Решение № 6303 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 774/2009 г.

Решение № 6303 от 14.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 774/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по подадената касационна жалба от "ДИМЕКО" - ООД - гр. София чрез управителя и представляващ дружеството Жени Илиева Илиева срещу решение № 1081 от 27.11.08 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 2778/08 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу РА № 20004974/15.01.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 559/08.04.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради нарушение на материалния закон, представляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК . Твърди се, че неправилно съдът е приел, че не е налице реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС . Представен е договор и протоколи за извършена и приета работа. Установено е начисляването на данъка по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Неправилно е посочено в мотивите на обжалваното съдебно решение, че не е установено начисляването на данъка от предходния доставчик "Мизия комерс" - ООД. Това обстоятелство се установява чрез заключението на вещото лице. С РА №№ 20000623 от 02.05.07 г. и 20060045 от 20.04.07 г. е признато на "Савелия" - ЕООД правото на данъчен кредит по доставките от "Мизия Комерс" - ООД. Не е взета предвид и разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.). Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юрк. Дечева оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, както и приложението на материалния закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - София-град е бил РА № 20004974/15.01.08 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 559/08.04.08 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП. Със същия е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Савелия" - ЕООД, за данъчните периоди м. декември 2005 г., м. февруари, м. май и м. юни 2006 г. на осн. чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 6 от ЗДДС (отм.) в общ размер 19 611.20 лв. и са начислени лихви в размер на 1 692.06 лв. В мотивите на РА е посочено, че не е доказано реалното извършване на доставките по процесните фактури. За да потвърди РА, съдът е обсъдил подробно в мотивите на своето решение събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства, представените ревизионни актове и ревизионни доклади във връзка с извършени ревизии на "Савелия" - ЕООД и "Мизия Комерс" - ООД и е приел, че не е установено реалното извършване на услугите по процесните фактури, поради което законосъобразно с обжалвания РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. Така постановеното решение е правилно. Предметът на доставките е подробно описан в процесните фактури. От същите е видно, че се касае за извършване на печат на рекламни материали - постарета, стикери, плакати на "Кока Кола", Фанта "Манго", "Милка" и др. Според твърденията на жалбоподателя в жалбата му до съда, доставчикът "Савелия" - ЕООД е възложил на "Мизия Комерс" - ООД изпълнението на услугите, тъй като не е разполагал с кадрова и техническа обезпеченост за тяхното извършване. Това обстоятелство не е спорно, то е потвърдено в хода на ревизията. Предходният доставчик "Мизия Комерс" - ООД, за когото жалбоподателят твърди, че е фактическият изпълнител на услугите, не е открит в хода на ревизията и поради тази причина, ревизиращите органи не са могли да извършат проверка на счетоводните му документи. Следва да се посочи, че твърденията на жалбоподателя, че именно на "Мизия Комерс" - ООД доставчикът "Савелия" - ЕООД е възложил извършването на всички процесни фактурирани от него услуги, не се установява по категоричен начин от събраните в хода на ревизионното и на съдебното производства доказателства. Видно от мотивите на решение № 1129/18.07.07 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- София, с което е отменен първоначалния РА с № 20063338/23.04.07 г. и преписката е върната за провеждане на ново ревизионно производство, в отговор на искането за представяне на документи и писмени обяснения представляващият "Савелия" - ЕООД е представил два броя фактури, издадени от "Мизия Комерс" - ООД - №№ 1490/05.12.05 г. и 1169/10.12.05 г. с предмет "услуга по договор". Представен е договор между двете дружества с дата 01.12.05 г. Този договор се намира на л. 190 от папка 2. Според чл. 4 от него, където е уговорен видът на поръчката, доверителят възлага на довереника да извърши печат на картон за стелаж "Сезони" - съответно: 4000 бр. по 0.6 лв.; 6000 бр. по 0.468 лв. и 600 бр. по 1.05 лв.; печат на картон за стелаж "Нова Бразилия" на обща стойност 5382 лв.; печат на картони за стелаж "Solano" - 7140 лв. и печат на плакати "Кока Кола" - 4200 лв. и печат на постарета - 4980 лв. (обща стойност 27 540 лв.). Посоченият предмет на услугите съответства на предмета на следните фактури, издадени от "Савелия" - ЕООД на жалбоподателя - ф. № 89/02.12.05 г. (листа за стелаж "Сезони"); ф. № 92/09.12.05 г. (листа за стелаж "Нова Бразилия"); ф. № 94/19.12.05 г. (листа за стелажи "Solano"); ф. № 96/27.12.05 г. (плакат "Кока Кола"); ф. № 98/30.12.05 г. (печат на постарета). По отношение на останалите фактури, издадени от "Савелия" - ЕООД на "ДИМЕКО" - ООД през м. февруари, м. май и м. юни 2006 г., представляващият дружеството-доставчик в писменото си обяснение с дата 13.08.07 г. не посочва като предходен доставчик "Мизия Комерс" - ООД. Заявява, че е ползвал подизпълнител, но не може да го посочи и да представи документи във връзка с възлагането на услугите, тъй като същите били откраднати. Вещото лице по назначената ССЕ е заявило в своето заключение, че е проверило счетоводството на "Мизия Комерс" - ООД в офис, намиращ се в ж. к. "Белите брези", където му е било оказано съдействие от Н. Иванов - пълномощник на управителя и счетоводител. На стр. 8 от неговото заключение са описани фактурите, издадени от "Мизия Комерс" - ООД на "Савелия" - ЕООД. Всичките (с изключение на ф. № 1488/03.01.06 г.) са издадени през м. декември 2005 г. Същите са приложени по делото. В нито една от тях няма конкретизиран предмет на доставката, а е посочено само "услуга по договор", без да е представен друг договор освен този от 01.12.05 г., обсъден по-горе. Възлагателните писма от жалбоподателя по фактурите от м. февруари 2006 г. са с дати след 06.02.06 г. (съответно за месеците май и юни - също). Няма данни за издадени фактури от "Мизия Комерс" - ООД на "Савелия" - ЕООД след 06.02.2006 г. С оглед на изложеното, следва изводът, че е безспорно установен в хода на ревизията фактът, че прекият доставчик не е извършил услугите, тъй като не разполага с техническа и кадрова обезпеченост за това. Този факт е потвърден от представляващия "Савелия" - ЕООД и не е оспорен от жалбоподателя. Във връзка с твърденията на управителя на дружеството-доставчик, че услугите са извършени от подизпълнител (за периодите м. февруари, м. май и м. юни 2006 г.) не са представени доказателства в хода на ревизията. Твърденията на жалбоподателя, че за тези периоди услугите са извършени от "Мизия Комерс" - ООД, не са доказани в хода на съдебното производство. По отношение на фактурите, издадени през м. декември 2005 г., следва да се посочи, че в хода на ревизията поисканите от предходния доставчик "Мизия Комерс" - ООД в искането документи, целящи установяването на наличие на кадрова и техническа обезпеченост за извършването на доставките (ДМА, наети по трудови или граждански договори лица), както и реалното извършване на услугите (осчетоводени разходи, предходни доставчици, извършени плащания и др.) не са представени, тъй като представител на това дружество не е открит. Независимо от това, че вещото лице се е срещнало с пълномощника на управителя и счетоводител на дружеството и е проверило счетоводните документи, в неговото заключение не се съдържат каквито и да било констатации относно възможността на този доставчик да осъществи реално посочените услуги. Не са представени по делото други доказателства, освен изброените по-горе (договор от 01.12.05 г. и две фактури от м. декември 2005 г.), които да доказват, че действително "Мизия Комерс" - ООД е извършило услугите. Установеното от вещото лице начисляване на данъка от това дружество по издадените от него фактури на "Савелия" - ЕООД не представлява доказателство в тази насока. По делото е представен РА на "Мизия Комерс" - ООД за данъчните периоди м. октомври и м. ноември 2005 г., от който се установява, че ревизията е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК . Не са били представени счетоводните документи от ревизираното дружество и не е бил открит негов представител на декларираните адреси. Според констатациите в ревизионния доклад, основната дейност на същото е търговия на едро. Твърденията на касатора в касационната му жалба, че с ревизионните актове на "Савелия" - ЕООД на това дружество е признато право на приспадане на данъчен кредит по доставките от "Мизия Комерс" - ООД не отговарят на констатациите в посочените РА, които са приложени по делото. Двата РА касаят данъчните периоди от 01.01.06 г. до 30.06.06 г. През тези периоди е издадена от "Мизия Комерс" - ООД само една фактура на "Савелия" - ЕООД и тя е през м. януари 2006 г. Само по себе си обстоятелството, че с тези РА не е коригиран начисленият ДДС от "Савелия" - ЕООД по издадените на жалбоподателя фактури през 2006 г. (м. февруари, м. май и м. юни) не е основание да се признае на получателя правото на приспадане на данъчен кредит. Що се отнася до разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.), следва да се посочи, че данъчният кредит не е отказан на осн. чл. 65, ал. 4. При липсата на доказателства за това, че услугите са реално осъществени, правилно е приел АС, че въпреки плащането на ДДС по "ДДС-сметката" на доставчика и установеното начисляване на данъка от доставчика, не може да се признае правото на данъчен кредит. С оглед на изложеното, решението на АС - София-град, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отд.