Решение № 8455 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2017 г.

Решение № 8455 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1563/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Л. Ж. е подал касационна жалба срещу решение № 2635/28.12.2016 г. по адм. дело № 3921/2015 г. по описа на Административния съд - В., с което е бил отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за солидарното им осъждане общо за сумата от 46 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители към ответниците. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния закон и необоснованост, поради което е поискано да бъде отменено с връщане на делото за ново разглеждане. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е оспорила касационната жалба и е поискала юрисконсултско възнаграждение. Министерството на правосъдието не е взело становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. Л. Ж. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 46 000 лева за имуществени и неимуществени вреди, причинени от бездействие на ответниците, изразяващо се в непредоставяне на подробно изброени вещи, полагащи се на всеки лишен от свобода в съответната периодичност на 1 г., 4 години или на 2 години за времето от октомври 2006 г. до момента на предявяване на исковата претенция - 30.12.2015 г. В исковата молба се твърди, че в периода на изтърпяване на наказанието М. Ж. не получил безплатно полагащите се на лишените от свобода вещи от първа необходимост - облекло, обувки, тоалетни принадлежности и хигиенизиращи средства, които трябвало сам да си набавя. Освен имуществени вреди, това му причинило и неимуществени вреди, тъй като бил поставен в унизително положение и преживял негативни емоции. В хода на производството с молба от 28.03.2016 г. ищецът е поискал конституирането като ответник на Министерството на правосъдието, което да отговаря по предявения иск за периода 2006 г. - 1.06.2009 г., а за периода 01.06.2009 г. - 30.12.2015 г. ответник да се счита Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". По делото е установено, че ищецът М. Ж. изтърпява наказание "лишаване от свобода доживот без право на замяна" в Затвора-. В. от 2006 г. Според изложеното от съда, не било доказано твърдението на ищеца, че администрацията на затвора не му осигурявала полагащите му се вещи като облекло, обувки и принадлежности. Не било доказано и възникването на неимуществени вреди. Съдът не кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, като е посочил, че същите били общи и непълни. При отсъствието на основание за присъждане на обезщетение административният съд отхвърлил предявения от М. Ж. иск за солидарното осъждане на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и Министерството на правосъдието за заплащане на обезщетение общо в размер на 46 000 лева за имуществени и неимуществени вреди. Касационната инстанция намира, че решението е недопустимо. Административният съд се е произнесъл за солидарното осъждане на ответниците без ищецът да е направил такова искане. Наред с първоначалния иск срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", ищецът е предявил нов иск срещу друг ответник. Променил е периода на исковата претенция срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", като е заявил частично оттегляне на иска в тази част. Съдът не се е произнесъл с определение по предявения нов иск и по частичното оттегляне на първоначално предявения иск, както и не е указал отстраняване на нередовността на исковата молба, в която не е посочен редуцирания размер на исковите претенции срещу първия ответник, поотделно за имуществени и неимуществени вреди, и съответно размерът на исковите претенции за съответния период срещу Министерството на правосъдието. Не са посочено и в какво се изразяват незаконосъобразните актове/действия/бездействия на органи и длъжностни лица в Министерството на правосъдието. Административният съд е подходил небрежно и към мотивирането на решението. В съдебния акт липсват фактически констатации, както и същински правни изводи. Съдът е направил декларативен извод, че ищецът не е доказал твърденията си, без да изложи обстоятелствата по делото и да посочи доказателствата, от които ги възприема. Решението не съдържа обсъждане на представените писмени доказателства, на свидетелските показания и на заключението на изслушаното по делото вещо лице относно определения за всяка година от исковия период размер на държавна издръжка на лишените от свобода. Отбелязано е наличието на амбулаторен лист № 000335/09.04.2015 г. за извършен медицински преглед на ищеца, както и че той от много години има петна по краката, за което била назначена терапия. Не става ясно в каква логическа и правна връзка съдът споменава този документ, при положение, че въведените с исковата молба твърдения са за неосигурени от администрацията на затвора безплатни вещи от първа необходимост. Относимо е само позоваването на вещевата ведомост, без обаче съдът да е посочил какви са вещите като вид и количество, предоставени на лишените от свобода, получил ли е ищецът и кога безплатни облекло, обувки, тоалетни принадлежности и хигиенни средства като част от определената държавна издръжка. Съдът не е коментирал дължимото поведение от страна на органи и длъжностни лица поотделно за всеки от ответниците и не е обосновал тяхната процесуална и материалноправна легитимация. С оглед констатираната недопустимост на постановеното решение то следва да се обезсили и делото да се върне на друг състав за ново разглеждане. Преди да пристъпи към разглеждането на делото съдът следва да укаже отстраняване на нередовностите на исковата молба, свързани с неизлагането на фактически твърдения относно наличието на незаконна административна дейност от страна на Министерството на правосъдието, както и относно размера на предявените искове срещу всеки от двамата ответници, отговорността на които се претендира разделно. Тъй като разглеждането на делото продължава, разноски на страните не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд