Решение № 6346 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2011 г.

Решение № 6346 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12201/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от директора на Агенция "Митници", Митница - Столична, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт Станков, против Решение № 3354/6.07.2011 г. по адм. дело № 9046/2010 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, на основание чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба липсва мотивирано изложение на касационните основания за отмяна. Ответникът - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, гр. София, редовно призован не се явява и не се представлява. От пълномощника му - адв. Айдарова, е постъпило писмено становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Заинтересованата страна- НАП, гр. София, чрез пълномощника й - юрисконсулт Крумова, поддържа становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил Решение № 9600-0626/4.11.2010 г. на началника на Митница - Столична, с което "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД е задължено да заплати сумата от 2474.74 лв. ДДС, в резултат на определена нова митническа стойност на внесени стоки по ЕАД № 10ВG005808Н00127027/25.10.2010 г. от Турция, като незаконосъобразно. Съдът е установил, че новата митническа стойност на внесените по тази декларация стоки е определена от органа не на база чл. 35 от ЗМ - договорната им стойност, която е реално платена или подлежаща на плащане, за която има доказателства, а въз основа на заместващи методи по чл. 30, § 2, б. "в" от Регламент /ЕИО/ 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, респ. по чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, без да са изложени каквито и да са мотиви в подкрепа на тези основания, а именно какво е най-голямото сборно количество от внасяните стоки в Общността, а не в България и тяхната единична цена. От друга страна, като е анализирал представените писмени доказателства - договор за продажба на стоки от 5.07.2010 г. между "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД и турското дружество "Aksa Madeni Yag Petrol Urunleri ins. nak. san. ve tic. ltd. sti", фактура, серия А № 142669 и № 142670, от 21.10.2010 г., издадена от турския доставчик, износна митническа декларация на турското дружество от 22.10.2010 г., регистрационни книги при купувача-дневник за покупките за м. 11.2010 г., уведомление от турското дружество за получени преводи на сумата от 185 047.73 Евро, по няколко фактури, между които и описаната по-горе, складова разписка и пр., съдът е приел, че същите установяват съответствие на декларираната митническа стойност на внесените стоки с договорената и платена стойност, поради което не са налице предпоставките на чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ за определяне на друга по-висока митническа стойност. Поради това и допуснатите от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът е отменил акта, като незаконосъобразен. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни и обосновани правни изводи за наличие на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспорения акт. Със същия е определена нова митническа стойност на част от декларираните при режим "свободно обръщение - крайно потребление" стоки от Турция, по ЕАД № 10ВG005808Н00127027/25.10.2010 г. Като основание за определяне на новата митническа стойност е посочено Становище на отдел "Тарифна политика" от 4.11.2010 г. изготвено въз основа на извършен анализ на извадка от МИС III-А, съгласно чл. 30, § 2, б. "б" и "в" от Регламент /ЕИД/ 2913/92 и чл. 36, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМ. По делото е установено, че извършения от ответника внос е на основание сключен международен договор за продажба от 5.07.2010 г. с посоченото по-горе турско дружество. Правилно е прието, въз основа на него, че договореностите между страните се считат за окончателно приети с приемане от купувача на издадена търговска фактура. По силата на чл. 8, договорът е за срок от три години, а чл. 14 предвижда осеммесечен гратисен период за начало на плащане на доставените стоки. Договорът предвижда, че цените на стоките се уговарят за всяка конкретна пратка, като това може да стане по телефон, факс или друг начин, позволяващ постигане на съгласие от двете страни. Установено е, че цената на процесната стока по издадената от продавача фактура от 21.10.2010 г. е на стойност 12 064.97 щ. долара FOB и 13 100 щ. долара CFR, за която съдът правилно е констатирал, че съответства на декларираната митническа стойност. Тази стойност съответства и на посочената такава в износната митническа декларация, подадена от турската фирма - доставчик /стр. 106 - 111 от делото/. Представено е и уведомление от фирмата - продавач /стр. 140 - 141/ до купувача, че до 31.12.2010 г. първият е получил плащане по 13 бр. фактури, между които и процесната, поради което ги е закрил. Представени са и копия от дневник за покупките за м. 11.2010 г., извадка от сметка "Доставчици" за м. 11.2010 г., счетоводна справка "Доставчик", извадка от сметка "стоки" за м. 11.2010 г., стокова разписка № 142669 и № 142670 от 25.10.2010 г., РКО от 08.12.2010 г., всички на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД, въз основа на които съдът е извел законосъобразни изводи за счетоводно заприходяване на тази стока по вид и стойности, съответстващи на фактурираните и за отразяване на фактурата като данъчен документ, в дневника за покупки за съответния период. Поради това правилно е прието, че не са налице основания за определяне на нова митническа стойност на внесените стоки по реда на чл. 36, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗМ. Обсъдените доказателства установяват факти за съответствие на декларираната митническа стойност с фактурираната такава от доставчика, със счетоводното й отразяване като задължение на ответника, както и с включването й в дневника за покупки, като изискуем документ по ЗДДС, поради което не е имало основания за определяне на друга митническа стойност, извън договорената и фактурирана стойност на стоките. Като е приложен реда по чл. 36, ал. 2, т. 3 от ЗМ, без да има основания за това и без да са изложени мотиви, от които да става ясно въз основа на какви събрани данни е определена новата митническа стойност на внесените стоки, съдът правилно е приел, че издаденото решение на митница - Столична се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Законосъобразни са и другите изводи на съда за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 102, ал. 2, изр. 2 от ППЗМ, тъй като преди издаване на окончателното решение, ответника не е бил уведомен за съмненията на органа за приложението на чл. 35, ал. 1 от ЗМ, с което и не му е дадена възможност за отговор. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение, с което отменено решението на Митница - Столична, се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,