Решение № 3766 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2013 г.

Решение № 3766 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8737/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Андрей Иванов Иванов от гр. Сунгурларе, чрез пълномощника му адв. Светла Христова, срещу Решение № 904 от 18.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1541/2010 г. от Административен съд Бургас. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и присъждане на понесените по делото разноски. Ответникът - Кметът на община Сунгурларе, чрез пълномощника си адв. Драгнев, в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба, което поддържа и в откритото съдебно заседание. Претендира разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователни, предявените от Андрей Иванов Иванов против Община Сунгурларе два обективно съединени иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - за заплащане на претърпени имуществени вреди в размер на 6 500 лв. и неимуществени вреди в размер на 2 000 лв. в резултат на незаконосъобразно бездействие от страна на кмета на община Сунгурларе. За да постанови този резултат съдът е приел, че искът е порцесуално допустим. Приел е за установено, че ищецът е регистриран като земеделски производител - животновъд с уникален регистрационен номер (УРН) - 347394. С Решение от 25.11.2009 г., отразено в Протокол № 28 от проведено на същата дата заседание, ОбС Сунгурларе е дал съгласие мери и пасища от общинския поземлен фонд да се предоставят за индивидуално ползване на земеделски стопани за паша и поддържането им в добро земеделско състояние по списък, който е неразделна част от решението. Съдът е установил, че името на жалбоподателят не присъства в този списък и сключване на договор за ползване на мери и пасища от общинския поземлен фонд с Андрей Иванов, в качеството му на регистриран земеделски производител - животновъд, не е последвало. Установено е също, че по жалбата на Иванов вх. № 94АА-43 от 26.04.2010 г. Областният управител на област Бургас е уведомил кмета на община Сунгурларе, че посочените от него основания за отказ за сключване на договор с Иванов - нарушения на Наредбата за опазване на обществения ред на територията на община Сунгурларе, не могат да обосноват отказ от сключване на договор и такъв следва да бъде сключен до крайния срок за подаване на заявления от земеделските стопани за плащане по схемата за единно плащане на площ. Въпреки становището на областна управа, изготвяне и подписване на договор за ползване на мери и пасища от общинския поземлен фонд на Община Сунгурларе с Андрей Иванов не е последвало. При така изяснената фактическа обстановка, съдът е направил извод, че предявените искове за заплащане на имуществени вреди в размер на 6 500 лв., представляващи пропуснати ползи от получаване на финансово подпомагане за 2010 г. по СЕПП и неимуществени вреди в размер на 2000 лв., представляващи претърпяно притеснение, безпокойство, възпрепятстване на работа на ищеца като животновъд, са неоснователни. Съгласно чл. 37п от ЗСПЗЗ мерите и пасищата - общинска собственост могат да се отдават под наем или аренда само на земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни или на лица, които са поели задължение да ги поддържат в добро земеделско и екологично състояние за срок от 5 години. Отдаването на мерите и пасищата се извършва при спазване на изискванията на чл. 37и - до 37о от ЗСПЗЗ. Общинските съвети ежегодно, с решение, определят размера и местоположението на мерите и пасищата за общо и за индивидуално ползване в зависимост от броя и вида на отглежданите пасищни животни на територията на съответното землище. Със същото решение Общинския съвет следва да определи и правилата за ползване на мерите и пасищата на територията на общината. Съгласно ал. 2 на чл. 37о от ЗСПЗЗ към решението на Общинския съвет се прилага списък с данни за земеделските стопани или техните сдружения, регистрирани като юридически лица, отглежданите от тях животни, данни за физическите блокове и парцели на общинските мери и пасища, карта за ползване на мерите и пасищата, както и други данни, необходими за кандидатстване за подпомагане по схемата за единно плащане на площ. Административният акт, от който произтича правната възможност за земеделските стопани да получат под наем общински пасища и мери, е решението на Общинския съвет, взето на основание чл. 37и, ал. 3 от ЗСПЗЗ, както и решенията на Общинския съвет, които същият ежегодно следва да приемат на осн. чл. 37о от ЗСПЗЗ и само земеделски стопанин, който е включен в списъка може да претендира за сключване на такъв договор, а жалбоподателят не е бил включен в списъка към решението на Общинския съвет № 28 от 25.11.2009 г. Тъй като решението на ОбС не е било оспорено, същото е влязло в сила и е породило правни последици. Тъй като кметът на общината в посочените случаи действа в условията на обвързана компетентност и има задължението да изпълни решението на ОбС, не е налице незаконосъобразно бездействие от негова страна, когато земеделският производител не фигурира в списъка към решението на ОбС. След като това е така, то претенцията за обезщетяване на настъпили вреди в следствие незаконосъобразно бездействие на административен орган е неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Възраженията на касатора са изцяло неоснователни и не кореспондират с доказателствата по делото, които съдът е събрал в пълен обем, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Решенията на общинските съвети за предоставяне и актуализиране на ползването на мерите и пасищата - общинска собственост, взети по реда на чл. 37о от ЗСПЗЗ, представляват и действия по управление и разпореждане с имоти - общинска собственост. Ето защо тези решения, като административни актове, подлежат на оспорване по реда на чл. 45, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА - пред съда или пред областния управител с оглед преценката на тяхната законосъобразност. Изводът на решаващия съд, че Решението на ОбС Сунгурларе от 25.11.2009 г., отразено в Протокол № 28 от проведено на същата дата заседание, с което е дадено съгласие мери и пасища от общинския поземлен фонд да се предоставят за индивидуално ползване на земеделски стопани за паша и поддържането им в добро земеделско състояние по списък, който е неразделна част от решението, не е било оспорено по законовия ред, влязло е в сила и е породило правни последици е правилен и съответен на установените по делото факти. Видно от съдържанието на жалба вх. № 94АА-43 от 26.04.2010 г. (л. 65 от адм. дело № 1541/2010 г.) Андрей Иванов не е сезирал областния управител със съдържанието на решението на общинския съвет, а е обжалвал "неправомерни действия и поведение ... от страна на управата на община Сунгурларе" свързани с него, като земеделски производител, на когото на 21.04.2010 г. е било отказано подписване на договор за наем на общински мери и пасища. След като е получил жалбата и е изяснил фактите по случая областният управител също не е действал по реда на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, т. е. той също е приел, че пред него не стои спор относно законосъобразността на процесното решение на ОбС. Отговорът му на жалбата на Иванов има препоръчителен и насочващ характер и не представлява акт по смисъла на посочения текст на ЗМСМА. Ето защо, след влизане в сила на Решението на ОбС Сунгурларе от 25.11.2009 г., отразено в Протокол № 28 от проведено на същата дата заседание кметът на общината е имал задължението да го приведе в изпълнение като сключи договор с указаните по списъка, неразделна част от същото решение, земеделски производители (л. 54-61), сред които не е ищецът по настоящото дело. Правно илеревантен е факта, че до този момент този земеделски производител е ползвал под наем общинска мера пасища - общинска собственост. С решението на ОбС по чл. 37о от ЗСПЗЗ за посочената година той е бил изключен от списъка с ползвателите и решението, като неоспорено, е влязло в сила. При това положение изводите на съда, че в случая не се касае за незаконосъобразно бездействие на административен орган по повод административната му дейност са правилни и законосъобразни. След като не е налице една от комулативно изискуемите предпоставки на фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ искът, подаден на това основание, правилно е преценен като неоснователен и е бил отхвърлен без да се обсъжда наличието на останалите елементи на безвиновната отговорност. С касационната жалба се въвежда от касатора нов предмет на иска - твърдят се вреди не от незаконосъобразно бездействие, а от незаконосъобразно действие от страна на кмета на общината. Видно от съдържанието на исковата молба съдът се е произнесъл по исковата претенция изцяло, като е обсъждал доводи и доказателства във връзка с предмета на иска, а именно - незаконосъобразно бездействие на кмета на община Сунгурларе. Въвеждането на нов предмет на иска в касационното производство е недопустимо. При този изход на правния спор претенцията на пълномощника на ответника - адв. Драгнев - за присъждане на понесените по делото разноски е основателна и следва да бъде уважена до размера на доказаните разходи по договор за правна защита и съдействие № 11782, а именно 300 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение