Решение № 2757 от 7.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5921/2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. Димитров, подадена чрез адв. Ц. Петкова, насочена срещу Решение 100 от 15.02.2021г., постановено по адм. дело 481/ 2020г. по описа на Административен съд Плевен (АС Плевен).

В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Моли за отмяна на съдебното решение и постановяването на друго решение, с което да се уважи иска в пълен размер. Претендира направените по делото разноски.

Ответната страна Национален военен университет Васил Левски (НВУ Васил Левски) град Велико Търново в съдебно заседание, чрез упълномощен представител юрисконсулт Пиринска, оспорва касационната жалба, като неоснователна и недоказана. Моли за нейното отхвърляне и да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, законосъобразно и съответстващо на съдебната практика.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Република България дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима.

С обжалваното решение са ОТХВЪРЛЕНИ обективно съединени искове от В. Димитров срещу Национален военен университет Васил Левски Велико Търново за обезщетение за имуществени вреди в размер на 24000 лева, представляващи обезщетение за оставане без работа в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на договор за кадрова военна служба за периода 02.06.2017г. 17.04.2019г., като погасен чрез прихващане за сумата от 4301 лв. за периода от 02.06.2017г. до 27.10.2017г. и недопустим за разликата до пълния предявен размер за периода от 27.10.2017г. до 17.04.2019г., иск с правно основание чл. 173 ЗОВСРБ за сумата от 5000 лв. обезщетение за 80 дни неизползван годишен отпуск като неоснователен и недоказан и иск с правно основание чл. 173 ЗОВСРБ за сумата от 1000 лв. обезщетение за неполучени два лимита за униформено облекло за 2018г. и 2019г. като погасен чрез плащане. С решението е ОСЪДЕН Национален военен университет Васил Левски Велико Търново да заплати на В. Димитров сумата от 382,06 лв. разноски по делото.

Решението в частта за присъдените разноски не е обжалвано, влязло е в сила и не подлежи на обжалване.

За да достигне до този резултат, решаващият съд се е позовал на Заповед РД-08-59/ 27.04.2017г. на Началника на НВУ Васил Левски Велико Търново, с която на основание чл. 165, ал. 1, т. 7 и чл. 55, ал. 4 от ЗОВСРБ е прекратен договорът за военна служба, освободен е от длъжност и е зачислен в запаса В. Димитров. Тази заповед е отменена с Решение 196/ 03.05.2018г. по адм. дело 487/2017г. на АС Велико Търново, оставено в сила с Решение 5826 от 17.04.2019г. по адм. дело 7207/ 2018г. на Върховния административен съд.

Съдът приел, че със Заповед КВ-428/ 02.10.2020г. на Министъра на отбраната, на основание чл. 7, ал. 2 от ЗОВСРБ и чл. 98 от ППЗОВСРБ е бил възстановен на длъжност в НВУ Васил Левски Велико Търново, считано от 17.04.2019г. Със същата заповед е освободен и взет на разпореждане на Министъра на отбраната, като е разпоредено на основание чл. 27 от Наредба Н-12/ 12.04.2010г. за условията и реда за изплащане на възнагражденията и обезщетенията на военнослужещите, до ищеца да бъде отправена покана за връщане на получено обезщетение по чл. 227 от ЗОВСРБ, а при неизпълнение да бъде отправено писмено изявление за прихващане на дължимите суми.

Със Заповед РД-08-1118/ 08.10.2020г. на Началника на НВУ Васил Левски Велико Търново е отправена покана до ищеца за доброволно възстановяване на получено обезщетение на основание чл. 227 от ЗОВСРБ в размер на 22375 лв.

Със заповед на ответника било разпоредено да се изплати на Димитров обезщетение в размер на 6556, 50 лв. за времето, в което е останал без работа 6 месеца, както и в размер на 11 348, 57лв. месечни възнаграждения за периода на доволствие в НВУ Васил Левски Велико Търново, считано от 17.04.2019г. до 31.12.2019г. Въз основа на определеното обезщетение били издадени разходни и приходни касови ордери за извършено прихващане на сумите, вследствие на невъзстановеното обезщетение на основание чл. 227 от ЗОВСРБ.

Предвид тези съображения Административен съд Плевен е намерил, че исковата претенция за изплащане на обезщетение в размер на 24000 лева неплатено трудово възнаграждение, била основателна за периода от 02.06.2017г. до 27.10.2017г. за сумата от 4301 лв., но следвало да бъде отхвърлена, поради погасяването й чрез извършеното прихващане. За останалата част от иска и за периода след 27.10.2017г. до 17.04.2019г. съдът приел претенцията за недопустима и прекратил производството.

Съдът приел за недоказана претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв. за неизползван платен годишен отпуск в размер на 80 дни. За нея посочил, че ищецът не ангажирал доказателства, че не е работил на друга работа, през периода на незаконното уволнение. В мотивите анализирал и практика на Съда на Европейския съюз.

Искът за присъждане на 1000 лв. обезщетение за неполучени два лимита за униформено облекло за 2018г. и 2019г., съдът отхвърлил с мотиви, че претенцията е удовлетворена с изплатеното обезщетение за месечни възнаграждения за периода на доволствие в НВУ в размер на 11 348,57лв., които включвали суми за униформено облекло и също били прихванати с вземане на ответника.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, намира постановеното решение за ПРАВИЛНО, но поради различни съображения от така приетите в обжалваното решение.

1. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател- за неправилност на съдебния акт, поради необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдебният акт на адм. съд е постановен при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдържанието на решението отговаря на предмета на делото с изложени конкретни правни изводи по спорните въпроси чл.172а, ал.2 АПК.

2. Правилно съдът е приел претенцията за обезщетение за вреди в размер на трудовото възнаграждение в едната част за недопустима, а в другата за неоснователна.

Обосновано е преценено, че производството е по чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ. В случая се претендира обезщетяване на причинени имуществени вреди, произтичащи от отменен като незаконосъобразен административен акт за прекратяване на договора на ищеца за кадрова военна служба. Правилно съдът е отхвърлил, като неоснователна претенцията за вреди за неполучени трудови възнаграждения в едната част, а в другата приел за недопустима.

Правото на обезщетение на лицата на военна служба, които са били незаконно уволнени, се урежда от ЗОВСРБ като специален закон. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещият има право на обезщетение в размер на основната си заплата, но не за повече от 6 месеца, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от съда. Щом специалният закон съдържа правила относно имуществената отговорност на държавата като работодател в случаите на незаконно уволнение на военнослужещи, пълната имуществена отговорност не може да се изведе по правилата на закон, който се прилага за всички физически лица, засегнати от незаконна административна дейност, без оглед на техния статут. При наличието на обезщетение, дължимо в случаите на отмяна на незаконно уволнение, определено със ЗОВСРБ, военнослужещият неоснователно претендира друго обезщетение. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, според която този закон не се прилага, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение.

Обосновано искът на Димитров в другата част е отхвърлен, като погасен чрез плащане, което е видно от заповедта за плащане на обезщетение. Няма данни същата да е обжалвана или отменена.

3. Правилно е решението на адм. съд в частта, с която съдът е отхвърлил иска за обезщетение с правно основание чл. 173 ЗОВСРБ за сумата от 5000 лв. обезщетение за 80 дни неизползван годишен отпуск.

Видно от разпореждане 141-00-1340/ 05.06.2017г., че осигуряването на ищеца е прекратено на 03.06.2017г. и е регистриран като безработен на 05.06.2017г. Със Заповед РД-08-74 от 01.06.2017г. на Началника на НВУ Васил Левски Велико Търново, В. Димитров е бил отчислен от списъчния състав на НВУ, считано от 03.06.2017г.

Искът в тази част е неоснователен, тъй като съгласно т.78 от решение от 25 юни 2020 година по съединени дела С- 762/18 и С-37/1925 на СЕС, за тълкуване на член 7 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година е посочено, че работник, който е уволнен незаконно, а по- късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяна на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. Следователно, работникът, който е уволнен незаконно, а по- късно е възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на отмяна на уволнението му със съдебно решение може да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна. (т. 86 от решението на СЕС). Възстановеният на работа следва да има правото реално да ползва, ако поиска, полагащия му се платен годишен отпуск и работодателят, по чиято вина е бил уволнен незаконно, не може да му откаже това право след възстановяването.

Правото на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването на работа се дължи в съвсем друга хипотеза когато след възстановяването на работа последва ново прекратяване на трудовото правоотношение, съгласно т.89 от соченото решение на СЕС.

4. Правилно е отхвърлен искът на Димитров за заплащане на сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неполучени два лимита за униформено облекло за 2018г. и 2019г., като погасен чрез плащане. В Заповед РД-07-129 от 29.10.2020г. на Началника на НВУ са предвидени разходи за порцион в размер на 1008,00 лв.

Допълнително следва да се посочи, че видно от разпоредбата на чл. 224, ал. 1, т .1 и т.1 от ЗОВСРБ порцион се осигурява отделно от униформеното облекло. Законът ги разглежда, като различни елементи от правоотношението. Уволненият военнослужещ няма право на пропуснато вещево доволствие. С прекратяването на служебното правоотношение военнослужещият губи правото да получава плащанията, които произтичат от правоотношението и се свързват с действително изпълнение на военната служба. Те са част само при действащо, валидно правоотношение, което се осъществява във всички негови аспекти. Във връзка с изложеното този предявен иск също е неоснователен.

При спазване на гореизложените корекции в мотивите на съдебното решение, същото следва да бъде оставено в сила като краен резултат.

При този изход на делото и липсата на претенция за разноски от страна на ответника, за когото резултата от спора е благоприятен, такива по делото не се дължат.

При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховния административен съд, трето отделение