Решение № 4956 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2018 г.
ВАСVI отделение03.04.2019 г.докладчик т Румяна Папазова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3775 от 05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 8605 по описа за 2017 г. на Административен съд С. – град. Р. е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 4956 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11289/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. -В. В. М. от [населено място] срещу решение № 3775 от 05.06.2018 г., постановено по адм. дело № 8605 по описа за 2017 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/197 от 21.04.2017 г. на Директора на Д"СП" Красно село, потвърдена с решение № 22-РД06-0126 от 19.06.2017 г. на Директора РДСП С. – град. И. е оплакване за неправилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Красно село не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. За да се произнесе по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. – град е заповед № ЗСП/Д-С-КС/197 от 21.04.2017 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - Красно село, потвърдена с решение № 22-РД06-0126 от 19.06.2017 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане (РДСП) – С. град, с която на Е. -В. В. М. от [населено място] е отказано отпускане на еднократна социална помощ по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП с мотив, че няма доказана инцидентно възникнала жизненоважна потребност. Решението на Административен съд С. - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). При извършения анализ на събраните по делото доказателства съдът е установил, че процедурата по чл. 27 от ППЗСП не е била проведена, тъй като заявителката не живее на настоящия си адрес, съвпадащ с постоянния такъв и е с неустановено местоживеене. Социалните работници от дирекцията са посетили посочения в заявлението адрес на 05.04.2017 г. и на 12.04.2017 г., но не са намерили лицето в жилището. Оставили са уведомления по образец за извършените посещения, но заявителката на социалната помощ не се е отзовала и не е посочила местоживеенето си. Така постановеното решение е правилно. Еднократната социална помощ по чл. 16, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, която може да се отпуска веднъж годишно, има за предназначение да задоволи инцидентно възникнали здравни, образователни, комунално-битови и други жизненоважни потребности на лицата и семействата. Преценката за потребностите на заявителя на социална помощ се извършва въз основа на резултатите от социалната анкета, проведена в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. "С. анкета" представлява дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Социалният работник изготвя доклад, в който отразява констатираните обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. В настоящия случай социална анкета не е била проведена поради невъзможност да се установи действителното местоживеене на лицето, което не се е явило за справка съгласно реда по чл. 27, ал. 3 от ППЗСП. В подаденото на 31.03.2017 г. заявление-декларация жалбоподателката не е посочила възникнала инцидентна нужда за задоволяване на потребност с жизненоважен характер. Посочила е, че й са нужни средства за закупуване на животоспасяващи лекарства без да приложи документи за извършени медицински прегледи, неочаквано заболяване и издадени медицински рецепти за лечението му. Другите посочени потребности са за диетични храни, адвокатски разходи, дрехи, храна, наем и др., които нямат инцидентен характер и не са свързани с извършване на непредвидено възникнали разходи. Не е установено материалноправното основание по чл. 16, ал. 1 от ППЗСП за отпускане на еднократна помощ на лице, което не е в състояние да задоволи внезапно и неочаквано възникнали здравни, комунално-битови или други жизненоважни потребности. Оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд С. – град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,