Решение № 189 от 17.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1605/2014 г.

Решение № 189 от 17.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 1605/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Боян Балевски Предявен е иск от К. В. Д. [ЕГН ] срещу [фирма] с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗМТА за отмяна на решение от 28.03.2013 г. на арбитър С. М. по арб. дело № 981/2013 г. по описа на "Арбитър Юстициариум" С. Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че арбитражното споразумение е нищожно, доколкото арбитражната клауза не съдържа поименно посочване на С. М. като арбитър компетентен да е произнесе по спора, други лица. Като евентуално основание за отмяна се сочи т. 6 от чл. 46, ал. 1, т. 6 ЗМТА-образуването на арбитражния съд не съвпада с волята на страните в арбитражното споразумение. Като последващо основание се сочи, че ищцата по настящия иск- ответни в арбитражното производство не е била надлежно уведомена за образуване на арбитражното производство срещу нея, не е получила препис о исковата молба и доказателствата към нея и не е била призована за проведеното заседание по арбитражното дело. Ответникът [фирма] оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му, като счита за неоснователни всички твърдения на ищеца за допуснати нарушения при постановяване на арбитражното решение. Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното: Искът е предявен в срока по чл. 48, ал. 1 от ЗМТА. С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира ищецът по настоящия иск е осъден да заплати на [фирма] сумата от 9 353,21 лева- парични задължения по договора за револвиращ заем, сключен на 27.04.2011 г., по силата на който ищцата е получила в заем от [фирма] сумата от 8915,56 лева със задължението да възстанови същата на кредитополучателя на при договорените условия включително и възнаграждение за револвинг и договорена лихва, от които са погасени част от главницата и договорената неустойка от 4 457,78 лева и кредитополучателят е останал задължен за исковата сума от 9353,21 лева. По оплакванията в исковата молба, настоящит състав на ВКС намира за установено следното: Налице е арбитражна клауза обвързваща страните, а тук и компетентността на арбитъра да разгледа повдигнатия пред него спор . Съгласно чл. 13.1 от ОУ на кредитодателя към договор за револвиращ заем на ФЛ предвижда компетентност на едноличен арбитър по всички спорове, произтичащи от или във връзка с договора за револвиращ заем, като в цитираната клауза е изрично посочен поименно и арбитъра към "Арбитър Юстициариум" С. разгледал настоящия спор. Ето защо оплакванията на ищеца, че арбитражното споразумение е нищожно, доколкото арбитражната клауза не съдържа поименно посочване на С. М. като арбитър компетентен да е произнесе по спора, а други лица, и че образуването на арбитражния съд не съвпада с волята на страните в арбитражното споразумение са неоснователни. Основателен е обаче искът предявен по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Не може да се приеме фингирано, по смисъла на уговорката в чл. 13 . 4 предл. 1 ОУ, връчване на съобщението за образуваното арбитражно производство и ИМ с приложенията, доколкото подобна уговорка не може да дерогира законовата разпоредба на чл. 31 ЗМТА във връзка с чл. 27 ЗМТА, изискващи редовна ИМ и нейното реално връчване на ответника, както и действителното уведомяване на последния за насроченото открито съдебно заседание. След като е предприето разглеждане на делото в открито заседание, редовното призоваване на ответника е съставлявало абсолютна процесуална предпоставка за законосъобразното развитие на арбитражното производство, в каквато насока е и изричната практика на ВКС по приложението на чл. 31 ЗМТА- Решение № 104 от 3.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 1095/2011 г., II т. о., ТК, Решение № 114 от 27.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1194/2011 г., II т. о., ТК и Решение № 97 от 22.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 870/2011 г., II т. о., ТК. От друга страна, причината за невръчването в конкретния случай, според отбелязването в обратните разписки - отсъствие в съответния час на страната на посочения адрес, не попада в нито една от хипотезите на невръчване, които, съгласно чл. 13.4 предл. 2 на ОУ се приравняват по последици на редовно връчване. Видно от тази уговорка същите се изчерпват със случаите, когато призовките и съобщенията до страната в арбитражното производство не са връчени, според отбелязването в известието за доставяне, но само ако са отказани, непотърсени, адресатът е преместен на друг адрес, адресът не съществува или е непознат или недостатъчен С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, т. 4 ЗМТА се явява основателен и следва да се уважи. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1374 лева-разноски по делото в настоящото производство, представляващи платена държавна такса при завеждане на делото в размер на 374,13 лева и 1000 лева, платено в брой договорено адв. възнаграждение, според приложените в настоящото производство пълномощно и договор за процесуално представителство.. Водим от горното, ВКС, II т. о.