Решение № 14524 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12816/2009 г.

Решение № 14524 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12816/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 239, т. 6 от АПК. Образувано е по искане на ЕТ "Тео-Теодор Мераков", представлявано от процесуалният представител за отмяна на влязло в сила решение от 27.08.2007 г., постановено по адм. дело № 2197 от 2004 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 3707 от 31.03.2008 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 360 по описа за 2008 г. Твърди, че е налице предпоставка по чл. 239, т. 6 от Административно-процесуалния кодекс - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Позовава се на решението на съдебно дело "Булвес" АД срещу България - по жалба № 3991 от 2003 г. - решение от 22.01.2009 г. С подробни мотиви твърди, че е налице идентичност между фактическите обстановки и оформените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на СГС и Върховен административен съд, и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на съдебните решения и връщането им за разглеждане на съда по същество. Ответникът по молбата - директор на дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП е взел становище по нея във възражение от 9.09.2009 г., счита, че е неоснователна. Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия като взе предвид посоченото основание, с оглед разпоредбата на чл. 241 от АПК, мотивите на искането за отмяна и данните по делото, преценява следното: Молбата за отмяна е допустима като подадена в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Основанията за отмяна за посочени изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като отмяната като възможност за страната е изключение от стабилитета на акта. Според визирания текст на чл. 239, т. 6 от АПК - съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата е конкретна и не подлежи на тълкуване - следва решението на Европейския съд да касае спорния казус, т. е. на отмяна би подлежал само този съдебен акт, за който с решение на Европейския съд е установено, че противоречи на Конвенцията. Това в случая не е налице - няма идентичност на страните и казусите по посочените решения. Следователно молителят не може да се позове са решение на Европейския съд, касаещ друго лице. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия