Решение № 13215 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2020 г.

Решение № 13215 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2575/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Т. Ламбев, против решение № 8023 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 8983/2019 г. на Административен съд - София-град, Трето отделение, 55 състав, с което е отменено по жалба на ЕТ "Н. 96 - Н. Найденов" негово Уведомително писмо с изх. № 02-201-6500/27 от 11.07.2019 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото от първоинстанционния съд, че кандидатът по схемата за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. отговаря на условията за подпомагане и в частност не отговаря на изискванията на т. 4 от Указания за прилагане на схемата за държавна помощ. Иска се отмяна на решението и присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Н. Найденов, действащ като ЕТ "Н. 96 - Н. Найденов", чрез пълномощника си адв. В. Владимирова, оспорва касационната жалба в подробен писмен отговор и в с. з. по същество, като моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а постановеното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на съдебни разноски за касационното производство по представен списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховния административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение е неправилно и следва да бъде отменено, като се отхвърли жалбата против законосъобразното Уведомително писмо като неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо с изх. № 02-201-6500/27 от 11.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20, т. 2 от Закон за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и т. 13. 15, във връзка с т. 4 от Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. (Указанията) е постановен пълен отказ за финансиране на проект по заявление с вх. № 02-201-6500/27 от 13.05.2019 г. за кандидатстване по цитираната схема за държавна помощ за стойност от 120 000 лева. Отказът е мотивиран с неизпълнение на едно от условията за допустимост на кандидата за подпомагане - изискването по т. 4 от Указанията, съгласно което помощта се предоставя на земеделски стопани, регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (Наредба № 3/1999 г.) за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този периода трябва да са развивали дейност, свързана с растениевъдство. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора като по фактическите му установявания не се спори понастоящем. Съдът е приел за установено, че жалбоподателя е депозирал в определения срок за прием заявление вх. № 02-201-6500/27 от 13.05.2019 г. по Схемата за държавна помощ, в което е посочил, че продукцията ще се отглежда в землището на с. Баня, община Нова Загора. Същият, действащ като ЕТ "Н. 96-Н. Найденов" е регистриран като земеделски производител на 21.06.2016 г. в регистъра на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ), а първата регистрация на растениевъдна продукция - оранжерийни домати е направена през стопанската 2018-2019 г. на 08.05.2019 г. В процеса на оценка на административното съответствие и допустимост на проектното предложение е установено, че кандидатът не отговаря на изискването на т. 4 от Указанията, въз основа на което е издаден и оспорения отказ за държавна помощ. От представените от жалбоподателя доказателства, съдът е установил, че със заповед № РД-29-341 от 11.05.2016 г. на кмета на община Нова Загора е одобрен проект за одобрение на ПУП-ПРЗ за УПИ VІІІ, кв. 14 по ПУП на с. Баня - вилна зона, община Нова Загора за отреждане за "Оранжерия за отглеждане на зеленчуци и посадъчен материал". За обекта е издадено разрешение за строеж № АГ-08-104/08.11.2016 г., издадено от Главния архитект на община Нова Загора. Оранжерията е изградена със средства за подпомагане по Мярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" - договор № 20/04/1/0.0.0422 от 14.08.2017 г., сключен между ДФЗ и жалбоподателя. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд. При тези данни от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, действащ в кръга на предоставените му правомощия, в предписаната от чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма и притежава посочените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, в това число конкретни фактически и правни основания за издаването му по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. При издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но неправилно е приложен материалния закон, тъй като органът неправилно е тълкувал разпореденото с т. 4 от Указанията за прилагане на схемата за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г. Съдът е посочил, че съгласно т. 4 от Указанията, помощта се предоставя на земеделски стопани, както и на признати групи или организации на производители в сектор "Растениевъдство", отговарящи на следните условия: да са регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този период да са се занимавали с растениевъдство. Това изискване следва да бъде изпълнено при кандидатстване, както и да бъде поддържано в 4 годишен срок от датата на договора за предоставяне на държавната помощ. Съгласно т. 13. 15 от Указанията ДФЗ отказва изцяло или частично държавната помощ спрямо искания размер при неизпълнение на условията по настоящата схема. Съдът е приел, че административният орган е тълкувал разширително разпоредбата на т. 4 от Указанията, като въвежда изискване за непрекъснатост на дейността, свързана с растениевъдство за период най-малко три години назад от датата на заявлението. Посоченото разбиране е погрешно, тъй като такова изискване към кандидатите не е формулирано в Указанията. Разпоредбата на т. 4 въвежда критерия в определени моменти през тригодишния период преди кандидатстването земеделският стопанин да се е занимавал с растениевъдство, като част от дейността, извършвана от него през последните три години, да включва и растениевъдство, но няма изискване през целият тригодишен период кандидатът да се е занимавал с растениевъдство. Освен това изискването е за занимаване с растениевъдство, а не да е "регистрирал растениевъдна продукция", както е посочено в акта. В случая, в периода преди да има растениевъдна продукция, годна за регистриране, кандидатът несъмнено се е занимавал с растениевъдство, а продукцията е резултат от осъществява в продължителен период от време преди това на такава дейност. Не може да се приеме, че след като първата регистрация на растениевъдна продукция е направена на 08.05.2019 г., то от тази дата кандидатът се е занимавал с растениевъдство. Продукцията е резултат от осъществявана в продължителен период от време преди това дейност, като реално той е упражнявал дейност по растениевъдство през целия три годишен период преди датата на кандидатстване. Съдът е счел, че в Указанията не е конкретизиран минимален период, през който да е реализирана дейността в рамките на обсъжданите три години, още по-малко е поставено изискване дейността да е непрекъсната. Отчел е, че отглеждането на растения е често пъти сезонен или краткотраен периодичен процес. По тези съображения, решаващия съд е постановил оспорения резултат. Така постановеното решение е неправилно. При правилно установени факти, съдът неправилно е приложил материалния закон. Спорът по делото се свежда до тълкуването на т. 4 от Указания за прилагане на Схема за държавна помощ "Помощ за инвестиции в материални активи в земеделски стопанства, свързани с първично производство на растениевъдна земеделска продукция" за 2019 г., издадени от ДФЗ, на основание чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 на Комисията от 25.06.2014 г. относно деклариране на някои категории помощи в секторите на селското и горското стопанство и в селските райони за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1857/2006 на Комисията. Нормата на т. 4 от Указанията въвежда седем изисквания, като спорно е първото от тях. Съгласно същото помощта се предоставя на земеделски стопани и на признати групи, или организации на производители в сектор "Растениевъдство" отговарящи на условието да са регистрирани по реда на Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, като в този период да са се занимавали с растениевъдство. Съгласно нормата това изискване следва да бъде изпълнено при кандидатстване, както и да бъде поддържано в 4-годишен срок от датата на договора за предоставяне на държавната помощ. Не може да се възприеме изводът на решаващия съд, че административният орган е тълкувал цитираното изискване разширително, като е приел неизпълнение на същото. В спорното първо условие по т. 4 от Указанията, в хипотезата на нормата се съдържат два фактически елемента, изискуеми в условията на кумулация - на първо място, заявителят да е регистриран като земеделски производител по реда на Наредба № 3/1999 г. за период най-малко три години назад, считано от датата на кандидатстване, и на второ място, в този период да се е занимавал с растениевъдство. От данните е видно, че жалбоподателя - кандидат за държавна помощ е регистриран като земеделски производител на 21.06.2016 г., като не отговаря дори на първото изискване от двете кумулативни, тъй като до момента на подаване на заявлението за кандидатстване - 13.05.2019 г. не са изтекли три години от регистрацията му като земеделски производител. Вярно е, че става дума за незначителен период от време - малко повече от един месец, но изискването е ясно разписано и кандидатът не отговаря на същото, тъй като не е регистриран като земеделски производител по реда на Наредба № 3/1999 г. най-малко три години преди датата на кандидатстване. Същият не отговаря и на второто кумулативно изискване - през посочения период от три години да се е занимавал с растениевъдство. Вложеният смисъл в понятието "занимавал с растениевъдство" следва да бъде извлечен при съвместното тълкуване на нормите на Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията, Наредба № 3/1999 г. и издадените на основание чл. 14 от Регламента Указания за прилагане на схемата за държавна помощ. В член 2 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията са дефинирани понятията в Регламента за неговите цели, като в § 3 се съдържа определението на понятието "селскостопански сектор", определен като всички предприятия, извършващи дейност в първичното селскостопанско производство, преработка и търговия със селскостопански продукти. (Селскостопанските продукти са тези, изброени в приложение I към Договора, с изключение на продуктите от риболов и аквакултури, изброени в приложение I към Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета, като продуктите, за производството на които е реализирана оранжерията на кандидата, несъмнено са такива.) Съгласно § 5 "първично селскостопанско производство" означава производството на растителните и животинските продукти, изброени в приложение I към Договора, без да се извършват никакви по-нататъшни операции, с които се променя естеството на тези продукти. Съгласно § 8 "земеделско стопанство" означава единица, състояща се от земя, помещения и съоръжения, използвани за първично селскостопанско производство. Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г., § 1 помощта за инвестиции в материални активи или нематериални активи в земеделски стопанства във връзка с първичното селскостопанско производство е съвместима с вътрешния пазар по смисъла на член 107, параграф 3, буква в) от Договора и е освободена от задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от него, ако изпълнява условията, определени в параграфи 2—14 от настоящия член и в глава I, а съгласно § 3 с инвестициите се преследва най-малко една от следните цели: а) подобряване на общата производителност и устойчивост на земеделското стопанство, по-специално чрез намаляване на производствените разходи или подобряване и пренасочване на производството (относима към проекта на кандидата); б) подобряване на природната среда, хигиенните условия или стандартите за хуманно отношение към животните, при условие че въпросната инвестиция надхвърля изискванията на действащите стандарти на Съюза; в) създаване и подобряване на инфраструктурата, свързана с развитието, приспособяването и модернизирането на селското стопанство (включително достъп до земеделска земя, комасация и мелиорация на земята), доставката и спестяването на енергия и вода; г) изпълнение на целите в областта на агроекологията и климата, включително природозащитния статус на видовете и местообитанията, свързан с биологичното разнообразие, както и увеличаване на привлекателността на зоните по "Натура 2000" или други системи с висока природна стойност, определени в националните или регионалните програми за развитие на селските райони на държавите членки, доколкото инвестициите са непроизводствени; д) възстановяване на производствения потенциал, засегнат от природни бедствия, неблагоприятни климатични събития, които могат да бъдат приравнени на природни бедствия, болести по животните и вредители по растенията и предотвратяване на щетите, причинени от горепосочените събития. Видно от анализа на цитираните норми, подпомагането по Схемата цели подпомагане и стимулиране на действащи земеделски стопанства, извършващи дейност в селскостопанския сектор, т. е. субектите, занимаващи се с първично селскостопанско производство, преработка на такава и търговия със селскостопански продукти, както от сектор растениевъдство, така и от сектор животновъдство. Ключово е субектите да са действащи, което намира отражение и в изискването за регистрация по реда на Наредба № 3/1999 г. В нормите на наредбата е закрепено това изискване на Регламента. Съгласно чл. 2 от Наредба № 3/1999 г. регистърът на земеделските стопани служи за набиране на информация за земеделските стопани и за дейността им с цел: 1. контрол върху ползването на земеделските земи; 2. събиране на информация за отглежданите през съответната стопанска година култури и заетите с тях площи, както и за отглежданите животни; 3. подпомагане на земеделските стопани и развитието на селските райони; 4. прилагане на схемите за директните плащания. Съгласно чл. 3 на регистрация подлежат юридически лица, еднолични търговци и физически лица, навършили 18 години, които стопанисват земеделска земя и/или осъществяват производство на земеделска продукция. Ежегодно в изпълнение на чл. 5, ал. 3, в посочения срок, земеделските производители подават актуална информация за дейността си чрез анкетни карти и анкетни формуляри. Въз основа на тази информация ОД "Земеделие" заверява регистрационна карта на съответния стопанин и издава справка, генерирана от регистъра за декларираната от него дейност. Тази регистрационната карта и издадената справка, генерирана от регистъра, за декларираната дейност като неразделна част от регистрационната карта служи за легитимиране на земеделските стопани пред контролните органи и финансиращите институции, по аргумент от чл. 5, ал. 7 от Наредба № 3/1999 г. Смисловото и граматично тълкуване на цитираната нормативна база сочи, че терминът "занимавал се с растениевъдство" означава през периода от три години преди кандидатстването заявителят да е стопанисвал земеделска земя и/или да е произвеждал земеделска продукция, като подчинявайки се на режима на регистрация, в това число и на необходимостта от регистрация на произведената продукция да е манифестирал тази дейност. В случая, не се установява, в периода от три години преди кандидатстването заявителят да е осъществявал дейност по растениевъдство. Същият има декларирана друга дейност относно отглеждането на пчелни семейства, но дейност, свързана с растениевъдство е осъществена едва в стопанската 2018/2019 г., което се установява както от извършената регистрация на земеделска продукция, така и от счетоводните му баланси за 2018 г. Дейността е в резултат на реализирането на оранжерията за производство на домати и краставици, която е изградена също чрез помощ по мярка № 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от ПРСР 2014-2020 г., но посоченото не е достатъчно и не покрива изискването на т. 4 от Указанията, дейността свързана с растениевъдство да обхваща периода от три години преди кандидатстване за държавната помощ по процесната схема. В първоначалната жалба на кандидата, както и в отговора против касационната жалба се анализира понятието "растениевъдство", в контекста на чл. 14, т. 10 от Регламент (ЕС) № 702/2014 г. на Комисията, визиращ понятието като отрасъл, а не като конкретна дейност по отглеждане на растения или реколта, от което се извежда извод, че цялостната дейност по подготовка и обезпечаване на икономическата реализация се включва в понятието "растениевъдство". Безспорно е, че подготовката за производство на селскостопанска продукция следва да бъде включена в предметния обхват на понятието "занимавал се с растениевъдство", но изискването на т. 4 касае целия период от три години преди подаване на заявлението за кандидатстване, а в случая такава дейност за по-голямата част от периода не е установена. Трудно може да се възприеме като дейност, свързана с производството на земеделска продукция придобиването на терена, върху който е реализирана оранжерията, промяната на предназначението му, одобряването на ПУП-ПРЗ, издаването на разрешение за строеж, сключването на договора с ДФЗ за финансово подпомагане по цитираната мярка, съответно строителните дейности. Видно от договора за отпускане на безвъзмездна помощ същият е сключен на 14.08.2017 г., а строителното разрешение е издадено на 08.11.2017 г., т. е. едва след посочените моменти, най-рано през следващите стопански години 2017/2018 и 2018/2019 г. е било възможно развитието на дейност по растениевъдство, намерило израз в регистрацията на първа земеделска продукция на 08.05.2019 г. Може да се приеме тълкуването на първоинстанционния съд, че т. 4 от Указанията не изисква непрекъснатост на дейността за целите календарни години от три годишния период преди кандидатстването, с оглед сезонния и цикличен характер на отглеждането на едногодишни растения, каквито са доматите и краставиците, но в случая за част от тригодишния период не е установено извършването на никаква дейност, пряко свързана с растениевъдство. Посочените нормативни изисквания не са съобразени от първоинстанционния съд и като е приел, че оспореният отказ за финансиране е незаконосъобразен поради неправилно приложение на т. 4 от Указанията от страна на административния орган, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, след отмяната на съдебното решение, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество като отхвърли жалбата против Уведомителното писмо, което е законосъобразно. Същото е издадено от компетентен орган, в изискуемата форма, мотивирано е и са посочени фактическото и правното основание за издаването му, както и са спазени административно производствените правила за издаване на акта, регламентирани в Указанията, като в тази насока следва да бъдат споделени, на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК изложените от решаващия съд мотиви. Не са налице сочените в отговора на касационната жалба нарушения на процедурата, тъй като от доказателствата в административната преписка непротиворечиво се установява, че е извършена проверка за допустимост на кандидата, съставен е контролен лист, направена е проверка на място, заверена с подписа на упълномощено от кандидата лице, видно от съставения констативен протокол, като са спазени изискванията на т. 13, разписваща процедурата за разглеждане на заявленията за държавна помощ. Обжалваното уведомително писмо съответства и на материалния закон и на целта на закона - предоставяне на държавна помощ на допустими кандидати, като след отмяната на съдебното решение жалбата против него следва да бъде отхвърлена, тъй като индивидуалният административен акт не страда от пороци по чл. 146 от АПК. При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, следва да се присъдят в полза на касатора направените разноски по делото, възлизащи на 70 лв. държавна такса за касационното производство и 200 лева общо за двете съдебни инстанции за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,