Решение № 2164 от 23.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4429/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Томов, против решение 1543 от 09.03.2023г., постановено по адм. дело 6231/2022г. от Административен съд София - град. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение, поради несъобразяване с представените от жалбоподателя доказателства. Съдът не взел предвид, че е подадена молба до ВКС за отмяна на влязлото в сила решение, с което Общината е призната за собственик на имота предмет на изземване. Представя като доказателство препис от определение на ВКС, с което не се допуска до разглеждане молбата му за отмяна. Прави искане за отмяна на съдебното решение. Ответникът кмет на Район Люлин Столична община изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е взел предвид представените от Томов доказателства за наличието на молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Спора пред ВКС бил относим и към настоящото производство. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалби на Т. Томов и И. Томов, против заповед РЛН22-РД48-6/22.06.2022г. на кмета на район Люлин Столична община. С оспореното решение жалбата е оставена без уважение. За да се произнесе, съдът е приел за установено, че оспорената заповед е за изземване на общинско жилище, находящо се в София, [ж.к.], [адрес], състоящо се от две стаи, дневна, кухня и сервизни помещения. Установено е, че като основание за издаването на акта е посочено влязло в сила решение на Софийски районен съд по гр. дело 29469/2017 г., с което е признато правото на собственост за процесния имот на Столична община. С писма РЛН22-ГР94-1839/21.04.2022 г. и РЛН22-ГР94-1839/1/21.04.2022 г. двамата жалбоподатели са били уведомени и поканени да освободят доброволно жилището и да предадат владението му на район Люлин Столична община. Тъй като в дадения срок не са предприели действия в тази насока, компетентния административен орган е издал оспорената пред съда заповед за изземване на имота. Съдът е установил, че липсват доказателства за наличието на основание за държането на имота от жалбоподателите. Наличието на висящо производство по отмяна на влязлото в сила решение на СРС, не представлявало такова основание. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е събрал относимите към производството доказателства и изяснил е нужните за постановяване на правилен и обоснован съдебен акт факти. Правилно е взето предвид, че според чл.65, ал.1 и ал.2 от ЗОС, общински имот, който се държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината, като в Столична община и градовете с районно деление заповедта се издава от кметовете на съответния район по ред, установени от общинския съвет, т.е. оспорения пред него административен акт е издаден от компетентен орган, съобразно чл.34, ал.1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, приета от Столичния общински съвет. Административния акт отговаря изцяло на изискванията на АПК за форма и съдържание. Пред първоинстанционния съд и пред настоящата съдебна инстанция не са представени доказателства за наличието на противопоставими на собственика на имота Столична община права, даващи основание за изключване на възможността и необходимостта от предприемане на действия по изземване на имота, държан от Т. Томов. Правилно е преценено, че искане за отмяна на влязло в законна сила съдебно решение, установяващо правото на собственост на общината върху процесния апартамент е без значение за воденото по реда на чл. 65 ал. 1 от ЗОС производство. Следва да се отбележи и обстоятелството, че с Определение 258/21.02.2023 г. на Върховен касационен съд по гр.д. 4813/2022 г. молбата за отмяна на решение 308140/20.12.2019 г. по гр. д. 29469/2017 г. на Софийски районен съд не е допусната до разглеждане и производството е приключило. Правилно съдът се е позовал на наличния по делото акт за частна общинска собственост 5803/03.12.2002г. /неправилно описан, като издаден през 2022г./, тъй като към момента на произнасянето с оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, спора за собствеността върху имота е приключил с влязло в сила съдебно решение, т.е не е налице висящ спор за материално право, който да е от значение за настоящото производство. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд , четвърто отделение,