Решение № 11331 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 904/2011 г.

Решение № 11331 от 9.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 904/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Благой Петров Наков, гр. София против Решение № № 446/09.08.2010 г., постановено по адм. д. № 68/2010 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Благой Наков против Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на ИД на АГКК, с която е одобрена КК и КР за гр. Банско, в частта относно посочените в КР данни за собствениците на имот с идентификатор 02676.501.1155 и сграда с идентификатор 501.1155.1. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че оспорената Заповед е издадена при спазване на предписания от закона (чл. 35 - чл. 49 ЗКИР) ред. Наков е подал съответно възражение, разгледано от комисията по чл. 47, ал. 1 ЗКИР и е отхвърлено с мотивирано решение по чл. 48, ал. 1 от същия закон. Отчетено е от съда, че в случая, при вписване на данните за собствениците и актовете, от които черпят правата си върху имот 501.1155 и жилищна сграда 501.1155.1, административният орган се е позовал на документите за собственост, както на жалбоподателя (НА № 13/1966 г.), така и на тези на заинтересуваните страни Данаил и Татяна Бракьовски (НА № 156/2003 г.), в смисъла на официални документи, с обвързваща материална доказателствена сила. Посочените в КР са в съответствие с удостоверените с НА на страните права и предходното отразяване в плана от 1990 г. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. Не са налице твърдените от касатора непълноти и грешки при изготвянето на КР, одобрен с атакувания административен акт. В представения НА № 13/1966 г. процесната сграда не е индивидуализирана и искането на касатора да бъде вписан в КР като единствен собственик по съществото си представлява искане за разрешаване на спор за материално право, което не е прерогативите на АГКК при изготвяне на КК и КР. Непълнотите и грешките, които касаторът претендира, че са допуснати при изготвянето на КК и КР, одобрен със Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта й относно посочените в кадастралния регистър данни за собствениците на имот с идентификатор № 02676.501.1155 и сграда с идентификатор 02676.501.1155.1, могат да се поправят или допълнят едва след приключване на евентуален спор за собственост. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав