Решение № 10425 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 975/2012 г.

Решение № 10425 от 16.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 975/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Хакиме Али Рамадан, гражданка на Ирак лично и като законен представител на малолетните си деца - Мехван Фелах Омер, Ериван Фелах Омер и Шериван Фелах Омер, подадена срещу решение № 5262/18.11.2011 г. по адм. д. № 6371/2011 г. по описа на Административния съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 314 от 23.06.2011 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че административният акт, съдържащ отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут е немотивиран, а решението е постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Според касатора, съдът не е преценил всички негови твърдения, свързани с бежанската му история и информацията за ситуацията в страната по произход. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС, не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд - София - град, е било решение № 314 от 23.06.2011 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Хакиме Али и на нейните деца Мехван Фелах Омер, Ериван Фелах Омер и Шериван Фелах Омер. С обжалваното решение на жалбоподателката лично и като законен представител на малолетните си деца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и чл. 9 и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Съдът е споделил изродите на административният орган, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства. От данните по делото се установява, че молителката е гражданка на Ирак, кюрдка по народност, родена на х.хх.хххх г. в гр. Захо. Живяла и работила в гр. Мосул, заедно със съпруга си, който имал магазин за електроуреди в града. Хакиме Али Рамадан обяснила на интервюто, проведено на разбираем за нея кюрдски език, че един ден, през месец май 2005 г., съпругът й отишъл на работа и повече не се върнал. Не знае дали преди това е бил заплашван от някой. Четири месеца след неговото изчезване заминала заедно с децата за гр. Захо, защото това бил най-спокойният за живеене град, където започнала работа и там живяла заедно с децата до напускането им легално Ирак през месец август 2009 г. Не е твърдяла да е била заплашвана. С оглед признатите от кандидата обстоятелства и липсата на каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията й за наличие на условията за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, правилно първоинстанционният съд е приел, че такива в случая не са налице. От приложените в преписката данни не се установява наличие на никоя от причините по чл. 8 ЗУБ за да е налице основателен страх от преследване или на тези посочени в чл. 9 от същия закон, поради които лицето да е принудено да остане извън страната си на произход поради заплаха за живота, сигурността или свободата или опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Обоснован от доказателството по делото е и изводът на съда, че административният отказ е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Видно от представените в административната преписка доказателства, жалбоподателката е напуснала Ирак по нейна воля и без никакви данни за основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обоснован е извода за липса на основания за признаване на хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Както беше посочено по-горе, причина за напускане на Ирак за семейството на Хакиме Али са лични. Данни обаче за безогледно насилие от въоръжени конфликти няма. Безспорно установено е от представените справки, че сигурността в Ирак е проблем за официалните власти, които официални власти могат и се противопоставят на действията на различни субекти, насочени към пораждане на насилие в страната. Правилно съдът е приел, че не са налице материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и че постановения административен отказ на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е законосъобразен. Доводите на жалбоподателката за нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалвания административен акт, поради това, че административният орган не се е произнесъл по всички факти и обстоятелства за положението в страната му произход, а формално е приел, че липсват нови обстоятелства, са неоснователни. В обобщеното становище на експерт в РПЦ - София, са изложени подробни мотиви, че по отношение на чужденката не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл, издаденият индивидуален административен акт е мотивиран и правилно съдът е отхвърлил жалбата. Позоваването в жалбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, е неоснователно. Съществуването на заплахи следва да се счита за установено когато от протичащия въоръжен конфликт насилието е безогледно и на толкова високо ниво, че да съществува реална опасност върнато в страната цивилно лице да претърпи твърдяните заплахи. Това условие не е налице, тъй като няма данни насилието в Ирак да е достигнало такава висота степен на опасност. Решението не страда от сочените в жалбата пороци и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,