Решение № 11732 от 16.12.2022 г. на ВАС, VI о.

ВАСШесто отделение16.12.2022 г.докладчик Весела Николова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 26/22.02.2022 г. по адм. дело 343/2021 г. по описа на Административен съд Сливен.

ОСЪЖДА Национална здравноосигурителна каса да заплати на Многопрофилна болница за активно лечение Хаджи Димитър ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление, гр. Сливен, ул. Димитър Пехливанов 5 сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски пред касационната инстанция.

Решението е окончателно

Председател: /п/ РОСЕН ВАСИЛЕВ Членове: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН/п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Управителя на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, гр. София, чрез юрисконсулт М. Динева срещу Решение 26/22.02.2022 г. по адм. дело 343/2021 г. по описа на Административен съд Сливен. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По изложените в жалбата съображения, касаторът моли съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски. Ответникът Многопрофилна болница за активно лечение /МБАЛ/ Хаджи Димитър ООД, [ЕИК] със седалище и адрес на управление гр. Сливен, чрез адв. И. Кършев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение 26/22.02.2022 г. по адм. дело 343/2021 г., Административен съд Сливен е отменил по жалба на МБАЛ Хаджи Димитър ООД писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание РД-25-ПП-263/02.09.2021 г. и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е незаконосъобразен, поради нарушение на материалноправните разпоредби отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. От фактическа страна е установено, че на 20.02.2020 г., между НЗОК и МБАЛ Хаджи Димитър ООД е бил сключен договор 200474/20.02.2020 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК. Бил е сключен, на основание чл. 59, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и в съответствие с НРД за МД за 2020-2022 г. като на 16.02.2021 г. е било сключено допълнително споразумение 34 към него. Управителя на НЗОК е наредил със заповед РД-25-471 от 21.07.2021 г. да бъде извършена планова, тематична проверка със срок от 26.07.2021 г. до 30.07.2021 г., издадена на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и чл. 9, ал. 1 от Инструкция РД-16-43 от 09.06.2020 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО. Задачата на проверката е била да се извърши контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2020-2022 г. С оглед извършената проверка, констатациите са били отразени в протокол РД-25-471-1/09.08.2021 г., връчен на лечебното заведение на 13.08.2021 г. При проверката е било установено, че в определени случаи са били получени суми без правно основание. Бил е съставен протокол за неоснователно получени суми РД-25-471-2 от 09.08.2021 г., в който е отразено, че по Клинична пътека /КП/ 26 при История на заболяването /ИЗ/ 2254 /15.04.2021 г.-17.04.2021 г./, ИЗ 2238 /14.04.2021 г.-16.04.2021 г./, ИЗ 2126 /08.04.2021 г.-12.04.2021 г./, ИЗ 3837 /28.06.2021 г.-30.06.2021 г./, ИЗ 2307 /19.04.2021 г.-21.04.2021 г./ и ИЗ 3607 /21.06.2021 г.-23.06.2021 г./, и по КП 28 при ИЗ 2250 /15.04.2021 г.-18.04.2021 г./ и ИЗ 2285 /17.04.2021 г.-21.04.2021 г./, на пациентите е бил извършен диагностичен ултразвук на сърце с код 88.72 от д-р Н. Жуков специалист по кардиология, включен в Приложение 1 към Договор 200474 от 20.02.2020 г. Било е прието, че не са спазени изискванията на чл. 283, ал. 1, чл. 288, ал. 1, чл. 292, т. 6, б. б във връзка с 354, ал. 1 от НРД за МД 2020-2022 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО; получените от МБАЛ Хаджи Димитър ООД суми без правно основание са в размер, както следва: за ИЗ 2254, ИЗ 2238, ИЗ 2126, ИЗ 3837, ИЗ 2307 и ИЗ 3607 по 3 795 лева, а за ИЗ 2250 и ИЗ 2285 по 5 016 лева; общият размер на сумата по отчетените медицински дейности, която подлежи на възстановяване от МБАЛ Хаджи Димитър ООД, е 32 802 лева. Съставеният на основание чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО протокол е бил връчен на лечебното заведение и в 7-дневния срок е постъпило възражение от лечебното заведение. В него са фигурирали копия на извадки от ИЗ с 2254, 2238, 2126, 3837, 2307, 3607, 2250 и 2285; диплома от 23.12.2011 г., издадена от Медицински университет София, на д-р Н. Жуков за висше образование магистър по специалността Медицина.; Свидетелство за призната специалност Кардиология, издадено от Тракийски университет Стара Загора на 11.02.2019 г.; Свидетелство за професионална квалификация за призната правоспособност по Ехо - кардиография базисно ниво, издадено на 15.11.2019 г. от Медицински университет Пловдив. Въз основа на извършената проверка и съставения протокол, управителят на НЗОК е издал писмена покана РД-25ПП-263 за възстановяване на суми, получени без правно основание, с която на основание чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО и чл. 409, ал. 5 и ал. 7 от НРД за МД за 2020-2022 г. В хода на съдебното производство е била назначена съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице, която съдът е кредитирал като компетентна, обоснована и кореспондираща с останалия доказателствен материал по делото. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички значими за спорното право факти и обстоятелства, и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт е постановен при точното прилагане на относимите материалноправни норми и при спазване на съдопроизводствените правила. Съобразени са доводите на страните в изразените от тях становища като са обсъдени заявените от тях възражения. По двете КП е извършен диагностичен ултразвук на сърце с код 88.72 трансторакална ехокардиография и двуизмерен ултразвук на сърце в реално време. Били са извършени от д-р Н. Жуков със специалност по кардиология и правоспособност по ехокардиография базисно ниво. КП се счита завършена, ако са приложени и отчетени 4 основни диагностични процедури и 2 основни терапевтични процедури. Вещото лице е дало заключение, че при осемте пациенти /ЗОЛ/, лекувани по КП 26 и КП 28, са се съдържали в сборното понятие остър коронарен синдром /ОКС/, при двете КП изискванията към изследването са били еднакви, при осемте ЗОЛ е била проведена трансторакална ехокардиография /код по МКБ-9 88.72/. Направените при осемте пациенти ТТЕ са били достатъчни от диагностична гледна точка; проверените 8 КП следва да се считат за изпълнени, тъй като при всичките са извършени и приложени /отчетени/ изискуемите четири основни диагностични процедури и две основни терапевтични процедури. Вещото лице е приело, че за провеждане на ТТЕ /код 88.72 55113-00/ се изисква само сертификат /свидетелство/ за правоспособност базисно ниво, каквото д-р Н. Жуков е притежавал. От горното може да се направи извод, че при всеки отделен случай от проверяваните 8 ЗОЛ диагностично-лечебният алгоритъм е бил спазен изцяло. Съдът е установил по безспорен начин от доказателствата по приложената преписка, че няма нормативно установено задължение за лекарите, извършващи процедурите по конкретните КП да притежават сертификат за експертно ниво по ехокардиография. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон, и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на ответника пред касационната инстанция следва да бъде уважена в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 21.03.2022 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд шесто отделение,