Решение № 2231 от 5.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10921/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на М. А. Г., [ЕГН] с адрес: гр. Ямбол, [жк], [адрес], подадена чрез пълномощника й адв. Ганчева, против Решение 1066/17.09.2024 г. на Административен съд Ямбол, постановено по адм. д. 157/2024 г., с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) Р-02002823002603-091-001/04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в оспорената му част, потвърдена с Решение 41/19.03.2024 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Бургас, и в полза на ответника са присъдени разноски. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК жалбоподателката претендира отмяна на решението на административния съд и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, евентуално делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Възразява и против размера на разноските. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП - Бургас при ЦУ на НАП оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Желязкова по съображения, изложени в писмени бележки. Иска да бъде оставено в сила решението на Административен съд Ямбол и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 567.84 лв. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Ямбол е РА Р-02002823002603-091-001/04.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в оспорената му част, с която на ревизираното лице М. А. Г. са установени задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ) за ДОО, ЗО и УПФ за 2021 г. в общ размер 2 121.13 лв. и лихви в общ размер 554.24 лв. на основание чл. 124а във вр. с чл. 122 124 ДОПК с оглед установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. Административният съд приема, че оспорването е допустимо, че РА е валиден като издаден от компетентни органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК. За да отхвърли жалбата против РА, съдът обосновава изводи за неговата материална законосъобрзност. Излага в решението си мотиви за това, че органите по приходите са доказали наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. След обсъждане на извършените в хода на ревизията процесуални действия и установените факти въз снова на събраните доказателства, приема за безспорно обстоятелството, че в периода 22.06.2018 г. 15.10.2020 г. М. Г. работи по трудово правоотношение с Орбико България ЕООД като консултант/промотьор продажби на продуктите на IQOS (протокол за насрещна проверка на Орбико България ЕООД). След прекратяване на трудовото правоотношение тя извършва продажби на електронни цигари и устройства IQOS, от които реализира приходи през 2021 г. Дейността се извършва регулярно, редовно и по занятие, поради което лицето има качеството на търговец по чл. 1, ал. 1 ТЗ. На основание чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ доходите на ЕТ без регистрация се облагат по реда на ал. 1 ал. 6 от същия законов текст. По този ред е установен с РА данък върху доходите, но в тази част актът не се оспорва. Съдът подробно излага съображенията си за законосъобрзност на акта в частта му установяваща ЗОВ, като обсъжда приложимите материално правни норми. Отхвърля като неоснователен доводът на жалбоподателката за изключване приложимостта на чл. 124а ДОПК с оглед ТР 2/02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 г. на ОСС на ВАС. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователен е доводът на касатора, че приходните органи не са доказали обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и т. 2 ДОПК. В хода на ревизионното производство ревизираното лице не оспорва обстоятелството, че през 2021 г. е получило доходи от продажби на продукти IQOS. След връчване на уведомлението по чл. 124, ал. 1 ДОПК и искането по чл. 124, ал. 3 ДОПК с писмо с вх. 1134/02.11.2023 г. (л. 131 от том 1) М. Г. представя декларация по чл. 124, ал. 3 ДОПК, с която декларира, че през 2021 г. е придобила доход в размер на 1 860 лв. от продажби на електронни устройства. В отделна декларация от 02.11.2023 г. декларира, че сумата от 1 860 лв. представлява печалба от дейността (20 %), а разходите са в размер на 1 488 лв. С РА са установени приходи от дейността й като ЕТ без регистрация, които не са декларирани и са укрити. В частта на задължението за данък върху доходите от стопанска дейност РА не е обжалван и е влязъл в сила. Неоснователен е и доводът за това, че съдът не е извършил необходимата и задължителна цялостна проверка на РА относно фактите и обстоятелствата, касаещи данъка по ЗДДФЛ, доколкото това е необходимо за проверка на акта в частта му, установяващи ЗОВ. Това е видно от изложените в решението мотиви за дейността на ревизираното лице като търговец. В чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО (ред. ДВ бр. 102/2018 г. в сила от 1.01.2019 г.) изрично е посочено, че лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, са осигурени лица, а на основание чл. 6, ал. 8 КСО осигурителните вноски са за тяхна сметка. Посочените текстове са коментирани както в Ревизионния доклад на стр. 23, така и в решението на решаващия орган на стр. 7, наред с чл. 40, ал. 2 ЗЗО. Обсъдени са и в съдебното решение. Неоснователно с оглед установените по делото факти се твърди в касационната жалба, че приетото от ОСС на ВАС ТР 2/02.02.2022 г. по т. д. 8/2020 г. следва да намери приложение в случая. В оспореното първоинстанционно решение точно са цитирани мотивите на ТР, според които дейността на еднолични търговци, регистрирани по чл. 56 и сл. от ТЗ, както и на физическите лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани, е трудова и за нея се дължат не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл. 124а ДОПК. Що се отнася до периода, погрешно посочен в диспозитива на решението, а именно 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. вместо 2021 г., то доколкото в мотивите същият е точно посочен, е налице очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани по реда на чл. 175 АПК. Същата не обуславя неправилност на решението и не налага отмяната му, противно на изложеното в касационната жалба. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен от съда на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК по действащата към датата на последното съдебно заседание и датата на неговото решение Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По така изложените съображения решението на Административен съд Ямбол следва да бъде оставено в сила. Към настоящия момент Наредба 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа (заглавието изменено ДВ, бр. 14/2025 г.) не определя минимални размери на адвокатските възнаграждения. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е изменена (ДВ, бр. 14/2025 г.) във връзка с решението на СЕС по дело С-438/22, според което определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главното производство (Наредба 1/2004), е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС (т. 50). Според чл. 101, пар. 2 ДФЕС споразуменията или решенията, които са забранени в съответствие с този член, са нищожни и тази нищожност е задължителна за съда (т. 57 и т. 58). С оглед изложеното юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника по касация, следва да се присъди по реда на чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с § 2 от ДР ДОПК в размера по чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета на основание чл. 37 от Закона за правната помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение