Решение № 7685 от 28.6.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3924/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на А. Б. и А. Ц., чрез адвокат Н. К., против решение 532 от 02.02.2021г., постановено по адм.д. 7497/2020г. по описа на Административен съд-София град. Релевират оплакване за неговата неправилност и искат отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Министерски съвет на Република България чрез М. Б.-И. служител с юридическо образование на длъжност държавен експерт в дирекция Правна на Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Ответниците - министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Производството пред Административен съд София град е образувано по жалба на А. Б. и А. Ц. срещу решение 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км. 0+000 до 16+400 /идентичен с км. 16+540/, участък от км. 0+000 до км. 15+100 на територията на област София в частта му относно отчуждаване на имот с идентификатор 68134.8641.42 от КККР на град София с площ от 2478 дка, находящ се в землището на Враждебна, Столична община. С обжалваното решение Административен съд София-град, е отхвърлил искането с правно основание чл. 39, ал. 3 ЗДС, подадено от А. Б. и А. Ц., за отмяна на решение 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Северна скоростна тангента" от км. 0+000 до 16+400 /идентичен с км. 16+540/, участък от км. 0+000 до км. 15+100 на територията на област София в частта му относно отчуждаването на имот с идентификатор 68134.8641.42 от КККР на град Софияс площ от 2478 дка, находящ се в землището на Враждебна, Столична община. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението, чиято отмяна по реда на чл. 39, ал. 3 ЗДС се претендира от А. Б. и А. Ц., е влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда от тях в законоустановения срок. В него, като собственик на отчуждения имот с идентификатор 68134.8641.42 в землището на Враждебна е посочен М. М., поради което именно на него, респ. на неговите наследници се дължи и определеното с решението парично обезщетение. Съдът е посочил, че след като в процесния административен акт А. Б. и А. Ц. не са посочени като собственици на отчуждения имот, то същите не могат да претендират и отмяна на отчуждаването при условията на специалната разпоредба на чл. 39, ал. 3 от ЗДС /визираща правната възможност на собственика, от когото имота е отчужден, ако не бъде обезщетен в шестмесечен срок от влизането на акта в сила, да поиска от съда отмяна на отчуждаването/.Посочено е, че тъй като в Решение 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет А. Б. и А. Ц. не са посочени като собственици, спрямо тях не е възникнало и задължение за обезщетяване. Решението е правилно, същото е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми, не са допуснати твърдените нарушения на съдопроизводствените правила, решението е обосновано, като правните изводи съответстват на установените по делото факти. Съдът е изяснил делото от фактическа страна и установил, че с Решение 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр. 2 от 2014 г.) са отчуждени имоти, попадащи в трасето на обект: Северната скоростна тангента от км 0+000 до км 16+400/16+540. Сред тези имоти е и имот с идентификатор 68134.8641.42 в землището на квартал Враждебна списъка приложение към решението така посочения имот е записан под 20, със собственик М. М. и с площ от 2578 декара. Определеното обезщетение е в размер на 51 668 лева. Решението, в частта му относно имот с идентификатор 68134.8641.42 е обжалвано от наследниците на М. М. по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗДС. С решение 4210/16.04.2015 г., постановено по адм. дело 1609/2014 г. по описа на Върховния административен съд, влязло в сила на 16.04.2015 г., оспорването е отхвърлено. С молба-уведомление вх. 94-001078/29.01.2015 г., адресирана до Агенция Пътна инфраструктура, А. Б. и А. Ц.. са уведомили инвеститора, че процесният имот е тяхна собственост, придобит на основание наследство и давностно владение. С молбата са заявили, че наследниците на М. М. не са правоимащи лица и не следва да получат определеното в решението на Министерския съвет обезщетение. Поискали са да им бъде изплатено следващото се обезщетение за отчуждения имот. С писмо изх. 148М-94/70 от 30.11.2016 г. заместник-областният управител на Област София е уведомил А. Б. и А. Ц., че към 09.06.2015 г. сумата определена за изплащане на обезщетението е преведена от АПИ на Област София. Към преписката е представено Удостоверение изх. 18587/19.05.2015 г. на Службата по вписвания град София, видно от което, за имота към тази дата няма вписана искова молба. Според писмото, с платежни нареждания от 30.07.2015 г. сумата, предвидена като обезщетение за отчуждения имот е преведена на наследниците на М. М.. Със заявление с вх. 94АА/05.09.2018 г. по описа на областната администрация на област София А. Б. и А. Ц. отново заявяват правата си на собственици върху имот с идентификатор 68134.8641.42, като се позовават и на влязло в сила на 21.03.2018 г. решение 5709/03.05.2016 г., постановено по гр. дело 4658/2015 г. по описа на Софийския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Б. и Ц., че наследниците на М. М. не притежават право на собственост върху поземлен имот с идентификатор 68134.8641.42. В административната преписка е налично и Удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот, изх. 43368/21.09.2018 г. на Агенцията по вписванията, от което е видно, че за процесния имот в книгата за отбелязвания по вписани искови молби има отбелязване с вх. рег. 31113/18.05.2018 г. том 29, канцеларско дело 2283/18.05.2018 г. и вписана искова молба вх.рег. 28207/20.05.2015 г., том 6 88/2015. Със заявление с вх. 94-00-2443/05.06.2015 г. наследниците на М. М. са поискали изплащане на предвиденото обезщетение за отчуждения имот. За доказване на собствеността върху него е представено решение 4451/ 02.12.2009 г. на ОСЗ - Кремиковци, издадено на основание чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ, влязло в сила на 05.04.2010 г., за възстановяване правото на собственост върху поземлен имот стар 024042 /идентификатор 68134.8641.42/, в землището на Враждебна, както и скица на имота. На 20.07.2015 г. комисия за разглеждане на преписки по реда на глава III от ЗДС е взела решение определеното в решение 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет обезщетение да бъде изплатено на наследниците на М. М., което е и направено на 30.07.2015 г. Със заявление вх.94АА/41/05.09.2018 г. до областния управител на област София, Б. и Ц. са поискали да им бъде заплатено дължимото обезщетение, определено с решение 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет. С писмо изх. ОА23-676/06.11.2018 г. на областния управител на област София е отказано заплащане на търсеното обезщетение за имот с идентификатор 68134.8641.42 с мотив, че същото е изплатено, съгласно решение 811/21.12.2013 г. на Министерския съвет, на наследниците на М. М., които са представили доказателства за правото им на собственост. Отказът на областния управител на област София е оспорен по съдебен ред. С решение 4991/15.07.2019 г., постановено по адм. д. 11305/2018 г. оспорването е отхвърлено. Решението е оставено в сила с решение 6953/09.06.2020 г., постановено по адм. дело 11486/2019 г. по описа на Върховния административен съд. Съгласно чл. 39, ал. 3 от Закона за държавната собственост, ако в 18-месечен срок от влизането в сила на решението по чл. 34а, ал. 1 и в 6-месечен срок от влизането в сила на заповедта по чл. 34а, ал. 2 собственикът не бъде обезщетен, по негово искане Върховният административен съд, съответно административният съд по местонахождението на имота, отменя акта за отчуждаването. Тъй като в Решение 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет А. Б. и А. Ц. не са посочени като собственици, спрямо тях не е възникнало и задължение за обезщетяване. В тази връзка е обоснован изводът на съда, че решението, чиято отмяна по реда на чл. 39, ал. 3 ЗДС се претендира от А. Б. и А. Ц. е влязъл в сила административен акт, който не е бил оспорен пред съда от тях в законоустановения срок. В него, като собственик на отчуждения имот с идентификатор 68134.8641.42 в землището на Враждебна е посочен М. М., поради което именно на него, респ. на неговите наследници се дължи и определеното с решението парично обезщетение. След като в процесния административен акт касаторите не са посочени като собственици на отчуждения имот, то същите не могат да претендират и отмяна на отчуждаването при условията на специалната разпоредба на чл. 39, ал. 3 от ЗДС. Правилен е изводът на съда, че с направените от Б. и Ц. твърдения в искането всъщност се цели осъществяване на косвен съдебен контрол върху законосъобразността на решение 811 от 21.12.2013 г. на Министерския съвет, с което е извършено отчуждаването на имот от друго физическо лице и му е определено обезщетение като собственик. Това обаче е недопустимо да се извършва в това съдебно производство, тъй като чл. 17, ал. 2 от ГПК не е приложим. Следва да се посочи, че съгласно ТР 5 от 20.07.2010 г. на ВАС по ТД 2/2010 г. на Общото събрание на съдиите от ВАС решенията на МС, в които не е посочен действителния собственик на отчуждавания имот и е нарушен чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, не са нищожни, а незаконосъобразни, поради което оспорването им следва да стане в преклузивния срок по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Така е, защото собствениците на отчуждавания имот са страна в административното производство по отчуждаване, отчуждаването накърнява правната им сфера и за тях е налице признат правен интерес да искат защита от съда чрез оспорване на решението на Министерския съвет поради неизпълнение на изискванията на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС за посочване имената им като собственици. Видно от данните по делото, обаче, касаторите са пропуснали да оспорят административния акт по реда на чл. 38 от ЗДС, поради което и административния акт се е превърнал в изпълнително основание относно дължимото парично обезщетение, а като собственик на имота е посочен М. М.. Предвид изхода на спора и поисканите своевременно от пълномощниците на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и Агенция Пътна инфраструктура разноски, такива следва да бъдат присъдени за юрисконсултско възнаграждение, съобразно установения минимален размер по чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ връзка с чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ. С оглед своевременно направеното от процесуалния представител на Министерски съвет искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателите следва на основание чл.143, ал.4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, да бъдат осъдени да заплатят на Министерски съвет разноски по делото в размер на 100 лв. Предвид изложеното, решението на тричленния състав на Върховен адиминистративен съд следва дасе остави в сила, поради което настоящият петчленен състав,