Решение № 13568 от 13.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8026/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. А. Н. срещу решение 6623/28.05.2024 г., постановено по адм. д. 6977/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение, като твърди, че е недопустимо, поради произнасяне plus petitum касационно основание за обезсилване по смисъла на чл. 209, т. 2 АПК, и неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила с оглед несъбиране на относими доказателства - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. второ от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба се иска да бъде обезсилено, алтернативно да бъде отменено, атакуваното съдебно решение и делото да се реши по същество от касационната инстанция. Не претендира разноски. Ответникът Комисия за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията) оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност, ако са поискани разноски над нормативно определения минимален размер на адвокатското възнаграждение на касатора. Ответникът Юробанк България АД, редовно призован за открито съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна по делото, в срок е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното решение 6623/28.05.2024 г., постановено по адм. д. 6977/2023 г. по описа на АССГ е отхвърлена жалбата на Н. А. Н. против Решение ППН-01-385/2021 г., издадено от 23.06.2023 г. от Комисията за защита на личните данни, с което е оставена без уважение негова жалба ППН-01-385/11.05.2021 г. Административният съд е приел за установено, че оспореното пред него решение е действителен акт, издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, постановено при правилното приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалваното съдебно решение е действителен съдебен акт като постановен от законен състав на компетентен съд. Неоснователни са касационните оплаквания недопустимост на съдебното решение, а и при извършена служебна проверка с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът намира същото за допустимо. АССГ се е произнесъл по процесуално допустима жалба, подадена в срок и от заинтересовано лице срещу подлежащ на оспорване акт на независим държавен орган. Доводите за произнасяне от страна на съда plus petitum са неоснователни с оглед подадената жалба до административния орган, в която жалбоподателят изрично е посочил периоди за проверка за незаконосъобразно предоставяне на негови лични данни от Юробанк България АД на 04 РУ Варна, както следва в хода на предварителната проверка от 01.02.2020 г. до 22.06.2020 г. и в хода на досъдебното производство между 23.06.2020 г. до 11.05.2020 г.. С решението на първоинстанционния съд е проверил законосъобразността на Решение ППН-01-385/2021 г. на КЗЛД, постановено във връзка с подадена жалба до КЗЛД от Н. Н. с оглед твърдения за незаконосъобразно предоставяне на негови лични данни на трети лица от страна на Юробанк БългарияАД. Касационното оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се несъбиране на относими към спора доказателства е основателно. В съдебната фаза на производството Н. Н. е поискал събиране и на допълнителни допустими доказателства материалите по преписка от 04 РУ Варна по ДП 240/2020 г., пр. пр. 6268/2020 г. от РП Варна и пр. пр. 4742/2020 от ОП Варна, за които твърди, че имат значение за установяване основателността на оплакванията му за изтичане на негови лични данни в хода на предварителната проверка от 01.02.2020 г. до 22.06.2020 г. и в хода на досъдебното производство между 23.06.2020 г. до 11.05.2020 г. С определение проведено открито съдебно заседание на 13.02.2024 г. АССГ е отхвърлил доказателствените искания на жалбоподателя, като е приел, че е недопустимо да се изискват в цялост материали по неприключили досъдебни производства, предвид следствена тайна и забраната за разгласяване на материали по тези производства без разрешение на наблюдаващия прокурор, както и че тези материали не биха допринесли за разкриването на конкретни факти, необходими за установяване в производството пред съда. В отправеното искане, както и в откритото заседание, проведено на 13.02.2024 г., жалбоподателят е посочил и конкретизирал, че изисканите материали са, за да бъдат установени именно какви лични данни са предоставени от страна на Юробанк България АД до 04 РУ Варна като са поискани предоставяне на копие от жалба, копия от протоколите от извършените процесуални действия и копия от изпратените писма от Юробанк България АД. Като е отхвърлил искането съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до непълнота на доказателствата по делото. Административният съд в нарушение на процесуалния закон не е допуснал допустими доказателствени искания за събиране на доказателства за установяване на относими към спора факти, което в конкретния случай се отразява върху обосноваността на съдебното решение, постановено при неизяснена фактическа обстановка в резултат от несъбиране на всички относими към спора доказателства. Съгласно чл. 12 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, според чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона, а според чл. 172а, ал. 2 от АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът трябва да направи съответните правни изводи, които също да обоснове в мотивите на решението. С оглед чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, от което следва, че няма правомощия за фактически установявания за първи път. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане трябва да бъдат обсъдени всички доводи на страните и събраните по делото доказателства в тяхната пълнота, както и да се проведе пълноценен процес по събиране на доказателства в съдебната фаза на производството чрез надлежно произнасяне по всички доказателствени искания след обсъждане на значението им за установяване на твърдените факти, респективно значението на фактите за приложението на материалния закон. Страните по делото не са направили разноски, не претендират заплащане на такива, а и с оглед изхода на спора разноски и не следва да бъдат определяни по аргумент от чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение