Решение № 11980 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2015 г.

Решение № 11980 от 8.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11003/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на вр. и. ф. директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) при Министерския съвет срещу решение № 5225 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 5316/2015 г. по описа на Административен съд С. - град (АССГ), с което по жалба на Д. К. М. е отменена издадена от касатора заповед № ЧС2-0007/08.05.2015 г. за прекратяване на служебното му правоотношение. Иска се прогласяването му за нищожно и алтернативно отмяната му като неправилно на основанията на чл. 209, т. 3 от АПК. О. М. оспорва жалбата и моли да се остави без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна, поради следното: Жалбоподателят е заемал длъжността главен секретар в ЦППКОП. С ПМС № 110 от 30.04.2015 г. (Обн. ДВ, бр. 33 от 08.05.2015 г.) са приети изменения и допълнения в Устройствения правилник на центъра, като съгласно § 4 се отменя чл. 8, в която разпоредба са били регламентирани функциите на главния секретар, а с § 15 е изменено Приложението към чл. 11, като длъжността "главен сектерар" е заличена. Утвърдено е ново длъжностно разписание, в сила от 08.05.2015 г., в което тази длъжност вече не е предвидена и на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е издадена процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Маламов поради съкращаване на длъжността. За да уважи жалбата и да отмени заповедта, АССГ е приел, че тя противоречи на чл. 8, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), по силата на който административното ръководство на администрацията на орган на държавната власт се осъществява от главен секретар, съответно от секретар на община. От това императивно правило според съда следва извода, че тази длъжност трябва да съществува във всяка администрация, като единственото изключение е предвидено в чл. 60 от ЗА. Съгласно ал. 1 от разпоредбата Министерският съвет може да създава с постановление на свое подчинение или към министър експериментални лаборатории, изследвателски институти, образователни центрове или центрове за обучение, медицински или рехабилитационни центрове и други. Съгласно ал. 2 дейността и организацията на работа на структурите по ал. 1 се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет или издаден от съответния министър, като разпоредбите на глава втора (т. е. и тази на чл. 8 от ЗА) не се прилагат. След като е изложил съображения, че ЦППКОП с оглед на дейността си не попада в обхвата на чл. 60, ал. 1 от ЗА и ал. 2 се явява неприложима, съдът е извел заключението, че ПМС № 110 в частта му, с която е отменен чл. 8 от УП и е премахната длъжността "главен секретар" противоречи на чл. 8, ал. 1 от ЗА, т. е. на нормативен акт от по-висока степен. Затова е счел, че не постановлението, а законът следва да намери приложение и е обосновал извода, че заповедта подлежи на отмяна като издадена в нарушение на императивна правна норма от него. Решението не е нищожно, но е неправилно поради нарушение на материалния закон. ЦППКОП е структурно звено на Министерския съвет, създаден с ПМС № 158 от 28.07.2010 г. на основание чл. 60, ал. 1 от ЗА, което е изрично посочено в § 1 от Заключителните разпоредби на същото. Според касационния състав изброяването в чл. 60, ал. 1 от ЗА е примерно, а не изчерпателно и в хипотезата "и други" могат да се създават центрове с предмет на дейност извън тези, посочени в разпоредбата, като преценката за това е на Министерския съвет. Следователно съобразно предвиденото в чл. 60, ал. 2 от ЗА изключение не е задължително съществуването на длъжност "главен секретар" в това структурно звено, за да е налице нарушение на чл. 8 от ЗА с липсата на тази длъжност в УП, респективно и в длъжностното разписание. Министерският съвет като централен колективен орган на изпълнителната власт с обща компетентност не е обвързан със законовите норми на чл. 4 - 11 от ЗА какво точно устройство на администрациите по чл. 60, ал. 1 от ЗА да създаде, т. е. как да организира дейността им по дирекции, отдели и т. н. за изпълнение на конституционно посочените функции. В случая ал. 2 му предоставя значителни правомощия при упражняване на оперативната му самостоятелност във връзка с приемането на УП. Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че е налице реално съкращаване на длъжността на ответника по касация. Щатните бройки са намалени от 155 на 40, длъжността главен секретар не съществува като нормативно определена позиция, като неговите функции Министерският съвет е възложил за изпълнение на директора. Следователно заповедта е издадена при наличие на предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Като я е отменил АССГ е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и вместо това да се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата на Маламов да се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,