Решение № 6118 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2014 г.

Решение № 6118 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3802/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на околната среда и водите против решение № 1454/3.02.2014 г. по адм. дело № 2703/2013 г. на Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - "Маркетинг енд Дистрибюшън" ЕООД, гр. София, чрез адв. Иванова изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че решението на министъра на околната среда и водите, с което е отменено решение № ВН-6-ДОС/2012 г. на директора на РИОСВ - Варна и е разпоредено връщане на преписката за ново произнасяне не замества отменения акт и съгласно чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК не подлежи на съдебен контрол. Това като последица влече недопустимост на съдебното решение, с което съдът се е произнесъл по оспорването. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е основателна. С решение № 1454/3.02.2014 г. по адм. дело № 2703/2013 г. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение е обявил по жалба на "Маркетинг енд Дистрибюшън" ЕООД, гр. София нищожността на решение № 25/4.02.2013 г. на министъра на околната среда и водите. Приел е, че административният орган е действал извън своята компетентност и не е следвало да се произнася по просрочена жалба на Българско дружество за защита на птиците. Решението е недопустимо. По делото е установено, че с решение № 25/4.02.2013 г. министърът на околната среда и водите е отменил решение № ВН 6-ДОС/2012 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Варна и е върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените указания. Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК на оспорване подлежат решенията на по-горестоящия административен орган, с които актът на долустоящия орган е отменен или изменен и въпросът е решен по същество. В този смисъл е и нормата на чл. 98, ал. 2 от АПК, която предвижда съдебен контрол върху актовете на горестоящия административен орган, само когато последният се произнася с решение по същество. В случая с решението, предмет на оспорване пред тричленния състав, актът на директора на РИОСВ - Варна е отменен от министъра на околната среда и водите като по-горестоящ административен орган и преписката е върната за ново произнасяне, съгласно правилото на чл. 97, ал. 2 от АПК и съобразно дадените указания, т. е. въпросът не е решен по същество от по-горестоящия орган. Актът, с който жалбата или протестът се отхвърлят, представлява контролен акт. Такъв е и актът, с който индивидуалният административен акт се отменя и преписката се връща на административния орган за издаване на нов първоначален акт. Следователно обжалваното решение не попада в хипотезата на чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК и на чл. 98, ал. 2 АПК и за него съдебния контрол е изключен. На това основание и съгласно чл. 159, т. 1 АПК жалбата пред първостепенния съд е недопустима и е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. Определение № 14405/5.11.2013 г. по адм. дело № 12051/2013 г. на Върховния административен съд, петчленен състав се цени при условията на чл. 235, ал. 2 АПК. Решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като същият се е произнесъл по недопустима жалба по атакуване на акт на по-горестоящия орган, който не подлежи на обжалване. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,