Решение № 12255 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6056/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Коцева, чрез процесуалния й представител, против решение 1691 от 17.03.2021 г., постановено по адм. дело 5509/2020 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответната страна началникът на РДНСК София, чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените касационни основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Е. Коцева срещу заповед ДК-02-С-3/21.05.2020 г. на началника на РДНСК София, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж Преустройство на апартамент [номер] с промяна на предназначението на общо помещение и приобщаване на същото към апартамент [номер] с конструктивна намеса, с административен адрес гр. София,[жк], [жилищен адрес] като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата срещу административния акт. За да постанови този резултат е развил следните доводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената в закона писмена форма, при спазване на процедурата по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, в съответствие с материалния закон и целта на закона. Касае се за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, от трета категория, по които обстоятелства страните не спорят. Представеният по делото архитектурен проект за преустройство на апартамента от 1993 г. представлява единствено архитектурно разпределение на апартамента с посочване къде може да се избие врата, но без изготвени към него конструктивен проект, обяснителна записка и декларация за осигуряване на техническо ръководство, а и съгласно заключението на вещото лице изпълненото на място не съответства на това по проект. Следователно за изграденото не са налице одобрени инвестиционни проекти. Предвид това и при липса на издадено разрешение за строеж, строежът е незаконен и подлежи на премахване. Същият не е търпим като недопустим по правилата и нормативите действали по време на извършването му, поради което не намира приложение разпоредбата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. По делото е установено, че е изпълнен отвор с размер 0,80/2,00м в носещ конструктивен елемент между помещение за сметосъбиране с балкон /обща част/ и апартамент [номер] от жилищната сграда, зазиждане на съществуващата врата на помещението за сметосъбиране, премахване на стената между него и балконът, като на мястото на парапета на балкона е изградена тухлена стена с прозорец. Оформеното помещение с площ 12 кв.м. е приобщено към апартамента. Вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза изразява становище за извършването на пробива в стената между апартамента и помещението за сметосъбиране в нарушение на действалите разпоредби по Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни зони от 1987 г. Експертното становище е за засягане на конструктивната цялост на сградата от направения отвор, в каквато насока са и констатациите в административното производство. В случая безспорно се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ. За него няма издадени строителни книжа, поради което е незаконен. Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза преустройството в този му вид не е част от предвидения по одобрения през 1993 г. инвестиционен (архитектурен) проект за преустройство на ап. [номер], [жилищен адрес] [жк], собственост на Е. Коцева допълнителна квадратура. Безспорно е установено, че строежът съществува на място с параметри и характеристики, които съответстват на тези в констативния акт и в заповедта. Неоснователни са доводите в касационната жалба за липса на точно описание в разпоредителната част какво подлежи на премахване и в какъв вид следва да се приведе. Административният орган изчерпателно е изброил характера и вида на извършените строително-монтажни работи в констативния акт и заповедта. Липсата на строително разрешение независимо от това дали са налице одобрени инвестиционни проекти, е достатъчна да обоснове приложението на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съгласно чл. 225, ал. 1 ЗУТ началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи от първа, втора и трета категория или на части от тях. Доводите на касатора, че съдът погрешно е определил строежа като такъв от трета категория, са неоснователни. В касационната жалба не се посочва конкретната хипотеза, в която според жалбоподателката попада незаконния строеж, но предвид възражението за определяне на категорията на вътрешни преустройства на сгради от първа до четвърта категория със и без промяна на предназначението, оспорващата визира нормата на чл. 137, ал. 1, т. 4, б. д ЗУТ или тази на чл. 9, ал. 2 от Наредба 1/30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Настоящият състав не намира цитираните разпоредби за приложими, доколкото същите касаят вътрешни преустройства на сградите от първа до четвърта категория, с които не се засяга конструкцията им. След като в настоящия казус е налице такова засягане на конструктивен елемент на жилищна сграда с високо застрояване и разгърната застроена площ над 5000 кв.м., правилно категорията е определена като трета съгласно чл. 137, ал. 1, т. 3, б. в ЗУТ /или чл. 6, ал. 3, т. 2 от Наредбата/. Неоснователно е възражението в допълнителната касационна жалба, че административния орган не е насочил заповедта срещу всички лица със собственически права по отношение на апартамента. Съгласно § 3, ал. 1 от Наредба 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, адресат/адресати на заповедта са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж. Изцяло в преценката на административния орган е срещу кого и колко от тях да насочи заповедта за премахване. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че процесната заповед не е адресирана и до съпруга на жалбоподателката. Ако същият счита, че е засегнат от разпоредителната част на обжалваната заповед, може да оспори същата на собствено основание при спазване на преклузивните срокове за обжалване. Правилен като краен резултат е изводът на съда, че строежът като недопустим по действалите правила и нормативи не попада в нито една от хипотезите на §16 ПР ЗУТ и §127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което не е търпим и подлежи на премахване. Въпреки назначената по делото съдебно-техническа експертиза, не е установен точния момент на извършване на строителството, но представените по делото доказателства очертават период от 1993 г. до преди 2001 г. По-ранната граница изхожда от представения архитектурен проект за преустройство съгласуван на 13.09.1993 г. и договор за продажба на държавен недвижим имот от 10.01.1994 г., с който жалбоподателката е закупила процесния апартамент. Извършването на преустройството преди 2001 г. е по твърдения на жалбоподателката във възражението срещу констативния акт, както и данни от живущите във входа и присъствалите при проверката на вещото лице, в каквато насока е и заключението на експерта. Очертаният период сочи към приложение на разпоредбите на § 16, ал. 2-3 ПР ЗУТ, доколкото нормата на § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ не отменя съществувалата преди това разпоредба на § 16 ПР ЗУТ, а създава нов четвърти период от 02.01.2001 г. до 31.03.2001 г. Въпреки това, изложените от съда изводи за недопустимост на строежа поради противоречие с действалите при изграждането му строителни норми са напълно относими и към преценката за приложение на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР ЗУТ. В частност нарушени са визираните условия по т.18.8 от Ръководство за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни зони от 1990 г. за допустимите отвори в стени, тъй като разбиването не е направено в средната третина на стената. Освен изложеното, не е изпълнено и съдържащото се в нормите за търпимост допълнително изискване за деклариране на строежа пред одобряващите органи в определения срок. По оплакването на касатора относно обсъждането на липсата на съгласие на съседите за извършване на строителството, съдът е изложил подробни мотиви за относимостта на същото към законността, а не търпимостта на строежа. При преценката за търпимост на преустройството това обстоятелство не е изследвано или посочено от съда при формиране на правния му извод за търпимостта на строежа, следователно е неоснователно и възражението в касационната жалба в тази насока. Предвид изложеното, не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и оспореното решение като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,