Решение № 2314 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11762/2014 г.

Решение № 2314 от 4.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11762/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стефан Стефанов Сандулов от гр. София, против Решение № 9842/14.07.2014 г., постановено по адм. дело № 845/2014 г., по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Заповед № К-3589/13.12.2013 г., на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерство на вътрешните работи (отм.). Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспорената заповед бъде отменена като незаконосъобразна. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, петчленен състав, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отхвърлил като неоснователна жалбата на Стефан Стефанов Сандулов срещу Заповед № К-3589/13.12.2013 г., на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, на основание чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от Закона за министерство на вътрешните работи (отм.). За да постанови този резултат съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при издаването му не са нарушени материалноправни разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е изложил подробни мотиви, като е отговорил на всички възражения в жалбата. Установено е, че Сандулов е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 30.04.2013 г., около 14.00 часа на кръстовището на ул. "Витоша" и ул. "12-ти април" в кв. "Горубляне", гр. София, управлявайки личния си автомобил след употреба на алкохол - 0.6 промила (установено с химическа експертиза на взета кръвна проба) е участвал в пътно - транспортно произшествие с друг лек автомобил, при което на двата автомобила са причинени имуществени вреди. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано съобразно разпоредбите на Закона за министерство на вътрешните работи (отм.) в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 4 и чл. 227, ал. 1, т. 10. Посочено е, че с тези си действия Сандулов е нарушил разпоредбите на т. 4, т. 7, т. 8 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. Решението е правилно. Изводът на тричленния състав на Върховния административен съд за законосъобразност на оспорената заповед е основан на доказателствата по делото и е съответен на установените от тях правно-релевантни факти и относими материални разпоредби. Доказателствата, които са подробно обсъдени в съдебното решение, потвърждават изложените в заповедта и в актовете, въз основа на които тя е издадена (Обобщена справка рег. № 57208/15.11.2013 г. и становище рег. № 57780/19.11.2013 г.), фактически данни относно времето, мястото и обстоятелствата, при които е станал описаният в нея пътен инцидент с участието на жалбоподателя. Предвид разписаните в т. 4, т. 7, т. 8 и т. 17, б. "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР изисквания към служителите на МВР и установения по надлежен ред факт, че той ги е нарушил като е управлявал МПС след употреба на алкохол при концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила (0.6 промила) и че това е станало достояние на контролните органи и на трети лица, обосновано в съдебното решение е прието, че е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР (отм.). В съдебното решение са обсъдени и възраженията и доводите на жалбоподателя, включително тези, които се правят отново пред настоящата инстанция. Съдебният състав е съобразил и обясненията на лицата, имащи отношение към случая, а именно, двамата автоконтрольори Емил Костов и Петко Демирев и другият участник в ПТП Валентин Тодоров. Управлението на МПС след употребата на алкохол и степента на концентрация на алкохол в кръвта е доказано чрез извършената веднага след инцидента химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта. Този факт не се опровергава от липсата на влязло в сила наказателно постановление. При липса на такова постановление е неотносима разпоредбата на чл. 225, ал. 4 ЗМВР, определяща началото на срока за налагане на наказание, когато дисциплинарното нарушение е и административно нарушение. А доказателствата по делото установяват, че в случая дисциплинарното наказание е наложено в срока по чл. 225, ал. 2 ЗМВР (отм.). С оглед на доказателствата по делото и по изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на министерство на вътрешните работи следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав