Решение № 13212 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2012 г.

Решение № 13212 от 23.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11029/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на конкуренцията срещу решение № 9608/03.07.2012 г. по адм. д. № 3958/2012 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, в частта, с която е отменен мълчалив отказ на Комисията да се произнесе по молба на "Биндер" АД, гр. Сливен, за издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 от ДОПК за дължимата от него такса по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК, във връзка с искане до КЗК да разреши концентрация между предприятия по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, чрез придобиване на едноличен контрол от "Биндер" АД, гр. Сливен, върху "Пътно поддържане-Сливен" ЕООД, гр. Сливен. Изложени са твърдения за недопустимост на решението и искане за обезсилването му, които се поддържат в съдебно заседание от процесуалния представител на Комисията. Ответникът по жалбата "Биндер" АД, гр. Сливен, в представено писмено възражение оспорва жалбата и чрез процесуалният си представител в съдебно заседание поддържа становище за нейната неоснователност. Заинтересованата страна "Пътно поддържане-Сливен" ЕООД, гр. Сливен, не изпраща представител и не взема становище по подадената касационна жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за оставяне в сила на обжалваното решение, което счита, че е допустимо и правилно. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадено в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по твърдението за наличие на касационно основание по чл. 209, т. 2 АПК за недопустимост на решението в обжалваната част. Пред първоинстанционния съд - тричленен състав на ВАС, четвърто отделение, предмет на оспорване, по който е постановено решението в обжалваната част, е бил мълчалив отказ КЗК да се произнесе по искане на дружеството за издаване на АУПДВ по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК за дължимата от него такса в размер на 64 000 лева по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК, във връзка с уважено искане до КЗК да разреши концентрация между предприятия по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, чрез придобиване на едноличен контрол от "Биндер" АД, гр. Сливен, върху "Пътно поддържане-Сливен" ЕООД, гр. Сливен, постановено с Решение № 1629/24.11.2011 г. по преписка № КЗК-1157/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Със същото решение КЗК, освен, че е разрешила концентрацията между предприятията, постановила е незабавно изпълнение на решението по реда на чл. 66, ал. 2 от ЗЗК и за издаденото разрешение за концентрация между предприятия на основание чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК е постановила "Биндер" АД, гр. Сливен, да заплати такса в размер на 64 000 лв. С писмо изх. № 317/29.11.2011 г., изпратено по пощата на 30.11.2011 г., входирано в Комисията за защита на конкуренцията на 02.12.2011 г., "Биндер"АД, гр. Сливен, е уведомил Комисията за защита на конкуренцията, че поради промяна на инвестиционните му намерения и отпаднала необходимост от извършване на правни и фактически действия за концентрация на предприятия, оттегля искането си за издаване на разрешение за концентрация между предприятия. Тричленният състав е приел наличие на второ искане от 23.01.2012 г. от "Биндер" АД, гр. Сливен, до КЗК за издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 от ДОПК за държавната такса в размер на 64 000 лв., определена с Решение № 1629/24.11.2011 г. по преписка № КЗК-1157/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията. И по двете искания няма произнасяне от страна на административния орган, поради което първоинстанционния съд е изследвал предпоставките за допустимост на жалбите при мълчалив отказ. Съдът е приел, че подадената жалба на 08.03.2012 г. по искането от 29.11.2011 г. за прекратяване на производството за концентрация, изпратено по пощата на 30.11.2011 г., входирано в КЗК на 02.12.2011 г., е процесуално недопустима като подадена след срока за оспорване на мълчаливия отказ да се издаде този акт, който е изтекъл на 16.01.2011 г. В тази част жалбата е оставена без разглеждане от тричленния състав на ВАС и производството по делото в тази част е прекратено, с определение, което не е обжалвано и е влязло в сила. Тричленният състав е приел наличие на второ искане от 23.01.2012 г. от "Биндер" АД, гр. Сливен, до КЗК за издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166 от ДОПК за държавната такса в размер на 64 000 лв., определена с Решение № 1629/24.11.2011 г. по преписка № КЗК-1157/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Приел е, че по това искане е налице мълчалив отказ и същият е оспорен с процесуално допустима жалба, като за допустимостта на жалбата съдът е изследвал само спазения срок, съобразно чл. 149, ал. 2 от АПК - едномесечен от изтичането на срока, в който органа е бил длъжен да се произнесе, като е приел за крайна дата на подаване на жалбата 06.03.2012 г. Тъй като към жалбата, подадена до ВАС е приложена разписка от куриерска поща от която е видно, че жалбата е подадена на 06.03.2012 г., приел е че същата е подадена в установения в закона срок, поради което в тази й част същата се явява процесуално допустима. Тричленният състав на Върховния административен съд е направил погрешно тълкуване и прилагане на относимите към спора разпоредби на чл. 166, ал. 1-3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно цитираната разпоредба - чл. 166, ал. 1 ДОПК, установяването на публичните взимания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай с Решение № 1629/24.11.2011 г. по преписка № КЗК-1157/2011 г. на Комисията за защита на конкуренцията е уважено искане от "Биндер"АД до КЗК да разреши концентрация между предприятия по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 2 от ЗЗК, чрез придобиване на едноличен контрол от "Биндер" АД, гр. Сливен, върху "Пътно поддържане-Сливен" ЕООД, гр. Сливен, във връзка с което е определена и такса по чл. 1, т. 4 от Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за защита на конкуренцията по ЗЗК, ЗОП и ЗК, в размер на 64 000 лв. Актът, с който е установено задължението за такса - решението на КЗК, цитирано по-горе, е приведен в изпълнение, като е образувано изп. д. № 20128440400459/22.02.2012 г. на частен съдия-изпълнител, рег. № 844 на КЧСИ. По това изпълнително дело е налице доброволно изпълнение от страна на длъжника "Биндер"АД, който е заплатил такса в размер на 60 000 лв. по банкова с/ка на КЗК на 11.04.2012 г., съгласно установените по делото данни с ангажирани от страните писмени доказателства. В случая държавното вземане е установено с влязло в сила решение на КЗК, което е приведено в принудително изпълнение, след което е постъпило доброволно плащане от страна на "Биндер"АД към 11.04.2012 г. При тези данни е налице хипотезата на чл. 166, ал. 1 ДОПК - в специален закон е установен редът и органа за установяване на публичното държавно вземане - дължимата такса по чл. 1, т. 4 Тарифа за таксите по уважено искане по чл. 26, ал. 1, вр. чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията. Разпоредбата на ал. 2 от чл. 166 ДОПК визира, че ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за установяване на публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. В случая е налице акт, с който публичното вземане е установено по реда на чл. 166, ал. 1 ДОПК и е недопустимо установяването на същото задължение с УПВ по реда на ал. 2, предл. второ от чл. 166 ДОПК. Отделно, на оспорване пред съда подлежи само издаден акт за установяване на публично вземане, но не и неиздаването на такъв или мълчалив отказ да се издаде такъв. При липса на акт за установяване на публично вземане, включително и чрез мълчалив отказ да се издаде такъв, липсват засегнати права, поради което и липсва правен интерес от оспорване на такъв мълчалив отказ. При липса на акт, подлежащ на оспорване и при липса на правен интерес от оспорване - липса на засегнати права, жалбата на "Биндер" АД до тричленния състав на Върховния административен съд е процесуално недопустима и в тази част, поради което на основание чл. 159, т. 1 и 4 АПК е следвало да бъде оставена без разглеждане и образуваното по нея производство да бъде прекратено. Като е образувал производство по недопустима жалба и е приключил същото със съдебен акт, тричленният състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да се обезсили и производството по делото да се прекрати в тази част. Воден от горното и на основание чл. 209, т. 2 АПК Върховният административен съд, Петчленен състав на първа колегия,