Решение № 7525 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2018 г.

Решение № 7525 от 6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4248/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Реставрация" ЕАД, депозирана чрез адв. В. М. от САК срещу Решение № 120 от 25.01. 2018 г., постановено по административно дело № 2014/2017 г. на Административен съд - гр. В. (АС В.), към която няма представени доказателства. В жалбата са изложени аргументи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че обжалваното решение е в нарушение на процесуалните правила, като е постановено свръхпетитум. Намира, че съдът не е обсъдил и оценил писмените доказателства, което представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и това води до необоснованост и неправилност на съдебния акт. Смята, че отказът на съда да зачете правната сила на отменителното решение на АС В. с предмет наложената принудителна административна мярка (ПАМ) в диспозитива и задължителната част от мотивите опорочава обжалваното решение. Моли за отмяна на процесното решение и да се уважи предявения иск като основателен и доказан и се осъди Национална агенция за приходите (НАП) да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 38 051, 89 лв. Касационният жалбоподател "Реставрация" ЕАД в съдебно заседание, чрез адв. Манолова поддържа касационната жалба и моли същата да се уважи като основателна и доказана. О. Н. агенция за приходите в съдебно заседание чрез юрисконсулт Начева моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, което счита за правилно и обосновано. В представения писмен отговор, депозиран чрез юрисконсулт Николова са развити подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилен и обоснован извода на АС В., че в случая от събраните доказателства по делото не се установява кумулативното наличие на законоизискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата по този ред. Счита, че жалбата срещу решението на АС В. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна, а самото решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на "Реставрация" ЕАД, която е уточнена с молби от 12.10.2017 г.; 05.12.2017 г. и 15.01.2018 г., с която е предявен иск срещу Национална агенция по приходите с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение в размер на 38 051,89 лв. за имуществени вреди за периода от 28.12.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законна лихва от 05.06.2017 г. Ищецът твърди, че вредите произтичат кумулативно от отмененото от съда Решение № 22 от 26.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В. и от Постановление за налагане на обезпечителна мярка (ПНОМ) № С 160027-022-0060084/28.12.2016 г. на гл. публичен изпълнител при ТД на НАП В., офис Ш. В резултат с обжалвания съдебен акт- Решение № 120 от 25.01. 2018 г., постановено по административно дело № 2014/2017 г. на Административен съд - В. е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от "Реставрация" ЕАД срещу Национална агенция по приходите с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 051, 89 лв. за периода от 28.12.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законна лихва от 05.06.2017 г. (датата на отмяна на ПНОМ № С 160027-022-0060084/28.12.2016 г. и решение на директора на ТД на НАП В.), изразяващи се в неполучаване от ищеца на плащане от О. Ш., поради получена от НАП сума, която е незаконосъобразно събрана въз основа на отменено от съда ПНОМ № С 160027-022-0060084/28.12.2016 г. и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази част. На следващо място е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск от "Реставрация" ЕАД срещу НАП с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 051,89 лв. за периода от 28.12.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законна лихва от 05.06.2017 г. (датата на отмяна на ПНОМ № С 160027-022-0060084/28.12.2016 г. и решение на директора на ТД на НАП В.), изразяващи се в неполучаване от ищеца на плащане от О. Ш., поради получена от НАП сума, която е незаконосъобразно събрана въз основа на отменено от съда Решение № 22 от 26.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В. Решаващият съд установява, че с Решение № 970 от 05.06.2017 г. на АС В. по АД № 668/2017 г. е отменено Решение № 22 от 26.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В., но в съдебния акт липсва диспозитив, с който се отменя ПНОМ № С 160027-022-0060084/28.12.2016 г. Посочено е, че след като е отменен актът на горестоящия орган (решението на директора на ТД на НАП), с който е отхвърлена жалбата срещу първоначалния административен акт (ПНОМ), не е налице произнасяне по отношение ПНОМ в случая. Адм. съд намира, че при липса на такова произнасяне пред страните е била налице възможност да поискат допълване на решението, за каквото допълване няма данни по делото, а и след извършена служебна справка от съда в деловодната система на АС В. не се установява допълнително произнасяне на съда. Счита, че независимо, че в мотивите на съдебния акт е направен извод за незаконосъобразност на процесното ПНОМ, същите не се ползват със сила на присъдено нещо, а диспозитив за отмяна на ПНОМ не е налице. Според адм. съд предвид неустановяването по делото на факта на отмяната на ПНОМ № С 160027-022-0060084/28.12.2016 г. като незаконосъобразно, искът, с който се претендира обезщетение за вреди, причинени от ПНОМ се явява недопустим и следва да се остави без разглеждане и се прекрати производството в тази част. На следващо място според адм. съд наличието на отменен незаконосъобразен акт е абсолютна положителна процесуална предпоставка за предявяване на иска по аргумент на чл. 19, ал. 2 от ЗНАП и чл. 204, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 19, ал. 3 от ЗНАП и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, включително по аргумент и от чл. 300 от АПК според последната - исковете за обезщетение за вреди, причинени от незаконно принудително изпълнение се разглеждат по реда на АПК. Адм. съд, отчитайки наличието на отменен незаконосъобразен административен акт - Решение № 22 от 26.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В., приема, че то не би могло да произведе правни последици и твърдените от ищеца вреди, поради това, че не е налице изискуемата причинна връзка между вредата и незаконосъобразния акт. Според адм. съд искът е частично недопустим, а в останалата си част - неоснователен. Счита, че не е установено наличието на изискуем елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 19, ал. 2 от ЗНАП - липсва изискуемата пряка и непосредствена причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт - Решение № 22 от 26.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В. и вредата - неполучаване на плащане от ищеца по договора с О. Ш. Решението на АС В. в частта, с която е отхвърлен иска е НЕДОПУСТИМО, а в останалата част е ПРАВИЛНО. Правилно с обжалваното решение е ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск от "Реставрация" ЕАД срещу Национална агенция по приходите с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 051,89 лв., поради получена от НАП сума, която е незаконосъобразно събрана въз основа на отменено от съда ПНОМ № С 160027-022-0060084/28.12.2016 г. и е ПРЕКРАТЕНО производството по делото в тази част. Обосновано решаващият съд установява, че в Решение № 22 от 26.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В., липсва диспозитив, с които се отменя ПНОМ № С 160027-022-0060084/28.12.2016 г. Независимо, че в мотивите на съдебния акт е направен извод за незаконосъобразност на процесното ПНОМ, липсва диспозитив за неговата отмяна. Правилно адм. съд установява, че след като е отменен актът на горестоящия орган (решението на директора на ТД на НАП), с които е отхвърлена жалбата срещу първоначалния административен акт (ПНОМ), не е налице произнасяне по отношение ПНОМ в случая. Действително в съдебния акт, въпреки, че е отменен актът на горестоящия орган (решението на директора на ТД на НАП), не е налице произнасяне по същество на спора. Няма данни за допълване на решението, поради което въпросът не е решен с влязло в сила съдебно решение. Тази непълнота не може да бъде преодоляна пред настоящата инстанция, а и липсва такова искане. За да възникне правото на иск за обезщетение по този ред, е необходимо той да е предявен след отмяната на административния акт, по съответния ред, предвид нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК. Отклонение от този принцип е въведено с чл. 204, ал. 2 и ал. 3 от АПК, когато искът се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт, какъвто не е настоящия случай. Правилно АС - В. е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, и производството по делото подлежи на прекратяване, тъй като не е налице отменен, като незаконосъобразен, административен акт, от който да се претендират вредите. С оглед изложените съображения решението в частта на прекратително определение е правилно и следва да бъде ОСТАВЕНО В СИЛА. В останалата част обжалваното решение е НЕДОПУСТИМО. Налице е недопустимост на обжалваното решение в частта, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения от "Реставрация" ЕАД иск да се осъди НАП да заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 051,89 лв., поради получена от НАП сума, която е незаконосъобразно събрана въз основа на отменено от съда Решение № 22 от 26.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита- чл. 126 АПК и чл. 124, ал. 1 и чл. 127, ал. 1 от ГПК. В случая в исковата молба, както и молби от 05.12.2017 г. и 15.01.2018 г., не се съдържа искане за присъждане на обезщетение от Решение № 22 от 26.01.2017 г. на Директора на ТД на НАП В. Правилно адм. съд счита, че процесното решение на директора на ТД на НАП- В. е контролен акт, без конститутивно действие, тъй като с него не се изменя или отменя постановлението за налагане на обезпечителна мярка. Именно ПНОМ създава права и задължения, независимо, че според чл. 197, ал. 2 от ДОПК на обжалване подлежи решението на директора на ТД на НАП. Действително са налице два адм. акта, но вторият няма потестативно действие. Решението на горестоящия орган има контролно- отменителен характер и в случая не променя последиците предвидени в ПНОМ. Наред с това настоящият съдебен състав счита, че при установена недопустимост на иска по чл. 204, ал. 1 от АПК, не следва да се преценява налице ли е изискуемата причинна връзка между вредата и административния акт на директора на ТД на НАП, като елемент от неговата основателност- чл. 4 ЗОДОВ. Налице е едно административно правоотношение и една претенция. Липсва втори иск, не е налице субективно или обективно съединяване на искове. Няма и диференциране на претенцията в различни части. Волята на ищеца е изразена с един иск и съдът е сезиран само с него. Съответно в отговор решаващият съд дължи един диспозитив. С оставянето без разглеждане на предявения иск, решаващият съд се произнесъл по спорното правоотношение. С това правораздавателната власт на съда е изчерпана и правния спор е решен. Разглеждането на същия иск, макар и идентифициран с акта на горестоящия орган по отношение на неговата основателност е недопустимо. Произнасяйки по непредявено искане административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото в тази част се прекрати- чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК. При така изложените съображения решението на съда като недопустимо следва да бъде обезсилено в частта му, с която е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от "Реставрация" ЕАД срещу Национална агенция по приходите с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 38 051, 89 лв. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение