Решение № 3715 от 8.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9540/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Асконе-2007" ООД срещу решение 1136 от 10.04.2024 г. по адм.д. 643/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед 2130-19/ 06.06.2023 г. издадена от председателя на ДАМТН, с която на основание чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП "Асконе-2007" ООД е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност и е обезсилено издаденото на търговеца удостоверение БЛ032/ 15.12.2007г. за вписване в регистъра на ДАМТН като лице, извършващо дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на асансьори. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно съдът е приел, че административния акт не е издаден в несъответствие с целта на закона. Дружеството до този момент няма установени нарушения. Не са взети предвид конкретните обстоятелства относно вида, естеството, характера и тежестта на нарушенията, както и че не са настъпили никакви вредни последици от установените нарушения. Излага доводи за нарушение на принципа на съразмерност, разписан в чл.6 АПК. Видно от приложените към административната преписка ревизонни актове на съоръженията и от свидетелските показания на актосъставителите, на 15.03.2022 г. органите на ДАМТН са установили, че ползвателите /Елерикс МениджмънтООД/ не са изпълнили задълженията си по договорите и по чл.24 ал.1 и ал.2 от Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори /НЕБТНА/ да изискат от ДАМТН извършване на годишен технически преглед на съоръженията, дружеството нямало вина. При проверките на 15.03.2022г. органите, съставили АУАН не са установили повреди или други неизправности, застрашаващи правилната експлоатация на асансьорите. Доказателство за това са ревизионните книги на съоръженията и свидетелските показания на актосъставителите, от които е видно, че на следващия ден - 16.03.2022г. съоръженията са напълно годни за експлоатация, каквито са били и ден по-рано на датата на проверката. Ответната страна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя писмени бележки. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред съда Заповед 2130-19/ 06.06.2023г. на Председателя на ДАМТН, АСКОНЕ-2007 ООД е заличено от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръжения с повишена опасност и е обезсилено издаденото му удостоверение БЛ032/ 15.12.2007г. Заповедта е издадена на основание чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП, поради констатираното системно неизпълнение на задълженията на АСКОНЕ - 2007 ООД по ЗТИП и наредбите по прилагането му, установено със съставените 4 бр. АУАН : АУАН-150/ 03.06.2022г.; АУАН-169/ 17.06.2022г.; АУАН-151/ 03.06.2022 г. и АУАН-152/ 03.06.2022г., което попада и в обхвата на дадената легална дефиниция на понятието системно по смисъла на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на ЗТИП, за което и на основание чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН са сключени четири споразумения, влезли в сила, както следва : 83-04-39-(7)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г., за нарушение, извършено на 15.03.2022г.; 83-04-54-(3)/ 19.08.2022г., влязло в сила на 24.08.2022г. за нарушение, извършено на 24.03.2022г.; 83-04-39-(9)/ 08.08. 2022г., влязло в сила на 10.08.2022г. за нарушение, извършено на 15.03.2022 г. и 83-04-39-(8)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г., за нарушение, извършено на 15.03.2022г. Посочено е в мотивите на административния акт е, че всички четири извършени нарушения са на разпоредбите на НБЕТНА, както и че съгласно чл. 58г, ал. 11 вр. чл. 16 от ЗАНН, споразумението има последиците на влязло в сила наказателно постановление. Съгласно чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато установените нарушения по ал. 4 се извършват системно. Нарушенията по ал. 4 са : неспазване на обхвата на издаденото удостоверение или неизпълнение на задълженията по този закон и наредбите по прилагането му. Съдът приел, че заповедта е мотивирана, като са посочени както издадените срещу АСКОНЕ- 2007 ООД 4 бр. съставени АУАН, въз основа на които, и впоследствие между дружеството и ДАМТН, са сключени 4 бр. споразумения - 83-04-39-(7)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г., за нарушение, извършено на 15.03. 2022г.; 83-04-54-(3)/ 19.08.2022г., влязло в сила на 24.08.2022г. за нарушение, извършено на 24.03.2022г.; 83-04-39-(9)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г. за нарушение, извършено на 15.03.2022г. и 83-04-39-(8)/ 08.08.2022г., влязло в сила на 10.08.2022г., за нарушение, извършено на 15.03.2022г., които съгласно чл. 58г, ал. 11 вр. чл. 16 от ЗАНН, имат последиците на влезли в сила наказателни постановления, за извършени административни нарушения на НБЕТНА, от търговеца в рамките на две години. При издаването на заповедта са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка. Приел, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност по чл. 36а, ал. 5 от ЗТИП и в това производство нито органът, нито съдът извършват анализ на вида, характера и тежестта на нарушенията, нито изследват дали са настъпили вредни последици от нарушенията, От влезлите в сила четири споразумения се установява, че на дружеството са наложени четири административни санкции имуществени санкции за четири нарушения, извършени в рамките на две години три, извършени на 15.03.2022г. и едно - на 24.03. 2022г. И четирите извършени нарушения, за които са сключени четирите споразумения, по които изцяло и в срок са заплатени, в намален размер, съобразно параметрите на споразуменията, наложените имуществени санкции, осъществяват състави на нарушения с една и съща правна квалификация - чл. 7а, т. 3 вр. чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, осъществени от дружеството, като три от тях са в един и същи обект комплекс Мурите, гр. Разлог, досежно три различни асансьора, а едно от тях, е в друг обект - хотел Евъргрийн, гр. Банско. Деянието и в четирите случаи е осъществено чрез допусната експлоатация на посочените четири асансьора, без да са им извършени периодични технически прегледи повече от 12 месеца, от извършване на последния периодичен технически преглед. Приел, че посочените нарушения са свързани с изпълняване на задълженията по ЗТИП и наредбите по прилагането му, като са осъществени в хипотеза на системност по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗТИП, съгласно която системно нарушение е извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му, в рамките на две години, поради което приел, че е осъществен съставът на чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП, даващ основание на компетентния орган за заличаване на дружеството от посочения регистър и обезсилване на издаденото му удостоверение. Съдът е приел, че възраженията относно пороци, свързани с процедурата по сключване на споразуменията липса на представителна власт на подписалото ги лице и наказването на едно административно нарушение с четири броя имуществени санкции, в нарушение на чл. 18 от ЗАНН, не може да се разглеждат в настоящото производство. Налице са четири влезли в сила споразумения, които съгласно чл. 58г, ал. 11 вр. чл. 16 от ЗАНН, имат последиците на влезли в сила наказателни постановления. Жалбоподателят е инициирал производство по възобновяване на административнонаказателните производства по реда на чл. 70 и сл. от ЗАНН за отмяна на процесните 4 споразумения. С влезли в сила съдебни актове Решение 2435/ 10.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. 9155/ 2022г., Решение 2434/ 10.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. 9156/ 2022г., Решение 2362/ 06.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. 9157/ 2022г. и Решение 2248/ 04.04.2023г. пост. по к.н.а.х.д. 9154/ 2022г. по описа на АССГ, са отхвърлени исканията на Асконе- 2007 ООД за възобновяване на административнонаказателните производства по сключените между дружеството и ДАМТН четири споразумения, с което е изчерпана възможността за отмяната им. Инцидентна проверка за законосъобразност на санкционни актове по ЗАНН, в рамките на настоящото дело, е недопустима. Административният съд е обвързан от последиците на влезлите в сила споразумения, имащи характера на влезли в сила НП и следва да се съобрази с посочените в тях данни относно датата и вида на извършеното нарушение, нарушителя и дадената правна квалификация. Съдът приел за неоснователни доводите за нарушение на чл. 6, ал. 1 от АПК при издаване на оспорената заповед. Принципът на съразмерност се отнася за случаите, когато административният орган има възможност за избор между различни варианти за упражняване на властническите си правомощия, какъвто настоящият не е. Разпоредбата на чл. 36а, ал. 5 от ЗТИП е императивна, с оглед употребените от законодателя изразни средства заличават лицето от регистъра и обезсилват издаденото удостоверение, които не оставят съмнение в задължителността на предписаните действия при наличие на предвидените в хипотезите на нормата предпоставки. Тази задължителност е обвързана с целите по чл. 2 от ЗТИП създаване на условия, чрез които се гарантира пускането в действие на продукти, които не застрашават живота и здравето на хората, при правилното им монтиране, поддържане и ползване по предназначение. Това е особено валидно по отношение съоръженията с повишена опасност, каквито са асансьорните уредби, предмет на дейността на АСКОНЕ- 2007 ООД. В тези случаи законодателят не е предвидил възможност за преценка от страна на компетентния орган дали да приложи или не чл. 36а, ал. 5 от ЗТИП, в зависимост от тежестта, вида и характера на нарушенията, извършени при условията на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР на същия закон, а системното им извършване е предвидено като самостоятелно основание за упражняване на правомощието на председателя на ДАМТН по заличаване от регистъра и обезсилване на издаденото удостоверение за вписване. В този смисъл наличните по делото данни за липса на предходни извършвани от Асконе- 2007 ООД нарушения на ЗТИП или НБЕТНА, респ. че три от нарушенията са извършени в един и същи търговски обект, са обстоятелства ирелевантни и не може да обосноват извод за нарушение на принципа на съразмерност и превратно упражняване на власт. Решението е правилно. Жалбоподателят отново твърди нарушения в административно наказателните производства, приключили с подписване на 4 бр. споразумения по реда на ЗАНН, които са фактическото основание за издаване на оспорената пред съда заповед. В настоящото производство, развиващо се по реда на АПК, не е допустим съдебен контрол по отношение на законосъобразността на актовете, издадени по реда на ЗАНН, освен това в други съдебни производства съдът се е произнесъл по искания за отмяна на спорзуменията по ЗАНН, доколкото Асконе-2007 ООД е инициирало възобновяване на административно наказателните производства. Само в производство по ЗАНН е възможна проверка на твърдени пороци, засягащи посочените санкционни актове. Подобна инцидентна проверка за законосъобразност на санкционни актове по ЗАНН, в рамките на настоящото дело, е недопустима. В тази връзка, първоинстанционният съд правилно е счел, че е обвързан от последиците на влезлите в сила споразумения, имащи характера на влезли в сила НП, и следва да се съобрази с посочените в тях данни относно датата и вида на извършеното нарушение, нарушителя и дадената правна квалификация. Неотносими са твърденията в касационната жалба, че не е било налице основание да се приложи чл.36а ал.4 т.2 от ЗТИП /даден е ход на производство по налагане на административно наказание/, а следвало да се предпишат мерки за отстраняване на нарушенията в срок не по-дълъг от един месец по чл. 36 а ал.4 т.1 от ЗТИП, тъй като дали е налице основание да се наложи административно наказание се установява в производството по ЗАНН, а в случая административонаказателните производства по ЗАНН са приключили с влязли в сила споразумения по чл. 58г, ал. 1 ЗАНН. С оглед на това се твърди, че е нарушен принципа на съразмерност, но тези доводи са неотносими, тъй като дали е следвало да се търси административно наказателна отговорност се преценява в производството по ЗАНН. Неотносими са доводите, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, тъй като не е следвало да се налага административно наказание, а да се даде срок за отстраняване на нарушенията - този въпрос е решен с влезлите в сила споразумения по ЗАНН. Неоснователно се твърди, че съдът е следвало да вземе предвид конкретните обстоятелства относно вида, естеството, характера и тежестта на нарушенията, както и че не били настъпили вредни последици от установените нарушения. За да се заличи от регистъра ДАМТ е необходимо да установени четири нарушения в рамките на две календарни години. В административното производство по заличаване от регистъра на ДАМТН следва да се установи само дали е налице системност на нарушенията по смисъла на §1 ал.1 т.30 от ДР на ЗТИП, т.е. дали са извършени три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години. Както е приел съдът, административният орган действа в условията на обвързана компетентност по чл. 36а, ал. 5, т.1 от ЗТИП, съгласно който Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед, когато установените нарушения по ал. 4 се извършват системно. Правилно е прието от съда, че в случая е доказана системност на нарушенията по смисъла на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР от ЗТИП. За установените нарушения има влезли в сила окончателни споразумения по чл. 58г, ал. 1 ЗАНН които имат последиците на влезли в сила наказателни постановления, така, че мярката по чл. 36а, ал. 5, т. 1 от ЗТИП / заличаване от регистъра на ДАМТ/ е законосъобразно наложена, налице са законовите предпоставки. Законът предвижда, че когато установените нарушения по ал. 4 се извършват системно единствената приложима мярка е тази по чл.36а ал.5 т.1 от ЗТИП, административният орган няма право на преценка дали да наложи мярката при посочените обстоятелства установени четири нарушения в рамките на две календарни години, т.е. наличие на системност на нарушенията по смисъла на на § 1, ал. 1, т. 30 от ДР от ЗТИП. Неоснователни са доводите, че съдът неправилно е приел, че е налице системно нарушение по смисъла на §1 ал.1 т.30 от ДР на ЗТИП от Асконе 2007ООД, съгласно която разпоредба "Системно" е извършването на три или повече нарушения на този закон или на нормативните актове по прилагането му в рамките на две календарни години. Тези обстоятелства безспорно са установени по делото. С влезли в сила споразумения по чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН са установени четири нарушения в рамките на две календарни години. Правилно съдът е приел, че в настоящото производство са неотносимо доводите, че в споразуменията по чл. 58г, ал. 1 ЗАНН не е посочено кое е лицето, положило подписа за Асконе 2007ООД и кога са подписани, в нарушение на чл.58г ал.4 т.3 от ЗАНН, след като са налице влязли в сила споразумения чл. 58г, ал. 1 ЗАНН и с влязли в сила съдебни решения са отхвърлени исканията за възобновяване на административнонаказателното производство. Относно доводите в касационната жалба, че в споразуменията по ЗАНН липсва волеизявление на една от страните отново следва да се посочи, че не е допустимо в административното производство по заличаване от регистъра на на ДАМТН да се извършва косвен контрол за нищожност на споразуменията по чл. 58г, ал. 1 от ЗАНН които са влязли в сила. Неоснователно се твърди, че съдът е следвало да се произнесе по нищожността на споразуменията. В този смисъл неотносими са доводите в касационната жалба, че издадените в производството по ЗАНН АУАН-150 от 3.06.2022г,.,АУАН-151 от 3.06.2022г., АУАН-152 от 3.06.2022г. и АУАН- 169 от 17.06.2022г са съставени в нарушение на чл.6, чл.7 и чл.28, чл.42 ал.1, чл.17 от ЗАНН, тъй като ползвателите не изпълнили задълженията си по договорите и по чл.24 ал.1 и ал.2 от НЕБТНА да изискат от ДАМТН извършване на годишен технически преглед на съоръженията и дружеството няма вина за извършеното административно нарушение. Дали актовете за установяване на административни нарушение са издадени в съответствие с изискванията на ЗАНН се преценява в производството по ЗАНН което е приключило с влязло в сила споразумение. Неоснователно се твърди, че това е следвало да бъде отчетено в оспорената пред съда заповед и от административния съд. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че съдът неправилно е приел, че административният акт съответства на целта на закона. Неоснователно се твърди, че последствията от нарушението на чл.7а т.3 от Наредбата са само заплащането на дължимите такси от страна на ползвателите към ДАМТН и не се застрашава правилната експлоатация на съоръжението, живота и здравето на хората. Съгласно чл.7а т.3 от Наредбата лицата, които поддържат асансьори, са длъжни да уведомяват писмено ползвателите им и да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато на асансьорите не е извършен технически преглед съгласно чл. 24, ал. 1. Следователно задължение на лицата които поддържат асансьорите е да не допускат експлоатацията на асансьорите, когато на асансьорите не е извършен технически преглед и неизпълнението на това задължение застрашава безопасната експлоатация на асансьорите, противно на твърденията в касационната жалба. Дори и освен наличието на системност да се прецени и вида на нарушенията, каквото изискване в закона няма, следва да се посочи, че макар и формални нарушенията са свързани с безопасната експлоатация на асансьорите. Твърдението, че до настоящият момент дружеството няма установени нарушения не води до извод за незаконосъобразност на акта, тъй като е установена системност на извършените нарушения. С оглед на това не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, което се определя в размер на 150 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение