Решение № 2458 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2020 г.

Решение № 2458 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10307/2020 г., II о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Паракосов против решение № 170 от 3.07.2020 г. по адм. дело № 113/2020 г. на Административен съд – Смолян, с което е отхвърлена жалбата на Паракосов против отказ за издаване на скица – проект, обективиран в писмо № УТ-С-49001 от 31.03.2020 г. на кмета на община Чепеларе и жалбоподателят е осъден да заплати разноски. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е неправилно, тъй като е необосновано и е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който отказът за издаване на скица да бъде отменен и преписката – върната на органа за ново произнасяне със задължителни указания. Претендира направените по делото разноски пред двете инстанции и прави евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Ответникът- кмет на община Чепеларе оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Смолян е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният отказ за издаване на скица – проект е постановен от компетентен съгласно § 4, ал. 1, т. 1 от ПЗР на Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) орган, който следва да се произнесе по искането за извършване на административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б. "а" от ДР на Закона за администрацията (ЗА), както и че актът е в писмена форма и е издаден при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на решаващия съдебен състав за съответствие на административния акт с разпоредба на чл. 52, ал. 1 ЗКИР обаче е незаконосъобразно и не се споделя от настоящата инстанция. В противоречие с цитирания текст съдът приема, че скица за имотите може да бъде издадена само след като същите са нанесени в кадастралната карта и регистри, без да съобрази, че разпоредбата регламентира издаването на скица – проект за недвижими имоти, които не са отразени в кадастралната карта и регистри, при наличие на някое от посочените в текста основания. По делото е установено, че правото на собственост върху имотите, предмет на заявлението на жалбоподателя Паракосов, е възстановено в стари реални граници с влязло в сила решение № 2-А2056 от 10.10.2016 г. на Общинска служба по земеделие – Чепеларе. Същите попадат в урбанизирана територия на [населено място], м. "Селото". Имотите са индивидуализирани със скица № 20 от 16.03.2016 г. по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ (удостоверение по чл. 13, ал. 5 ЗСПЗЗ) и нанесени в помощния план по чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ с площ съответно 398 кв. м. и 406 кв. м. и са отписани от актовите книги на общината (заповед № 51/30.01.2020 г.). Същите не са нанесени в кадастралния план на [населено място], одобрен със заповед № РД-341/7.03.1985 г. на председателя на ИК на ОНС гр. Смолян. При тези факти изводите на административния съд за законосъобразност на постановения отказ за издаване на скица-проект са направени в противоречие с материалния закон и представените доказателства. За имотите е проведена реституционна процедура, при която същите са индивидуализирани след производство по реда на чл. 13а, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като за тях е изработен помощен план, в който са посочени техните граници и площ. След като имотите не са нанесени в кадастралната карта (кадастралния план) на селото, следва да се приеме, че условията на чл. 52, ал. 1, т. 5 ЗКИР са изпълнени и за същите може да бъде издадена скица- проект, а отказът на кмета на община Чепеларе да направи това е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Ето защо, като достига до заключение в обратен смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на Административен съд – Смолян постановява решение в противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Обстоятелството, че в реституционното производство имотите не са възстановени на жалбоподателя Паракосов, а на наследници на Д. Будев, е ирелевантно за преценката за издаване на исканата скица, а доводите на ответника в обратния смисъл са неоснователни. Скицата отразява обективните характеристики на имотите, както и данните относно собствеността, ако такива са налице. Правният интерес от извършване на услугата не се определя от легитимацията на заявителя като собственик на имотите, а от претендираните от него вещни права. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд – Смолян следва да бъде отменено, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който писмо № УТ-С-49001 от 31.03.2020 г. на кмета на община Чепеларе, с което е отказано издаване на скица – проект за имотите, описани в заявлението на Паракосов с вх. № УТ-С-49/20.03.2020 г., да бъде отменено, а преписката – изпратена на административния орган за ново произнасяне по искането, съобразно изложеното по- горе в мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции община Чепеларе следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А. Паракосов сумата 180. 00 лв. разноски по делото, представляващи 100. 00 лв. възнаграждение за адвокат и 80. 00 лв. държавна такса за двете инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,