Решение № 3946 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2011 г.

Решение № 3946 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13591/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса София-област срещу решение № 650 от 16.09.2011 г. по адм. дело № 587/2011 г. по описа на Административен съд София-област, осми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът едноличен търговец Мартин Уйлям Мембе с фирма "АИППМП - Доктор Мартин Мембе", със седалище и адрес на управление в гр. Самоков, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество, е основателна. С решение № 650 от 16.09.2011 г. по адм. дело № 587/2011 г. по описа на Административен съд София - област, осми състав, е отменил писмена покана изх. № 29-01-1385 от 14.06.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса София-област. Така постановеният съдебен акт страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Административното производство е започнало със заповед № РД-09-333 от 18.05.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса София - област, с която е наредено извършването на финансова проверка на ЕТ "АИППМП - Доктор Мартин Мембе" относно броя на назначените специализирани медицински дейности и стойностите на назначените медико-диагностични дейности за четвъртото тримесечие на 2010 г. Съставен е протокол за неоснователно получени суми № 127 от 19.05.2011 г. Цитираните заповед и протокол са връчени на изпълнителя на медицинска помощ, който не е упражнил правото си по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО - да представи писмено възражение пред директора на Районна здравноосигурителна каса София-област. След изтичане на 7-дневния срок за възражение е била издадена писмена покана изх. № 29-01-1385 от 14.06.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса София-област. Следователно процедурата по чл. 76а от Закона за здравното осигуряване е била спазена. Протоколът за връчването на процесните регулативни стандарти е подписан от представляващия лечебното заведение на 1.11.2010 г. без възражение, което означава, че той се е съгласил с тях. Освен това на 7.12.2010 г. на ЕТ "АИППМП - Доктор Мартин Мембе" са отпуснати допълнителен брой специализирани медицински дейности и стойности за назначаване на медико-диагностични дейности, и то за случаите извън задължителната профилактика и диспансеризация. Съгласно чл. 36, ал. 2 от договор № 230302 от 20.01.2010 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ за всяко календарно тримесечие възложителят определя за всеки общопрактикуващ лекар-изпълнител броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), съобразно правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Според третата алинея на същия текст от договора за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. Следователно последният цитиран протокол е неразделна част от индивидуалния договор и подлежи на изпълнение. Ако доктор Мартин Мембе не е бил съгласен с така определените му регулативни стандарти, той е следвало да подпише протокола с възражение или впоследствие, преди изтичане на текущото тримесечие, да поиска отпускане на допълнителни РС. Въпреки че по първоначалното дело липсват данни за отправено подобно искане, такива са му отпуснати допълнително на 7.12.2010 г. за четвъртото тримесечие на 2010 г. и въпреки това е налице превишение. В чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от възложителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Издаването на направления за СМД и за МДД в по-голям размер от определения от РЗОК представлява щета за бюджета на НЗОК, тъй като в него е определен лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Превишаването на РС води до нарушаване на този бюджет. Същественото в случая е, че надвишението е по конкретен договор, който урежда правоотношенията между даден изпълнител на медицинска помощ и Касата. В тази връзка без правна стойност е възражението на ответника, което е в смисъл, че за 2010 г. бюджетът на НЗОК като цяло не е претърпял щета вследствие на назначени по-голям брой СМД и МДД на по-голяма стойност, а такива са останали неусвоени. Ако е считал, че превишенията на РС са неправилно изчислени от РЗОК, то още по първоначалното дело лекарят е трябвало да поиска назначаването и изслушването на икономическа експертиза, а не да релевира такова оплакване едва в писмената си защита, представена след приключване на устните състезания по делото. Освен това, както бе посочено по-горе в настоящите мотиви, той не е подал дори възражение по протокола за неоснователно получени суми. Правомощията на НЗОК и РЗОК за разпределение на бюджета на НЗОК са регламентирани с разпоредбите на чл. 3 и 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав, втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителната норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага изводът, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. Предвид изложеното не се споделят съжденията на първоинстанционния съд за приложението на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и за реализиране на отговорността по гражданскоправен ред. Действително изпълнителят на медицинска помощ не е получил сумите за предписаните в повече медицински дейности, но самото им предписване за сметка на бюджета на НЗОК е без основание, предвид изчерпания лимит на лекаря за тези дейности. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната писмена покана е незаконосъобразно издадена и отменяйки я, първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Ето защо касационната жалба се възприема като основателна, а обжалваното решение се отменя и вместо него се постановява ново, по съществото на спора, с което жалбата срещу писмената покана се отхвърля. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 143, ал. 4 АПК в полза на касатора се присъжда сумата 25 лв., представляващи държавна такса. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,