСО, която е в сила от 1.01.2011 г., е предвидено, че длъжностните лица по ал. 3 издават разпореждане за спиране изплащането на обезщетенията за временна неработоспособност, трудова злополука и професионална болест, трудоустрояване, бременност и раждане и отглеждане на дете, когато са обжалвани актовете на медицинската експертиза или когато са представени доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението. В случая не са налице основания по чл. 40, ал. 4 от КСО за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничния лист, защото няма доказателства, които могат до доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на обезщетението, на каквото основание се е позовал административният орган. Няма данни, че действително се извършва твърдяната проверка от органите на МВР. Не е ясно какъв е нейният характер, предмет и обстоятелства, които се очаква да бъдат установени с нея, за да е налице индиция, че резултатите от нея е възможно да обусловят отказ за изплащане на обезщетение. Липсва конкретика какви точно престъпни обстоятелства е констатирал административния орган. В случая даже и да се установи, че осигурителните вноски за осигуреното лице не са били надлежно внесени от осигурителя, те са дължими от него - т. е. това не обуславя наличие на приложното поле на чл. 40, ал. 4 от КСО, защото не е основание за спиране на производството по изплащане на обезщетението по болничния лист. Извън горното, дали и доколко е образувано или предстои да бъде образувано производство пред съответните ТД на НАП за установяване на данъчните и осигурителните задължения на осигурителите, не е пречка за установяване на осигурителните права на Камелия Гьорева по реда на чл. 40, ал. 1 от КСО. Инвокираните от касатора възражения са плод на неправилно и разширително по естеството си тълкуване от административния орган на относимата към казуса разпоредба на чл. 40, ал. 4 от КСО. Законодателят е предвидил като предпоставка за спиране, наличието на доказателства (каквито не са описани и коментирани в административните разпореждане и решение), а не на недоказани съмнения. В случая е налице индиция за евентуално извършени нарушения от осигурителите, които по никакъв начин не следва да рефлектират върху правата на осигуреното лице. Смисълът на държавното обществено осигуряване, съгласно част първа от КСО, е да гарантира на осигурените лица при възникването на фактическа невъзможност да полагат труд, да получат определена парична помощ под формата на обезщетение при временна неработоспособност или на пенсия при трайна неработоспособност. Целта на изплащането на обезщетенията за временна или трайна неработоспособност е да се замести дохода на работника или служителя, тъй като през този период той не престира труд и съответно не реализира доходи от трудова дейност. Дори и да се установи, че работодателите на Гьорева не са изпълнявали някои изисквания на трудовото и осигурителното законодателство, неотносими към предпоставките по чл. 40, ал. 1 от КСО, това само по себе си не води до недължимост на обезщетението по болничния лист, а до евентуални санкционни последици за дружествата - нарушители. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменените с него административни актове, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на Пловдивския административен съд за незаконосъобразност на процесните административни актове. В случая осигурителният орган неправилно е тълкувал и приложил относимата към казуса норма на чл. 40, ал. 4 от КСО. Като не е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, ръководителят на ТП на НОИ - Пловдив също е издал незаконосъобразен акт. Предвид тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразните административни актове и връщайки преписката на осигурителния орган за продължаване на административното производство, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора по главните искания в касационната жалба акцесорната им касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение също се явява неоснователна и не следва да бъде уважавана, а доколкото ответницата по касация не е претендирала разноски за касационното производство, това изключва произнасяне от съда по тяхната дължимост. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,