Решение № 6713 от 6.7.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на Д. Танчева от гр. Пловдив против решение 2576/22.12.2021г., постановено по адм. дело 2135/2021г. по описа на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение 186 по Протокол 10 от 14.07.2021г. на Общински съвет-Пловдив, в частта по т. 2, с която е определена продажна цена в размер на 99221лв, без ДДС, за имот общинска собственост, представляващ апартамент с площ 74,35 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна-столова, баня-тоалетна, коридор и две тераси, склад и антре, ведно с 9, 049% ид.ч. от об.ч. на сградата и правото на строеж, актуван с АЧОС 1942/12.02.2018г. В жалбата се излагат д0оводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и решаване по същество, евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответната страна Общински съвет-Пловдив взема становище за неоснователност на жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалването на решението на ОбС-Пловдив, в частта за определената продажна цена на имот частна общинска собственост, за допустимо. Счита, че решението е законосъобразно, доколкото цената е определена въз основа на пазарна оценка, изготвена от оценител, отговарящ на изискванията на Закона за независимите оценители и не е по-ниска от данъчната оценка на имота. Решението е валидно, допустимо и правилно. Въз основа на събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е направил установявания по всички правнорелевантни факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящия състав и към които се препраща по реда на чл. 221, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, който не инициирал по свой почин събирането на допълнително или повторно експертно заключение. Съдът има задължение само да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото (чл. 202 ГПК вр. чл. 144 АПК) и няма задължение за служебно събиране на доказателства, когато страните не са оспорили приетото заключение и не са направили искания за възлагане на допълнително или повторно заключение. Правилно съдът не е възприел заключението на вещото лице, което взема предвид оценката на други, подбрани от жалбоподателя решения на ОС-Пловдив за продажба на имоти и липсват данни за всички сделки с имоти със сходни характеристики. Неоснователен е доводът за допуснато нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно е установил приложимата материалноправна уредба, която е чл. 41, ал.2 ЗОС-разпоредителните сделки с имоти-общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по-ниски от данъчните им оценки. Пазарните цени на имотите се обпределят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал.3-от оценители, отговарящи на изискванията на Закона за независимите оценители. Според посочената уредба, законовите критерии при определяне от общинския съвет на продажната цена на имот-общинска собственост са: пазарна оценка, извършена от независим оценител, отговарящ на изискванията на ЗНО и тази оценка да не е по-ниска от данъчната. Препращането в чл. 41, ал.2 ЗОС е само към чл. 22, ал.3 относно реда за определяне на оценителя- отговарящ на изискванията на ЗНО. Няма препращане към чл. 22, ал. 5 ЗОС, ураждащ определяне на размера на равностойното парично обезщетение за имотите, предвидени за отчуждаване, поради което твърдението на касатора за приложимост на този ред и при определяне на пазарната цена за разпореждане с общински имоти не намира опора в закона. Правилно е приетото от съда, че продажбата на общински жилища следва да бъде ориентирана към постигане на цени, отговарящи на пазарните условия. Няма правило за продажба на много по-ниски от пазарните цени и отразените в публичния регистър за разпоредителни сделки с имоти-общинска собственост, дори и да са близки до данъчните им оценки, не означава, че не са пазарните цени на конкретните имоти. Обосновани са изводите на първоинстанционният съд за законосъобразност на обжалваната продажна цена за имота-общинска собственост, доколкото е определена от независим оценител, вписан в Камарата на независимите оценители, с правоспособност за оценка на недвижими имоти, съгласно чл. 8, ал.1 ЗНО и който носи отговорност за истинността на даденото заключение. Продажната цена е по-висока от данъчната оценка на имота и с това покрива и другия критерий за законосъобразност. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,