Решение № 5491 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5973/2015 г.

Решение № 5491 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5973/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби, съответно от от Министерството на здравеопазването и от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Я." ЕАД срещу решение № 38 от 18.03.2015 г., постановено по адм. дело № 210/2014 г. по описа на Административен съд - Я. В касационните жалби са изложени доводи, че решението е неправилно в съответните неблагоприятни за страните части поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Министерството на здравеопазването обжалва решението в частта му, с която е осъдено да заплати на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Я." ЕАД, представлявана от изп. директор д-р Б. П. Ч., обезщетение за причинени имуществени вреди- пропуснати ползи, резултат от отменен частично като незаконосъобразен административен акт- т. 7.8. от Глава IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. на МЗ в размер на 54 918 лв. за периода 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба- 04.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 29.06.2012 г. до датата на завеждане на исковата молба в размер на 3831.42 лв. Отправя искане то да бъде отменено в горепосочената част, като вместо него бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен изцяло. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази касационна жалба- "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Я." ЕАД, представляван от изп. директор д-р Б. П. Ч., чрез пълномощника адв. Стоянов, е изразил мотивирано становище за нейната неоснователност в депозирания писмен отговор. "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Я." ЕАД, представлявано от изп. директор д-р Б. П. Ч., чрез пълномощника адв. Стоянов, обжалва решението в неговата отхвърлителна част и моли за неговата отмяна, като предявения иск бъде уважен изцяло. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание този касатор поддържа жалбата си чрез процесуалния си, като отправя искане решението да бъде оставено в сила в благоприятната за страната част, респективно отменено в неблагоприятната, отхвърлителна част, с която е отхвърлен предявения иск до пълния предявен размер от 8 838 508 лв. като неоснователен. Претендират се разноски. Ответникът по тази касационна жалба- Министерство на здравеопазването, я счита за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на Министерство на здравеопазването и за неоснователност на касационната жалба на "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Я." ЕАД. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадена в срок, от надлежни страни, за които съдебния акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба от "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Я." ЕАД срещу Министерство на здравеопазването, след като Решение № 2 от 03.01.2014 г. по адм. д. № 64/13 г. на Ямболския административен съд е било отменено от ВАС с решение по адм. д. 2288/14 г. и делото е било върнато за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение. С исковата молба, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Я." ЕАД е претендирало заплащане на сума в размер на 8 838 508.158 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - пропуснати ползи за периода 01.01.2011 г. г. - 29.06.2012 г., мораторна лихва върху главницата за периода от 29.06.12 г. до датата на исковата молба, и законна лихва върху главницата, считано от завеждането на иска до окончателното й изплащане. Вредите са претендирани като произтичащи от прилагане на т. 7.8. от Глава IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването, отменена с решение № 6911 от 16.05.2012 г. по адм. д. № 12 412/2011 г. на ВАС, оставено в сила с решение № 9471/29.06.2012 г. по адм. д. № 7560/2012 г. на същия съд, като последното решение като окончателно е влязло в сила от същата дата. Причинените вреди се основават на твърдението, че с през периода на действие на отменената разпоредба от стандарта по кардиология, визирана по- горе, е била препятствана възможността както на НЗОК, така и на СБАЛК Я. да се отклонят от правилото за препоръчителния брой пациенти и да уговорят други прогнозни стойности. Според ищеца, забраната на лечебното заведение да извлича полза от дейността, която обичайно развива по договор с НЗОК, заради действието на ограничението в медицинския стандарт, има характер на пропусната полза. С обжалваното решение предявеният иск е уважен до размера от 54 918 лв., като е присъдена и законната лихва от датата на исковата молба- 04.03.13 г., а така също и мораторна лихва в рамер на 3831.42 лв. върху главницата за периода 29.06.12 г. до завеждане на исковата молба. В останалата си част, до пълния предявен размер от 8 838 508 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен. С решението са присъдени и разноски в определен размер. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че за периода на действие на отменения подзаконов нормативен акт са налице всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди. Развил е подробни мотиви досежно проявлението на всеки един от елементите на фактическия състав на специалната отговорност по ЗОДОВ. Съдебното решение е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая се претендират вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен, с решение № 6911 от 16.05.2012 г. по адм. д. № 12 412/2011 г. по описа на ВАС, влязло в сила на 29.06.2012 г., подзаконов нормативен акт - т. 7.8. от Глава IV от Приложение към чл. единствен на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Кардиология", издадена от министъра на здравеопазването. При изяснена фактическа обстановка съдът е установил правно релевантните за спора факти, но е достигнал до неправилни изводи досежно допустимостта на част от заявената претенция. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди не предвижда имуществена отговорност на държавата за вреди, причинени от отменен или обявен за нищожен подзаконов нормативен административен акт. С. Т. решение № 2 от 27 юни 2016 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, което е задължително за органите на съдебната власт, вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В разглеждания случай за процесния период не е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на държавата за вреди, а именно - наличието на отменен като незаконосъобразен индивидуален административен акт. Касае се за отменен по съдебен ред подзаконов административен акт, чиято отмяна е влязла в сила на 29.06.2012 г. и тя, на основание чл. 195, ал. 1 от АПК, има действие от този момент занапред, и няма обратно действие. Следователно, след като в периода до 29.06.2012 г. подзаконовият нормативен акт е действал законосъобразно и не е бил отменен, то не е налице една от предпоставките на чл. 104, ал. 1 от АПК за допустимост на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на отменен по съответния ред административен акт, и исковата молба още в първоинстанционното производство относно претендираните за вреди за периода от 01.01.2011 г. до 29.06.2012 г е следвало да бъде оставена без разглеждане и делото прекратено. След като първоинстанционният съд се е произнесъл по същество по едни недопустими искове за главница и мораторна лихва върху нея, то в настоящата инстанция решението следва да се обезсили в неговата цялост и производството по делото да се прекрати. Ответникът е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Той има право на присъждане на разноски и при прекратяване на производството по делото, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Следва да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лв. за двете съдебни инстанции. Следва да бъде оставено без уважение искането, направено в писмените бележки на касатора "Специализирана болница за активно лечение по кардиология Я." ЕАД, съдът да сезира Конституционния съд за обявяване противоконституционност на Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. по ТД № 2/2015 г. Настоящият състав няма такава компетентност. Касаторът е релевирал чл. 15 от ЗСВ, за да обоснове своето искане. Разпоредбата гласи, че когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Р. Б., съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите - главния прокурор. Посочената разпоредба е неотносима към настоящия случай, а съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение