Решение № 4354 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1060/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Община Габрово, чрез юриск.Димитрова, срещу Решение 109 от 24.11.2023г., постановено по адм. дело 96/2023г. на Административен съд Габрово, с което е отменена Заповед 18-4782/26.04.2023г. на началник Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ Габрово за изменение на кадастрална карта и кадастрален регистър. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Претендира се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед. Ответникът - Началник на СГКК Габрово, изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът П. Бялков, чрез адв.Николов, в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски за адвокатски хонорар. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Габрово е образувано по жалба на П. Бялков срещу Заповед 18-4782/26.04.2023г. на началник СГКК Габрово, с която по заявление вх. 01-49844 от 26.01.2023 г. на Община Габрово, е одобрено изменение на КК и КР за поземлен имот 57675.505.1 в [населено място], собственост на Община Габрово, по одобрен проект, за който е издадено удостоверение по подадено от Община Габрово заявление до СГКК гр. Габрово с вх. 01-644499 от 04.11.2022 година досежно поземлен имот 57675.505.1 в [населено място]. Съгласно Протокол 21-3676 от 21.12.2022 година комисия, назначена със заповед на Изпълнителния директор на АГКК, е приела представените материали по чл. 81, ал. 7 от Наредба РД-02-20-5 от 15.12.2016 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, изготвени от правоспособно лице, за отстраняване на ЯФГ, чрез нанасяне на действителното местоположение на съществуващи на място материализирани граници с оградна мрежа и бетонови колове, при което се засяга имот с идентификатор 57675.136.3., собственост на П. Бялков, чрез коригиране на част от източната му граница по западната граница с имот с идентификатор 57675.505.1 гробищен парк. Проектът е изпратен на Областна дирекция Земеделие /ОДЗ/ Габрово за съгласуване относно обезщетяването по ред на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като в отговор е получено писмо с изх. РД-12-03-241-2 от 24.04.2023 година, подписано от Директора на ОДЗ Габрово, според което е налице основание за обезщетяване по реда на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С писмо изх. 20-6660 от 08.02.2023 г., Началника на СГКК Габрово, уведомява Бялков за подаденото от Община Габрово заявление за отстраняване на ЯФГ, предоставя му възможност за подаване на писмени искания и възражения в 7-дневен срок от получаване на уведомлението, като връчването е осъществено на 14.02.2023 г. В указания срок той е подал възражение, но го е изпратил до сгрешен адрес на електронна поща на СГКК гр. Габрово. Искането до административния орган за промяна на КК и КР, видно от заявление вх. 01-49844 от 26.01.2023 г., е било направено като такова за отстраняване на непълнота и грешка или на ЯФГ за ПИ с идентификатор 57675.505.1 и ПИ с идентификатор 57675.136.3. Началникът на СГКК Габрово е издал процесната заповед на осн. чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, като впоследствие със свое Решение 18-5366 от 11.05.2023г. е изменил основанието за издаване на процесната заповед, като такова по чл.51, ал.1, т.3 от ЗКИР. За да отмени процесната заповед, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган - Началника на СГКК Габрово, при наличие на материална, териториална и времева компетентност, но при липса на посочените в него фактически основания и в нарушение на материалния закон. Установил, че като правно основание за издаване на процесната заповед са посочени разпоредбите на чл. 53б, ал. 5, т. 1 във връзка с чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, а като фактическо основание е посочено единствено извършено геодезическо заснемане на съществуващите материализирани граници на терен от лицензирано лице по ЗКИР, като липсва посочване на каквито и да било други факти, обосноваващи правното основание за изменение на КК и КР поради наличие на ЯФГ, съответно на коя от двете хипотези на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР се позовава административният орган. Съгласно легалното определение, дадено в тази правна норма, ЯФГ е: 1/ несъответствието в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1; 2/ несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31. Съдът предположил, че след като в заповедта, като фактическо основание е посочено единствено извършено геодезическо заснемане на съществуващите материализирани граници на терен, вероятно административния орган е имал предвид наличието на втората хипотеза на ЯФГ, но не посочил каквито и да било мотиви в подкрепа на това не твърди и не обосновава несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, и не се сочи в какво се изразява несъответствието при съпоставка между геодезическото измерване планове и карти, одобрени по съответния ред. Административния съд извел правен извод, че втората хипотеза на ЯФГ по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, е неприложима в процесния случай, тъй като визира установяване несъответствие в границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, а според заключението на приетата СТЕ, ПИ 57675.505.1 гробищен парк, попада в урбанизирана територия, както по КВС, така и по действащата КК. В допълнение и като коментирал събраните доказателства, съдът счел, че имотите, предмет на оспорената заповед, са били нанесени в предходните планове със същите граници, с които са нанесени и в действащата КК, и липсва яснота дали оградната мрежа на гробищния парк е поставена преди или след одобряване на действащата КК. Одобрените с процесната заповед източна, южна и западната граници на ПИ 57675.505.1, не съвпадат със съществуващата на терен ограда, което сочи, че с одобреното изменение на КК не се отстранява несъответствие с границите на съществуващите на местността /терена/ трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, съответно процесната заповед е издадена и в нарушение на целта на закона. Касационната инстанция счита оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. В условията на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК, споделя правните изводи на първоинстанционния съд и препраща към тях. Непосочването на фактическите основания за издаването на административния акт е особено съществено формално и процесуално нарушение, препятстващо както защитата на негативно засегнатите от акта лица, така и извършването на съдебен контрол за законосъобразност на акта. В случая е налице и несъответствие на процесната заповед с материалния закон, поради липса на основанието за издаването ѝ, както и несъответствието ѝ с целта на закона. В случая, следва да се коригира само извода на съда, че разпореденото с обжалваната заповед по отношение на ПИ 57675.136.3., сочи на допусната при одобряването на кадастралната карта и регистър грешка, съответно на правното основание по чл. 54 от ЗКИР. Както беше казано по-горе, единият от процесните имоти попада в урбанизирана територия, а другият в неурбанизирана, поради което по отношение на несъответствия в техните граници, е неприложима хипотезата на чл.51, ал.1, т.2 във вр. с §1, т.16 от ДР на ЗКИР, която е приложима в случаите, когато засегнатите имоти попадат изцяло в урбанизирана територия, какъвто не е настоящия. Процедурите по чл.54 от ЗКИР са неприложими при спорове възникнали в някоя от хипотезите на чл.51, ал.1, т.3 във вр. с § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, включително и процедурата по ал.2 на чл.54 от ЗКИР. Всички наведени с касационната жалба, с оглед горните изводи, са неоснователни, оспореното съдебно решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника Бялков, своевременно поисканите и доказано направени разноски за адвокатски хонорар пред настоящата инстанция, в размер на 1300 /хиляда и триста/ лева. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,