Решение № 12087 от 11.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6722/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, чрез процесуалния представител гл. юрк. А. Киркова, срещу решение 2162 от 02.04.2024 г. по адм. дело 11506/2023 г. на Административен съд София-град, с което е отменено решение НСР-32307/21.09.2023 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите задължителни указания. Подадена е и частна жалба от Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти срещу определение 5361 от 16.05.2024 г. по адм. дело 11506/2023 г. на Административен съд София-град, с което е оставена без уважение молба за изменение на решение 2162 от 02.04.2024 г. по същото дело, в частта за разноските. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд не е отчел съществените разлики в уредбата, касаеща издаване на Разрешение за употреба на лекарствени продукти и Разрешения за паралелен внос на лекарствени продукти. Не е съобразена и спецификата на действащата нормативна уредба, касаеща националния номер за идентификация на лекарствените продукти. Отразяването на промени във вписани в Регистъра обстоятелства би могло да се осъществи само и единствено при наличие на валидни промени в издаденото и вече вписано разрешение за паралелен внос, но не и при наличие на ново отделно Разрешение за паралелен внос. Иска отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски за юрисконсулт за двете съдебни инстанции. Националният съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти излага съображения и за неправилност на определението по чл. 248 от ГПК, тъй като въпреки направеното възражение за прекомерност на поисканото от процесуалния представител на Фармалейк България ООД адвокатско възнаграждение, съдът не е съобразил фактическата и правна сложност по делото. Неправилен е и изводът му, че решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС не е приложимо. Иска отмяна на обжалваното определение и присъждане на адвокатско възнаграждение в обоснован и справедлив размер. Ответникът Фармалейк България ООД, чрез процесуалния представител адв. Я. Георгиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и че не са налице основанията за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорения пред Административен съд София-град административен акт е: 1) отказана промяна на максимална продажна цена в Регистъра на максималните продажни цени на лекарствения продукт, отпускан без лекарско предписание с INN Diosmin, Phlebodia film-coated tablet 600 mg x 30, с национален номер за идентификация 15364 и притежател на разрешението за употреба от паралелен внос Фармалейк България ООД; 2) заличена максимална продажна цена на лекарствения продукт, отпускан без лекарско предписание Phlebodia film-coated tablet 600 mg x 30, с национален номер за идентификация 15364 и притежател на разрешението за употреба от паралелен внос Фармалейк България ООД. От фактическа страна по делото е установено, че през 2016 г. Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е издала на Фармалейк България ООД Разрешение за употреба на лекарствен продукт от паралелен внос 33766/16.06.2016 г. за лекарствен продукт Phlebodia film-coated tablet 600 mg, ATC код CO5CA03, INN, Diosmin, валидно за 5 години, вписан в ИАЛ под 20040406 и вторично вписване в Регистъра на националните номера за идентификация на лекарствените продукти на НСЦРЛП: 15364. С решение НСР-10078/18.08.2016 г. Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) е определил максимална продажна цена на лекарствения продукт в размер на 26,73 лв., на основание чл. 24, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 3 6 от Наредбата за условията, правилата и реда за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти (НУПРРРЦЛП). След изтичане на 5-годишния срок от първоначалното разрешение за употреба на лекарствен продукт от паралелен внос, за същия лекарствен продукт Phlebodia film-coated tablet 600 mg, ATC код CO5CA03, INN, Diosmin, със същия качествен и количествен състав и в същата лекарствена форма и окончателна опаковка, внасяно от същата държава членка (Полша) и произвеждано от същия производител (INNOTERA CHOUZY, Франция) е издадено ново Разрешение за употреба на лекарствен продукт от паралелен внос (РПВ) BG/MA/MP-55196/06.07.2021 г., като в него е посочен същия регистрационен номер от Регистъра на ИАЛ: 20040406. С оглед новото РПВ в Регистъра на националните номера за идентификация на лекарствените продукти на НСЦРЛП за лекарствения продукт е генериран нов национален номер за идентификация на лекарствен продукт (ЛП): 55607, като старият с вписаната максимална продажна цена, не е заличен. На 16.03.2023 г. Фармалейк България ООД на основание чл. 23, ал. 3 във връзка с чл. 23, ал. 6 от НУПРРРЦЛП, е подало заявление с вх. 111-1989/16.03.2023 г. за промяна на регистрираната цена на лекарствен продукт, поради регистриране на по-висока максимална продажна цена на ПРУ (Laboratoire Innotech International). НСЦРЛП с писмо от 12.04.2023 г. е изпратил указания на дружеството в 30-дневен срок да представи валидно РПВ за лекарствен продукт с национален номер за идентификация 15364, тъй като представеното РПВ е за лекарствен продукт с национален номер за идентификация 56607, а с писмо рег. 111-1989/11.05.2023 г. НСЦРЛП е указал на Фармалейк България ООД, че доколкото валидно разрешение за паралелен внос е абсолютна предпоставка за наличието на цена в регистрите, поддържани от Съвета, то цената на лекарствен продукт с национален номер за идентификация 15364 следва да бъде заличена, като по искане на дружеството може да бъде стартирана процедура за регистриране на цена на лекарствен продукт с национален номер за идентификация 56607. Горното е мотивирало НСЦРЛП да издаде оспореното решение НСР-32307/21.09.2023 г., с което е отказал промяна на максималната продажна цена в Регистъра на максималните продажни цени на лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание, и е заличил максималната продажна цена на лекарствен продукт, отпускан без лекарско предписание, а именно Phlebodia film-coated tablet 600 mg х 30 INN, Diosmin, с притежател на разрешението за употреба от паралелен внос Фармалейк България ООД. Решението е оспорено по административен ред пред Комисията по прозрачност, като няма данни за произнасяне от горестоящия административен орган. Първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 258 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) към министъра на здравеопазването се създава НСЦРЛП, който е колегиален орган и се състои от председател и шестима членове. Съгласно чл. 259а от ЗЛПХМ заседанията на съвета са редовни, ако на тях присъстват повече от половината от общия брой на членовете му. С оглед факта, че в приложения по делото протокол 565 от заседание на Съвета на 14.09.2023 г. решението по т. 1 е взето в присъствието на шест от общо седемте члена на Съвета, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Прието е, че решение НСР-32307/21.09.2023 г. на НСЦРЛП е издадено и в установената форма и съдържа всички законовоустановени реквизити, съгласно чл. 59 от АПК. Съгласно чл. 25 от НУПРРРЦЛП за постъпилото заявление е изготвена юридическа оценка от експерт от дирекция в специализираната администрация на Съвета, а от определения от председателя за докладчик член на Съвета е изготвен експертен доклад по образец, утвърден от Съвета. Първоинстанционният съд е посочил, че съгласно чл. 28 от НУПРРРЦЛП, НСЦРЛП води публичен регистър на максималните продажни цени на дребно на лекарствените продукти по чл. 2, ал. 4 лекарствени продукти, отпускани без лекарско предписание, който регистър съдържа следната информация: 1. национален номер за идентификация на лекарствения продукт; 2. международно непатентно наименование и/или активно/активни вещество/вещества; 3. регистрационен номер на разрешението за употреба; 4. наименование на лекарствения продукт; 5. лекарствена форма и количество на активното вещество в окончателната опаковка; 6. име на притежателя на разрешението за употреба; 7. име на производителя на лекарствения продукт; 8. регистрираната максимална продажна цена, номера и датата на издаване на решението за регистрация; 9. дата на влизане в сила на решението на Съвета; 10. допълнителна информация. Съгласно чл. 26, ал. 4 от НУПРРРЦЛП, при промяна на вписване в регистъра по чл. 28 обстоятелства (и на валидно разрешение за употреба) притежателят на разрешението за употреба или упълномощен негов представител представя заявление до Съвета. По аргумент от чл. 27, ал. 4 от НУПРРРЦЛП съдът е приел, че регистрираната цена се заличава служебно от Съвета при прекратяване, отнемане или изтичане на разрешение за употреба на лекарствен продукт, без да бъде подновено, а в случая на Фармалейк България ООД е издадено ново РПВ на идентичния лекарствен продукт и не е имало основание за заличаването. Решаващият състав е приел, че с оглед представеното РПВ BG/МА/МР-55196/06.07.2021 г. по искането за промяна на максималната продажна цена в Регистъра и данните за новия национален номер за идентификация на лекарствения продукт, административният орган е следвало да укаже на жалбоподателя съгласно чл. 30, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 24, ал. 2 от НУПРРРЦЛП, че предпоставка за извършването на исканата промяна на максималната продажна цена е актуализиране на данните в Регистъра, поради което следва да уточни заявлението си като посочи дали иска и промяна на вписаните в Регистъра обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 3 от НУПРРРЦЛП национален номер за идентификация на лекарствения продукт и регистрационен номер на разрешението за употреба, поради което е отменил оспорения административен акт. Така постановеното решение е правилно по следните съображения: Съгласно чл. 213 от ЗЛПХМ паралелен внос на лекарствени продукти на територията на Република България може да извършва физическо или юридическо лице, регистрирано по Търговския закон, по законодателството на държава членка, след получаване на разрешение за паралелен внос, издадено от изпълнителния директор на ИАЛ. Безспорно е по делото, че Фармалейк България ООД са имали РПВ 33766/16.06.2016 г. за лекарствен продукт Phlebodia film-coated tablet 600 mg, ATC код CO5CA03, INN, Diosmin, валидно за 5 години, вписан в ИАЛ под 20040406 и вторично вписване в Регистъра на националните номера за идентификация на лекарствените продукти на НСЦРЛП: 15364. Разпоредбата на чл. 216, ал. 6 от ЗЛПХМ регламентира, че разрешението за извършване на паралелен внос е със срок 5 години, а новото разрешение се издава по реда на чл. 215. В случая след изтичане на 5-годишния срок на разрешението, на Фармалейк България ООД е издадено ново РПВ BG/МА/МР-55196/06.07.2021 г. за същия лекарствен продукт (активно вещество, качествен и количествен състав, лекарствена форма, окончателна опаковка, държава вносител и производител) и със същия регистрационен номер от Регистъра на Изпълнителната агенция по лекарствата 20040406, а в регистъра на НСЦРЛП е генериран нов национален номер за идентификация на лекарствения продукт 56607, като старият не е заличен. Изложеното сочи, че заявителят за регистрация на нова максимална цена на лекарствения продукт без лекарско предписание Phlebodia film-coated tablet 600 mg, ATC код CO5CA03, INN, Diosmin, е притежател на валидно РПВ за посочения лекарствен продукт. Съгласно чл. 23, ал. 3 от НУПРРРЦЛП за лекарствен продукт по чл. 2, ал. 4, получил разрешение за паралелен внос или разрешение за паралелна дистрибуция от Европейската агенция по лекарствата, при наличие на еднакъв или подобен лекарствен продукт по чл. 214 от ЗЛПХМ с регистрирана от Съвета максимална продажна цена, се прилага същата или по-ниска цена, изчислена в съответствие с количеството активно вещество в дозова единица, след подаване на изрично писмено заявление по образец, утвърден от Съвета, от притежателя на разрешението/уведомлението за паралелен внос/паралелна дистрибуция. Ал. 4 на същата норма регламентира, че към заявлението по ал. 3 се прилагат разрешението/уведомлението за паралелен внос/паралелна дистрибуция, документите по чл. 14, ал. 1, т. 2 - 4 и документ за платена държавна такса, а относно процедурата за регистрация на цената ал. 6 препраща към чл. 24 26 от НУПРРРЦЛП. Фармалейк България ООД са подали заявление по чл. 23, ал. 3 от НУПРРРЦЛП с вх. 111-1989/16.03.2023 г., като в типизираната форма са отразили, че искат промяна в регистрираната цена на лекарствен продукт с регистрационен номер 20040406, на разрешение за паралелен внос II 33766, национален номер 15364, INN Diosmin, Phlebodia film-coated tablet 600 mg x 30, с максимална цена 32.54. Към заявлението е приложено новото разрешението за употреба от 07.2021 г., декларация, разрешение за употреба на лекарствен продукт от паралелен внос и документ за държавна такса. В допълнителните бележки към заявлението изрично е посочено, че разрешението за употреба на лекарствения продукт, за който е подадено заявлението е подновено. Подновеното разрешение е с BG/МА/МР-55196/06.07.2021 г. и е продължение на II 33766 от 16.06.2016 г. (прикачено с това заявление). С писмо рег. 111-1989/12.04.2023 г. председателят на НСЦРЛП е поискал от дружеството да представи валидно разрешение за употреба на лекарствения продукт от паралелен внос, за която е подадена процедурата Phlebodia film-coated tablet 600 mg x 30, с национален номер за идентификация 15364. С друго писмо от 11.05.2023 г. НСЦРЛП са уведомили дружеството, че разрешението за паралелен внос II 33766 от 16.06.2016 г. за лекарствен продукт с национален номер за идентификация 15364 е с изтекъл срок и не може да бъде подновявано (съгласно писмо рег. 111-3673/03.05.2023 г. на ИАЛ). Представеното РПВ BG/МА/МР-55196/06.07.2021 г. е за лекарствен продукт с национален номер за идентификация 56607, поради което трябва да се стартира процедура за този лекарствен продукт, а цената на Phlebodia film-coated tablet 600 mg x 30 с национален номер за идентификация 15364 следва да бъде заличена. Съгласно чл. 24, ал. 1 от НУПРРРЦЛП в 30-дневен срок от представяне на заявлението и документите Съветът взема решение за регистрация на цена на лекарствения продукт, отпускан без лекарско предписание. В ал. 2 от същата норма е предвидено, че когато подадените заявление и документи не отговарят на изискванията, Съветът може да изиска от заявителя отстраняване на непълнотите и недостатъците. В този случай срокът по ал. 1 спира да тече до датата на отстраняването им. В настоящия случай НСЦРЛП е констатирал несъответствия в подаденото заявление, но не е отчел, че заявителят изрично е отбелязал, че РПВ II 33766 от 16.06.2016 г. е изтекло и е издадено ново РПВ BG/МА/МР-55196/06.07.2021 г. за същия лекарствен продукт с еднакъв регистрационен номер в ИАЛ, но различен национален идентификационен номер в регистъра на НСЦРЛП. Независимо от терминологията, която е използвал заявителят в допълнителните бележки, че РПВ от 2016 г. е подновено, административният орган е получил валидно РПВ от 2021 г. за същия лекарствен продукт. Дори и да е възникнало съмнение относно данните в заявката, правилно първоинстанционният съд е приел, че е следвало да се укаже на дружеството да отстрани констатираните нередовности като се подаде заявление, което да отговаря на данните за лекарствения продукт по новото РПВ от 2021 г. Неизпълнимите указания да се представи валидно РПВ за лекарствения продукт с национален номер за идентификация 15364, представляват нарушение на чл. 30, ал. 2 от АПК и чл. 24, ал. 2 от НУПРРРЦЛП. Освен това по аргумент от ал. 4 на чл. 24 от НУПРРРЦЛП процедурата по подаденото заявление се прекратява (каквито са и указанията в писмо рег. 111-1989/12.04.2023 г.), а не се постановява отказ за промяна на максималната продажна цена, съответно заличаването й. Допуснатите нарушения от административния орган са се отразили и върху материалната законосъобразност на акта, доколкото в чл. 27, ал. 1 от НУПРРРЦЛП е предвидено заличаване на регистрирана цена на лекарствен продукт, отпускан без лекарско предписание по искане на притежателя, какъвто не е настоящия случай и служебно заличаване от Съвета (чл. 27, ал. 3 от НУПРРРЦЛП) когато е прекратено, отнето или изтекло, без да бъде подновено разрешението за употреба на лекарствен продукт. В настоящия случай за лекарствения продукт е издадено ново разрешение и административният орган е следвало да съобрази това обстоятелство, отразено в заявлението, като даде коректни указания за отстраняване на констатираните нередовности. Като е отменил административния акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Частната жалба срещу определение 5361 от 16.05.2024 г. по адм. дело 11506/2023 г. на Административен съд София-град е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение 2162 от 02.04.2024 г. по адм. дело 11506/2023 г. на Административен съд София-град е: 1) отменено решение НСР-32307/21.09.2023 г. на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти; 2) преписката е върната за ново произнасяне на НСЦРЛП съгласно дадените в мотивите задължителни указания; 3) осъден НСЦРЛП да заплати на Фармалейк България ОДД съдебни разноски в размер на 2397 лева. В мотивите на решението съдът е изложил, че при този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за държавна такса 50 лева и за адвокатско възнаграждение 2 347 лева. С молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК НСЦРЛП е поискал изменение на решението в частта за разноските, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност по делото. С обжалваното определение 5361 от 16.05.2024 г. по адм. дело 11506/2023 г., Административен съд София-град е оставил без уважение молбата на НСЦРЛП за изменение на решение 2162 от 02.04.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Доколкото в случая жалбоподателят е бил защитаван именно от адвокат, решаващият състав е приел за неоснователно становището на молителя, че разноските за процесуален представител следва да бъдат определени в размерите по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, т. е. като за юрисконсулт 100 до 240 лева. Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения установява минимални размери на адвокатските възнаграждения, като няма пречка да се уговори възнаграждение над тях, съответно липсва задължение да се присъждат разноски за платеното възнаграждение в този минимален размер. Така постановеното определение е правилно и обосновано. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 от АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата на акта по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта, респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. По делото са налични доказателства, че присъдените от първоинстанционния съд разноски са доказани като реално извършени от дружеството, включително и тези за адвокатско възнаграждение на упълномощените да го представляват пред съда адвокати от Адвокатско дружество Димитров, Петров и Ко. За да защити интересите на всяка от страните в процеса и да я предпази от заплащане на разноски, които са неоснователно завишени, законът е предвидил правото за намаляване на прекомерно определения адвокатски хонорар. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В ал. 2 от визирания чл. 36 законодателят е уредил, че размерът на възнаграждението на адвоката трябва да бъде справедлив и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния по вид работа. Обоснован е изводът на съда, че осъществената адвокатска защита съответства на фактическата и правна сложност на делото, като същата се обуславя и от неговия предмет, а именно какви са предпоставките за отказ на промяна на максимална продажна цена в Регистъра на максималните продажни цени от паралелен внос на лекарствен продукт, отпускан без лекарство предписание и съответно заличаване на тази максимална продажна цена. Познанията в тези области са специфични, доколкото се касае за нормативната уредба за паралелния внос на лекарствени продукти и разрешителния режим при него. Освен изложеното следва да се отбележи, че липсва съдебна практика по казуси като процесния. Процесуалните представители са реализирали правната защита в пълен обем, като са изготвили жалба, писмена защита и са се явили в съдебно заседание, в което аргументирано за защитавали интересите на жалбоподателя. Следва да се посочи, че въпросът за минималното адвокатско възнаграждение е коментиран от СЕС по съединени дела С-427/2016 и С-428/206, като съдът е посочил, че преценката на всички относими обстоятелства, необходими за осигуряване изпълнението на посочената легитимна цел, се извършва от националния съд. Разумният характер на подлежащите на възстановяване разноски се преценява във всеки конкретен случай съобразно предмета на спора, материалноправния интерес, положения труд, продължителността на процеса, проявената активност и съдържанието на предоставената защита, като техният размер следва да бъде съобразен и с действително направените от спечелилата страна разходи за защита от адвокат. Цитираното от частния жалбоподател решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 не променя това разрешение. Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско възнаграждение, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав намира, че посочените в Наредба 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения установяват минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания интерес. Поисканият адвокатски хонорар не е прекомерно завишен, доколкото предвиденият в чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000 лева, а уговореният и внесен по банков път хонорар е 1955,83 лева беЗ ДДС, като същият е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. Предвид изложеното определението на Административен съд София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, неоснователно е искането на ответника по касация за присъждане на адвокатско възнаграждение пред настоящата съдебна инстанция. Съгласно т. 1 от ТР 682012 г. по тълк. дело 6/2012 г. на ОСГТК ВКС Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Разноски се присъждат когато са направени реално от страната в процеса и установени безспорно по отношение на техния адресат и размер. В случая по делото не е представен договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество Димитров, Петков и Ко както и доказателства за договореното адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Пред касационната инстанция не е представено пълномощно, но в приложеното на стр. 15 от адм. дело 11506/2023 г. на Административен съд София-град е предвидено процесуалното представителство от адвокатите в адвокатското дружество да се осъществява до окончателното приключване на делото във всички съдебни инстанции. В чл. 1, т. 2 от договора за правна защита и съдействие от 23.11.2023 г., представен пред първоинстанционния съд, изрично е предвидено, че в случай, че се наложи осъществяване на процесуална защита и съдействие пред по-горна инстанция, или каквито и да било други отделни производства, страните ще сключат отделен договор за правна защита и съдействие, с който ще уговорят конкретните условия и възнаграждение, при които адвокатското дружество ще представлява клиента. Такъв договор не е представен пред касационната инстанция, поради което липсват доказателства за договорено възнаграждение и начин на плащане. Писмената форма на договора за адвокатска услуга е за доказване, като с него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че са договорени. Представянето на банкови документи за извършено плащане не е достатъчно да удостовери, че направените и претендираните от страната разходи в производството са били и договорени между страната и нейния процесуален представител. Представеният списък на разноски, приложената фактура и отчет по сметка, представляват твърдения за извършени разходи, които обаче следва да бъдат доказани и като договорени между страните, а в случая това не е направено. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,