Решение № 2721 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 370/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на Отдел Оперативни дейности - София в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез упълномощения юрисконсулт М. Ерска, срещу Решение 18492 от 01.10.2024 г., постановено по адм. д. 5513 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2024 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на Газтрейд АД, с ЕИК 121847398, е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С2309-0474929 от 14.08.2023 г. (ЗНПАМ), издадена от началника на Отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа становище, че обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател критикува извода на първоинстанционния съд, че със спорната ЗНПАМ бил нарушен принципът на съразмерност. Акцентира, че подадените от дружеството данни не давали възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите му за съхранение в обектите за търговия с горива, с което било извършено административно нарушение. Твърди, че срокът на предприетата ПАМ бил съразмерен на извършеното нарушение, съобразен е с целената превенция и с необходимото време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на търговеца. Поддържа становище, че по делото не били представени доказателства, които да опровергаят констатациите на проверяващия орган, а изводите на АССГ не се основавали на годни доказателства. Отправя упрек към фактическите установявания на първоинстанционния съд по причина липса на обективна оценка на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. По изложените в тази насока, а и по същество на спора, съображения в касационната жалба, се моли за отмяната на обжалваното съдебно решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание депозира бланкетни писмени бележки, в които моли първоинстанционното решение да бъде отменено и претендира присъждането на разноски. Ответникът Газтрейд АД не представя писмен отговор на касационната жалба, не изразява становище по нея, а в съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано писмено заключение за основателност на касационната жалба, което поддържа устно и в съдебното заседание пред настоящия съд. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на релевираните касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е била ЗНПАМ ФК-С2309-0474929 от 14.08.2022 г., издадена от началника на Отдел Оперативни дейности - София в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която спрямо Газтрейд АД е предприета ПАМ запечатване на търговски обект бензиностанция, находящ се на адрес: гр. Ботевград, бул. Цар Освободител 32А, стопанисван от Газтрейд АД и забрана за достъп до обекта за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г и чл. 187, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за извършено нарушение на чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че спорната ЗНПАМ е издадена от компетентен орган по чл. 186, ал 3 ЗДДС, в предписаните от закона форма и съдържание, като в производството по издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обуславят отмяната на заповедта. Съдът приел за установено, че по несъмнен начин била констатирана разлика между доставеното количество гориво по документи, полученото количество гориво по нивомерна измервателна система и декларираното количество за 20.02.2023 г. в размер на 16213,411 литра. Въз основа на това счел, че е извършено нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Направил извод обаче, че спорната ЗНПАМ е незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с целта на закона и при нарушение на принципа на съразмерност, тъй като с определената в нея продължителност на срока от 7 дни се засягала съществено не само правната сфера на адресата на ПАМ, но и се игнорирала целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Съдът съобразил в тази връзка, че в хода на административното производство не били установени други извършени нарушения или наличие на вредни последици за фиска, а размерът на вредите, които биха настъпили за юридическото лице от запечатването на обекта за посочения срок щял да надхвърли потенциалните вреди върху държавния бюджет. Достигнал до извод, че налагането на процесната ПАМ е несъразмерно и от гледна точка на съставеното за същото нарушение НП и наложената с него санкция. Този въпрос разгледал в контекста на даденото тълкуване от Съда на Европейския съюз (СЕС) в неговото Решение от 04.05.2023 г. по дело С-97/21 г., което съставлявало самостоятелно и напълно достатъчно основание да се приеме противоречие на заповедта с целта на закона. Намерил, че ПАМ по чл.186 ЗДДС е допълнителна тежест, която преценена с оглед инициираното срещу търговеца административно-наказателно производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (по арг. от точки 56, 57 и 62 от посоченото решение на СЕС), като при това противоречи на чл. 50 от Хартата за основните правата на Европейския съюз. По тези съображения отменил спорната ЗНПАМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Обосновани на доказателствената съвкупност и в съответствие със закона са крайните правни изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ЗНПАМ при съобразяване на издаденото срещу Газтрейд АД наказателно постановление (НП) в контекста на разрешенията, дадени в Решение от 04.05.2023 г. на СЕС, постановено по дело С-97/21 г. По делото в АССГ е било представено НП 717577-F716244 от 09.08.2023 г., издадено от началник Отдел Оперативни дейности - София в ЦУ на НАП във връзка със същото нарушение, за което е издадена ЗНПАМ. Това НП е цитирано и в самата спорна ЗНПАМ. В тази връзка то обосновано е съобразено от съда. Ограничението на администрацията за издаване на утежняващия спорен индивидуален административен акт следва от избора ѝ да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред АССГ заповед и издаване на НП. Така установеното съставлява доказателство за инициирането на паралелно административно-наказателно производство срещу Газтрейд АД за ангажиране на неговата имуществена отговорност при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с Решението на СЕС по дело С-97/21 г. Така съобразеното и от първоинстанционния съд обстоятелство е било достатъчно за отмяната на спорната ЗНПАМ. Ето защо постановеното съдебно решение, с което тази заповед е била отменена като незаконосъобразна, е правилно. Въз основа на гореизложеното и доколкото не се установява наличието на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Ответникът по касация не претендира разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение