Решение № 6752 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2018 г.

Решение № 6752 от 23.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2018 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Прокомм 17" ООД, представлявано от управителя И. И., чрез адв. А. С. и адв. С. С. като процесуални представители, против решение № 2209 от 08.12.2017 г., постановено по адм. дело № 1903/2017 г. по описа на Административен съд В. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и закон и необосновано. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се прогласи за нищожен оспорения административен акт или да се отмени като издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон. Прави се искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - началникът на М. В., чрез пълномощника си юрк. Роева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. П. А. съд В. е оспорено решение № 32-134566/18.05.2017 г. на началника на М. В., с което е поправена митническа декларация МRN 14BG002002H0097403/03.10.2014 г., както следва: стока № 1 кл. 33 "тарифен код" вместо "29181400 00" да се чете "29181400 00 А999", кл. 34 "Д. на произход "вместо "МY" да се чете "CN". Променени са и данните в клетка "изчисляване на вземането", като са определени следните дължими суми за доплащане от "Прокомм 17" ООД: антидъмпингово мито в размер на 27 794,93 лв. и ДДС в размер на 5 558,98 лв., ведно с лихва за забава върху размера на вносните мита и другите държавни вземания. Предмет на митническата декларация е внос на лимонена киселина 44 000 кг. нетно тегло, декларирана с код по ТАРИК 2918140000, държава на произход Малайзия и с мито 6,5%. Митническият орган е приел, че стоката е с произход КНР, поради което се дължи антидъмпингово мито в размер на 42,70%. Решението на началника на М. В. е потвърдено с решение № Р-454/20.06.2017 г. на директора на Агенция "Митници". За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма с посочване на фактическите и правни основания, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод, че повторната проверка е извършена в съответствие с чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) и чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/13. Приел е, че докладът на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е годно доказателство, с което е уставен произход на лимонената киселина от Китай, а не от Малайзия. Изложил е подробни съображения за това, че представеният от дружеството сертификат не установява произхода на стоката така, както е деклариран от него. Поради това съдът е отхвърлил жалбата срещу срещу решение № 32-134566/18.05.2017 г. на началника на М. В. като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение на митническия орган на всички основания по чл. 146 АПК са направени въз основа на събраните доказателства. Решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. По делото е установено, че по повод извършена повторна проверка на декларирането е издадено предходно решение № 32-68300/14.03.2016 г. на началника на М. В., което е отменено с решение № Р-219/18.04.2016 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания да се установи по безспорен начин произхода на процесните стоки от КНР. Изпратено е писмо до компетентните митнически власти в Китай. С решение № 32-263950/21.09.2016 г. административното производство е спряно до получаване на отговор по линия на международното сътрудничество. С писмо от 15.02.2017 г. М. В. е уведомена от А. М., че цялата информация относно произхода на процесната стока е предоставена с три писма на ОЛАФ. В случая повторната проверка е започнала при действието на чл. 84 ЗМ, редакция преди изм. с ДВ, бр. 58/2016 г. Съгласно действащата към този момент разпоредба митническите органи имат право да извършват повторна проверка след вдигане на стоките с цел установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данните за вносните и износни операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях . В този смисъл е чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 (отм.). Към датата на издаване на оспореното решение, постановено след връщане на преписката за ново разглеждане с отменителното решение на горестоящия орган, е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ. Нормата предвижда възможност за целите на прилагане на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 след вдигане на стоките митническите органи да извършат последващ контрол чрез проверка на точността и пълнотата на информацията в декларациите и на придружаващите документи. Текстът на чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е идентичен с чл. чл. 78, § 2 от Регламент 2913/92 (отм.). Настоящата инстанция споделя съображенията на първоинстанционния съд относно спазването на процедурата по чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ и неприложимостта в конкретния случай на реда по чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба за липса на компетентност на органа, издал оспорения акт, основани на непровеждане на проверката по реда на чл. 84а и сл. ЗМ. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че процесната лимонена киселина, предмет на митническата декларация, е пренесена през Малайзия, но е с произход Китай. Данните са събрани в хода на извършено от ОЛАФ разследване в периода 5-11.11.2015 г. във връзка със стоки - лимонена киселина, соли и естери на лимонена киселина, декларирани с произход Малайзия. Правилно докладът на ОЛАФ е ценен като доказателство от категорията на официалните писмени доказателства както на основата на прякото приложение на Регламент (ЕС) 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11.09.2013 г., така и на основание чл. 179 ГПК. Същият има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в съдебно-административното производство. Докладът и приложенията към него са изготвени от длъжностни лица въз основа на тяхното разследване, възложено от комисията и се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа и доказателствената му сила следва да се преценява съобразно всички доказателства по делото. В тази връзка правилно първоинстанционният съд се е позовал на доклада на ОЛАФ и го е обсъдил по делото като доказателство относно констатациите за вноса на стоките от Малайзия, където същите само са пренатоварени, а вносът е извършен от КНР. Разследващите са установили механизмите и процедурите по внос/износ на стоките, вкл. по предоставена им информация от компетентните власти на Малайзия, както и от дирекцията на П. К. Извършена е съпоставка на информацията с пратки лимонена киселина относно вноса/ износа от Китай, както и списъци с данните за трансбордиране ZB1 и ZB2 при внос с произход КНР за лимонена киселина с кодове по КН 291814 и 15. От представените по делото приложения № 3 и № 6 към доклада е установено, че стока - лимонена киселина, с код 2918140000, 1760 торби, бруто тегло 44 352 кг., вложени в 2х20 контейнера, натоварени в П. К., Малайзия, за П. В., България, на моторен кораб "Орион", рейс НF 434А, букинг № РКGL 1721407690 са идентични с посочените в коносамент № MSCUPG359446, като това съответства на декларираната стока в процесната митническа декларация от 03.10.2014 г. В посочените приложения стоката е отразена с произход Китай. Това се потвърждава от регистрационен номер ZВ1 (по вноса), който е съответно ZВ1201408050514 и от регистрационен номер ZВ2 (по износа), който е ZВ2201408050833, поради което е прието, че стоката е изпратена от Китай за пристанище Кланг, Малайзия в 2 контейнера с номера KMTU7407296 и TGAU2192002. Лимонената киселина не е била предмет на преработка или производствена дейност в свободната търговска зона на П. К., след претоварването й в други два контейнера с номера TGHU0575023 и THGU0666186 е натоварена на посочения моторен кораб, рейс HF434А и изпратена за ЕС. Износителят по настоящото производство -J. G. SDN. BHD не е включен в обхвата на малоазийските дружества, които имат право да изнасят продукти в рамките на общата система за преференции. Затова представените едва в касационното производство лиценз за производство на основата на лимонена киселина от 13.04.2011 г. и декларация от 26.01.2015 г. не могат да обусловят извод за произход на стоката от Малайзия. Съдът подробно е обсъдил събраните от административния орган доказателства и обосновано е приел, че не се касае за износ от Малайзия, за който не се дължи антидъмпингово мито, нито са налице данни или твърдения стоката да е получила в тази страна съществена преработка, която да е довела до нов продукт . Нещо повече - по време на разследването на OЛАФ е установено, че в Свободната търговска зона на пристанище Кланг се извършва само придвижване и претоварване на стоки. В нея не е разрешено производство, поради което стоките, влизащи в зоната на пристанище Кланг запазват своя произход. Позволени са единствено дейности като раздробяване, пакетиране, преопаковане, сортиране, класиране, етикиране и поправка на стоки. Следователно стоките, регистрирани в регистър ZB1 (внос) и впоследствие в регистър ZB2 (износ) са само претоварени и съответно са запазили своя произход. Отделно от това жалбоподателят не твърди, че е издаван сертификат за произход форма "А" от контрахента, който да установява преференциален произход на стоката. В тази връзка правилно е преценено доказателственото значение на доклада на ОЛАФ и събраните в съдебното производство доказателства. При тези данни следва, че произходът на стоката от КНР е установен и правилно е определено антидъмпингово мито в размер на 42,7%. Липсата на отговор от КНР по отправеното запитване не води до еднозначно заключение, че произходът на стоката не е доказан, каквито доводи са изложени в касационната жалба. Констатациите на органа са основани както на доклада на ОЛАФ и приложенията към него, така и на допълнително събраната информация и направените уточнения след връщане на преписката за ново произнасяне. Изводът на съда за законосъобразност на оспорения административен акт е в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Предвид изложеното и при липсата на сочените в касационната жалба пороци на обжалваното решение, същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касационният жалбоподател следва да заплати на М. В. разноски по делото за тази инстанция в размер на 100 лева, съставляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение