Решение № 4118 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2017 г.

Решение № 4118 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5490/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. К. М. е подала касационна жалба срещу решение № 1670/15.03.2017 г. по адм. дело № 10929/2015 г. на Административния съд - С. град, с което е била отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-4805-8/03.11.2015 г. на временно изпълняващия длъжността кмет на Район "Сердика", Столична община. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на направените разноски. Кметът на Район "Сердика", Столична община, оспорва жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е основателна. Административният съд установил, че със заповед № РД-0904-37/11.07.2006 г. на кмета на район "Сердика", Столична община, С. К. М. е била настанена в жилище, находящо се в С., квартал "Б.", ул. "Л. М." .№..., общинска собственост съгласно акт № 780 от 15.04.2003 г. Въз основа на заповедта за настаняване, на основание чл. 22, ал. 1 НРУУРОЖТСО, между страните бил сключен договор за наем от 14.07.2006 г. Със заповед № РД-4805-3/19.06.2015 г. на кмета на Район "Сердика", Столична община, на основание чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 3 НРУУРОЖТСО, заповедта за настаняване била отменена и сключеният договор за наем бил прекратен. Заповед № РД-4805-3/19.06.2015 г. на кмета на Район "Сердика" била обжалвана от С. М. пред съда. С решение № 7714/09.12.2015 г. по адм. дело 6353/2015 г. по описа на Административния съд-С. град, влязло в сила на 30.01.2017 г., жалбата била отхвърлена. Със заповед № РД-4805-8/03.11.2015 г. на ВрИД кмет на Район "Сердика", Столична община, на основание чл. 65 ЗОС и чл. 34 НРУУРОЖТСО, било наредено изземване на обитавания от С. К. М. и членовете на домакинството й общински имот, който бил държан без правно основание. От правна страна съдът приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. По делото били установени предпоставките на чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост, според който общински имот, който се владее или държи без основание, не се използува по предназначение или необходимостта от него е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Административният съд направил извод, че имотът, общинска собственост, се ползва от жалбоподателката без основание, тъй като наемното й правоотношение било прекратено. Съдът отбелязал, макар заповедта за прекратяване на наемното отношение да не е влязла в сила към момента на издаването на заповедта за изземването на имота, на по-късен етап това е станало факт, който трябва да бъде е зачетено на основание чл. 142, ал. 2 АПК. Съдът развил мотиви, че при издаването на оспорената заповед не са били нарушени и нормите на чл. 6 АПК и чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и отхвърлил подадената жалба. Решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Съдът незаконосъобразно е приел, че е осъществено основанието по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост за изземването на имота. Административният съд не е съобразил, че към момента на издаването на заповед № РД-4805-8/03.11.2015 г. на ВрИД кмет на район "Сердика", Столична община, жалбоподателката е ползвала имота на правно основание. Административният орган е издал заповедта за изземване на общинското жилище преди да влезе в сила предходната заповед № РД-4805-3/19.06.2015 г. за прекратяване на наемното правоотношение на С. М.. Допускането на предварително изпълнение на първата заповед не санира порока, характеризиращ втората издадена заповед. Изпълняемостта е една от правните последици на административния акт, възникващи след влизането му в сила. В случая законът допуска предварително изпълнение на акта за прекратяване на наемното правоотношение, състоящо се във възможността за доброволно освобождаване на жилището от неговия наемател. Тъй заповедта за прекратяване на наемното правоотношение на М. не е влязла в сила, считано към момента на издаване на заповедта за изземване на жилището, не е настъпила друга значима нейна последица, изразяваща се в стабилизиране на установеното с нея фактическо и правно положение. По тази причина не може да се направи извод, че жалбоподателката е обитавала без основание общинското жилище към датата, на която е разпоредено изземването му. В противоречие със закона е и преценката на първоинстанционния съд, че заповедта за изземване на имота не е засегната от порок, щом заповедта за прекратяване на наемното правоотношение е била последващо потвърдена с влязло в сила съдебно решение. Съдът е тълкувал неточно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, която създава задължение за съобразяване на всички нови факти от значение за решаването на делото, настъпили след издаването на акта. Проявлението на правните последици на административния акт към определена дата не представлява факт от действителността по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, поради което допуснатото от органа нарушение на материалния закон не може да бъде преодоляно с позоваване на тази разпоредба. С оглед констатираното при касационната проверка отменително основание решението на административния съд е неправилно и следва да се отмени. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се постанови отмяна на незаконосъобразния административен акт. С оглед изхода на делото в полза на жалбоподателката следва да се присъдят разноски за заплащане на държавна такса в размер на 15 лева. Столична община следва да бъде осъдена да заплати на адвокат И. Ю., процесуален представител на С. М., възнаграждение за първата инстанция в размер на 500 лева, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд