Решение № 12678 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6622/2009 г.

Решение № 12678 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6622/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на и. д. Директор на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение от 13.03.2009 г. по адм. дело № 3107/2005 г. на СГС, АО, III Б състав, с което е отменен ДРА № 395/08.04.2005 г., издаден от ДП "Център" при ТДД - "София-град", потвърден с Решение № 2209/18.08.2005 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София при ЦУ на НАП, в частта, в която не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 424 лв. по фактура, издадена от "Три звезди 99" ООД. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на СГС, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Сикомерс" ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител - адв. Гинов, моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и да се остави в сила решението на съда. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. В процесния случай правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството е отказано на основание чл. 64, т. 2 от ЗДДС (отм.), тъй като не е установено начисляване на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е посочил, че фактът на начисляване на данъка по фактурата, издадена от "Три звезди 99" ООД, не е установен и от вещото лице по допуснатата ССЕ чрез проверката в счетоводството на доставчика. Въз основа заключението на вещото лице съдът е приел, че в счетоводството на доставчика е отразена фактура под № 3643, но от дата 10.07.2004 г., на стойност 75 лв. и ДДС - 15 лв., издадена от друг търговец. В последното с. з. от 16.02.2009 г. решаващият състав е констатирал, че процесната фактура № 3643, но от дата 09.07.2004 г. е издадена от доставчика със стойност на ДДС - 11 424 лв., като е уговорено плащането по сделката да се извърши с банков превод. Установено е също, че дължимият ДДС в размер на 11 424 лв. е преведен от жалбоподателя по ДДС - сметка на доставчика - "Три звезди 99" ООД с платежно нареждане от 12.07.2004 г. Въз основа на доказателства по делото съдът е констатирал, че при извършване на ревизията данъчните органи не са се позовали на липсата на реалност на извършената доставка, а единствено на липсата на начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.), независимо от което СГС е приел, че е налице реалност на доставката. Съобразно горното, СГС е обосновал извода, че след като данъкът по процесната фактура е платен по ДДС - сметка на доставчика в периода, когато е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит, то съдът е приел, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и съответно признато право на данъчен кредит на дружеството, в какъвто смисъл е постановил решението си. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че СГС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът е приел, че в процесния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ЗДДС (отм.), съгласно която правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по ал. 1, т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" на доставчика изцяло най-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит. В случая безспорно е налице плащане на данъка по процесната фактура по ДДС-сметка на доставчика и с оглед липсата на констатации в ДРА относно нереалност на доставката, то изводът на съда, че на дружеството следва да бъде признато право на данъчен кредит, е правилен. Неоснователни са доводите на касатора относно липсата доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), тъй като същите са наведени едва в съдебното производство и правилно СГС ги е игнорирал като констатации липсващи в ДРА. Съобразно изложеното, решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,