Решение № 11171 от 21.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1827/2017 г.

Решение № 11171 от 21.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1827/2017 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от административнопроизводствените правила /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от З. Ж. Ч., чрез процесуалния й представител адв. Георгиева срещу решение № 2492/08.12.2016 г. по адм. дело № 1918/2016 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е бил отхвърлен предявения от нея срещу Агенцията за социално подпомагане иск за заплащане на обезщетение в размер на сумата 50 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, душевни болки и безпокойство, силен емоционален дискомфорт, недопустима обида, унижение и посегателство върху честта, достойнството и доброто име, страдания от загубата на връзка и отчуждението й от детето, причинени от действия и бездействия на служители на дирекция "Социално подпомагане" - Варна, отдел "Закрила на детето", в периода м. август 2007 г. – 05.11.2010 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се уважи предявения иск. Моли за присъждане на направените по делото разноски. Редовно призована за съдебно заседание касационната жалбоподателка се явява лично, като по същество поддържа касационната жалба. Не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът по касационната жалба - Агенцията за социално подпомагане, чрез процесуалния си представител Д. Д. – Х., в представен по делото отговор на касационната жалба е изразила становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от процесуалния си представител юрк. Кехайова, която поддържа по същество доводите изложени в отговора на жалбата, като счита същата за неоснователна. Не представя нови доказателства и няма доказателствени искания и моли за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението е валидно допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С решение постановено по адм. дело № 8178/2015 г. на Върховния административен съд е обезсилено решение по адм. дело № 2681/2014 г. в частта на предявения иск от З. Ж. Ч. срещу Агенцията за социално подпомагане и делото е върнато за ново разглеждане в тази част. При новото разглеждане на делото с оспореното съдебно решение, постановено в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Варна е отхвърлил иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и претендирано обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, предявен от З. Ж. Ч. от гр. Варна срещу Агенцията за социално подпомагане, изразяващи се в психически стрес, душевни болки и безпокойство, силен емоционален дискомфорт, недопустима обида, унижение и посегателство върху, честта достойнството и доброто име, страдание от загубата на връзка и отчуждението й от детето, причинени от действия и бездействия на служители на дирекция "Социално подпомагане" – Варна, отдел "Закрила на детето" в периода август 2007 г. до 05.11.2010 г. За да достигне до този резултат, при новото разглеждане на делото, съдът е изследвал подробно и систематично представените доказателства и е изложил фактическата обстановка в хронологичен ред. Безспорно е установено, че Н. Д. Ц. е [дата на раждане] По делото е представено и удостоверение № 31/2005 г. за идентичност на лице с различни имена от [община], с което е удостоверено, че Н. Д. Ц. и Н. З. Ч. са имена на едно и също лице. От представената медицинска документация, а именно експертно решение № 0158 от 2007 г. на НЕЛК е установено, че Н. Ч. е с общо заболяване – епилепсия – генерализирана тонично – клонични пристъпи и рости парциални с много рядка честота, начална личностова промяна, енурозис октурна. На 16.08.2007 г. е попълнен формуляр за приемане на устен сигнал, съгласно който Н. Ц. е подложена на системен физически и психически тормоз от страна на своята майка. Същата се е явила в ІV РПУ - Варна при ИДПС със синини от физическо насилие и е заявило, че желае да бъде изведено от семейната среда. Пред органите на реда детето е споделило, че многократно е бягало от дома си, но след подадени сигнали от страна на майка й, полицията я издирва и я връща. След този случай, на 21.08.2007 г. З. Ч. депозира молба до Директора на социално подпомагане с искане за съдействие за овладяване на възникналите в семейството и във връзка с поведението на дъщеря и проблеми. С последваща молба Ч. е поискала предоставяне на социални услуги психологически консултации – коригиране на отклоняващо поведение. Във връзка с това е направено оценяване на случая, носещо дата 14.09.2007 г. На 17.09.2007 г. ищцата е посетила отдел за закрила на децата към дирекция "Социално подпомагане" - гр. Варна/ОЗД/ и е предоставила разпечатка от скайп с разговори на дъщеря и, от които може да се направи извод, че детето употребява наркотични вещества. В същия ден Дирекцията е посетена и от Н. Ц., която заявила, че се притеснява да се прибере в дома си, тъй като майка й ще я набие, посочила белези по врата си. Поради наличието на данни за влошена семейна среда, за евентуална употреба на наркотични вещества от детето и нарушената комуникация с майката, Директор на Дирекция "Социално подпомагане" /ДСП/ – Варна, на осн. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 25, т. 3 и т. 4 от ЗЗДт и чл. 33 от ППЗЗДт е издал Заповед № РД-Д-Вн-01-1/777/17.09.2007 г., с която е наредено Н. Ц. спешно да бъде настанена в дом за временно настаняване "Гаврош" – гр. Варна, до произнасяне на съда с решение по чл. 28 от ЗЗДт. Установил е, че заповедта е връчена на майката, срещу подпис, но не е обжалвана, както и, че не е отправено искане на осн. чл. 27, ал. 2 /в редакцията към 2006 г./, от директор на ДСП – Варна, в едномесечен срок от издаването на заповедта по ал. 1 до районния съд по седалището и за настаняване по съдебен ред. На 28.09.2007, т. е изготвен е социален доклад от експерт ОЗД, съгласуван с Началника на ОЗД, за предприемане на спешна мярка за закрила на детето, чрез настаняване в специализирана институция на осн. чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗЗДт. В доклада са описани личните данни на детето, произхода му. Като мотиви за предприемане на мярката е посочено, че детето живее само със майка си, като от известно време е нарушена комуникацията между майка и дете, често се достига до физическа саморазправа. В хода на производството пред административния орган са изготвяни регулярно социални доклади, провеждани са екипни срещи, разработени са планове за предоставяне на услуги, свързани с консултации с майката и детето за изграждане на ефективен възпитателен подход, провеждане на социални консултации, проверка на училищната посещаемост и успеваемост на детето. Взето е решение за среща с класния ръководител и училищен психолог на детето. Обсъдено е проблемното поведение на Н., обсъдена е информация дадена от педагогическия съветник, констатирано е, че момичето не се явява на консултации в КСУДС, обсъдена е необходимостта детето да работи с психолог да бъде прегледано от психиатър и да се започне адекватно лечение. Взето е решение консултациите да се осъществяват в Дом "Гаврош" и при необходимост детето да бъде придружено до лекуващ лекар за започване на лечение. С писмо от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" е поискано извършване на социално проучване на роднините на Н., тяхната социално битова среда, трудова заетост, здравословно състояние и желанието им да се грижат за детето в семейна среда. На 14.12.2007 г. е проведена екипна среща при която е обсъждано поведението на Н., неспазване на правилата, неявяването и на консултации, училищната успеваемост и необходимостта от преглед. Взето е решение детето да бъде придружено до личен лекар, клиничен психолог или психиатър. Установено е, че към 08.01.2008 година детето е заявило желание да се върне при майка си, но към този момент реинтегрирането му в семейна среда е определено като невъзможно, тъй като конфликта майка-дъщеря не е преодолян. Поради обстоятелството, че системно бяга от дома, в който е настанена, не спазва реда и назначената медикаментозна терапия, преустановило е и посещенията си в училище е направено предложение да бъде прекратено настаняването и в ДВНБД "Гаврош" и да бъде настанена в ДВНМН – Варна, с прокурорско постановление. Изготвено е мотивирано искане до районна прокуратура. С постановление на Варненска РП от 11.01.2008 г., Н. е настанена в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни за срок от 15 дни. Със Заповед № РД-Д-Вн-01-1/39/17.01.2008 г. на директор ДСП – Варна е наредено прекратяване настаняването на Н. в дом за временно настаняване на безпризорни деца "Гаврош" – [населено място], на осн. чл. 30, ал. 2 от ЗЗДт вр. чл. 29, т. 6 от ЗЗДт и Постановление И-3/11.01.2008 г. на РП-Варна. Заповедта е връчена на майката. През периода 18.01.2008 г. – 28.02.2008 г. е изготвен социален доклад за планираните и осъществени дейности и е проведена екипна среща, при която е обсъждано поредното бягство на детето от дома, обявяването и за полицейски издирване, проблемите в училище – наличие на отсъствия и липса на оценки. Тъй като детето е оставено без надзор, на основание чл. 3, т. 5 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на полицейска закрила на дете е издадена заповед № 27/2008 г. на началника на четвърто РПУ, по силата на която детето е под полицейска закрила и с приемо-предавателен протокол от 10.03.2008 г. предадено на Й. П. За осъществената полицейска услуга, с писмо изх. № от МВР от 10.03.2008 г. е уведомена службата за СП Варна. На същата дата от Отдел "Закрила на детето" до директор ДСП – Варна е изготвен е социален доклад, според който майката не е в състояние да упражнява родителски контрол, налице е опасност за живота и здравето на детето, дадено е становище за настаняването на детето в Кризисен център – [населено място] за срок от шест месеца. Издадена е Заповед № РД-Д- Вн-01-1/172/10.03.2008 г. на директор ДСП – Варна, на осн. чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗД, с която Н. Ц. е насочена към Кризисен център [населено място] за предоставяне на дългосрочни социални услуги. Детето е избягало от центъра, но на 23.03.2006, т. е задържано на територията на МВР – Шумен и е преведено в ДВНМН – Варна, направено е искане за настаняване на детето в дома на осн. чл. 35, ал. 1, т. "в" и "г" от ЗБППМН. С Постановление от 24.03.2008 г. на прокурор при Районна прокуратура – Варна по преписка № 4248/2008 г., Ц. е настанена в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни за срок от 30 дни, считано от 24.03.2008 г. На същата дата е проведена поредна екипна среща, като е обсъдена предприетата мярка "полицейска закрила", здравословното състояние на детето. По повод на проверка на Дирекция Социално подпомагане е депозирана декларация от 10.04.2008 г. от Ж. Ч. – дядо на Ц., в която е заявил, че не може да полага грижи за детето. На 18.04.2008 г. е изготвен социален доклад от социален работник в КСУДС – Варна, в който е описан случая, индивидуалния план за предоставяне на услугите, извършените дейности. Не са отчетени положителни резултати от работата по случая, поради изтичане на договора и необходимостта от продължаване на работата с детето и неговото семейство, след обсъждане с водещия социален работник ОЗД, е вето решение да бъде подписан анекс към договора за предоставяне на социални услуги за срок от шест месеца. На 22.04.2008 г. при проведена среща в Отдел закрила на детето към ДСП – Варна с участието на Ч., като е взето решение детето да бъде върнато за отглеждане в домашна среда, да продължи да посещава училище в индивидуална форма на обучение, да посещава психиатър, да спазва вечерен час. На 07.05.2008 г. е подписан анекс към договор за предоставяне на социални услуги като срокът на договора е уговорено да се продължи до 18.10.2008 г, анекса е подписан от ръководител на КСУДС, З. Ч. и дъщеря й. След този период и до 2010 година са изготвени още девет социални доклада, в които са описани обстоятелства имащи значение за вида и интензитета на действията, които следва да се предприемат от социалните служби и служители. На 30.07.0008 г. е издадена нова заповед за полицейска закрила на Ц., поради оставяне на детето без надзор. В уведомително писмо от 31.07.2008 г. е посочено, че на 30.07.2008 г. е издадена заповед № 73, с която е предоставена закрила на Ц., като поради отказ на майката да приеме дъщеря си, последната е в състояние на скитничество и безпризорност. Със Заповед № ЗД-Д-Вн-1/558/01.08.2008 г. на директор ДСП – Варна, детето е настанено в дом за временно настаняване на безпризорни деца към Сдружение "Гаврош" – Варна. Със Заповед № ЗД-Д-Вн-01/05.08.2008 г., настаняването на Ц. е прекратено, тъй като е напуснала специализираното заведение след няколко часа. Лицето е насочено към Кризисен център – [населено място] за предоставяне на дългосрочни социални услуги. На 01.12.2008 г. е изготвен социален доклад от служители на Кризисен център – Пазарджик, съгласно който детето се е адаптирало в центъра, проявява доверие и уважение към персонала. Майката често звъни по телефона и се интересува от детето, загрижена е за продължаване на образованието й. Отправено е искане за преустановяване на грижите за Ц. и детето е прибрано от майката за лично полагане на грижи за отглеждането и възпитанието и. През м. май 2009 г. Н. отново е избягала от дома си и е обявена за издирване по сигнал на майката. На 11.06.2009 г., след като детето е установено, майката е извикана в РПУ, но при проведен разговор, същата е отказала да прибере дъщеря си. На 11.06.2009 г. е издадена заповед № 164 за предоставяне на полицейска закрила на Ц., тъй като детето е оставено без родителски надзор. С Постановление от 12.06.2009 г. по преписка № 7918/2009 г. по описа на Районна прокуратура – Варна е постановено настаняването на Ц. в дом за временно настаняване за непълнолетни – гр. Варна за срок от 12.06.2009 г. до 30.06.2009 г. включително, поради запълнен капацитет на Кризисен център за жени и деца, преживели домашно насилие към фондация "SOS-семейства в риск"- Варна. Със Заповед № ЗД-Д-Вн-01/169/30.06.2009 г. издадена от директор ДСП – Варна, Ц. е насочена към Кризисен и консултативен център "SOS" при фондация "SOS-семейства в риск" – гр. Варна за предоставяне на социални и психологични консултации, осигуряване на сигурна и безопасна среда, задоволяване на здравни потребности, подкрепа и посредничество при осъществяване на връзки с други институции. Заповедта е съобщена на майката, като последната е подала жалба на 07.07.2009 г. до РДСП –Варна. С писмо от 07.08.2009 г. Директора на СП Варна се е произнесъл по жалбата на Ч. С молба изх. № 1110630/10.12.2009 г. от директор ДСП – Варна до Районен съд – Варна е отправено искане, на осн. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДт да се постанови решение за настаняване на лицето в Кризисен център "SOS" при фондация "SOS-семейства в риск" – гр. Варна за срок от шест месеца, считано от влиза в сила на решението. С Решение № 96/23.03.2010 г. по гр. дело № 14266/2009 г. на Районен съд – Варна е определена мярка за закрила, като настанява Ц. в Кризисен център на фондация "SOS-семейства в риск" – гр. Варна за срок от шест месеца, считано от датата на влизане на решението в сила. Решението е влязло в сила на 14.04.2010 г. Директора на СП – Варна е направил искане до началника на ОД на МВР за съдействие за издаване на документ са самоличност на Ц. На 07.12.2009 г. на Ц. е издадена лична карта. Ц. е записана, като ученичка 10 клас в ПГ по туризъм, като са взети мерки за осигуряване на учебни помагала на детето. На 30.12.2009 г. Ч. е посетила центъра, но контактът между нея и детето й е бил изпълнен с множество обиди и нападки. Преценено е че майката не сътрудничи и реинтеграцията на детето в семейството. Препоръчано е удължаване престоя на детето в центъра. Събрани са данни за отправени от страна на майката срещу детето на 21.04.2010 г. при среща с обществена възпитателка в[жк], клетви и обиди, както и нанасяне на удари. По делото е представено медицинско удостоверение № 333/2010 г. съгласно заключението на което детето е с травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в посочените области, които са резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети, отговарят да са получени по начин и време съобщени от пострадалата и са обусловили чувство на болка и страдание. До Районен съд - Варна е депозирана молба от Директора на дирекция СП – Варна на осн. чл. 4, ал. 1 вр. чл. 7 и чл. 5, ал. 1 т. 1, 3 и 5 от Закона за защита от домашно насилие. С решение № 2042/09.06.2010 г. по гр. д. № 7597/2010 г. на Районен съд – гр. Варна, влязло в сила на 21.09.2010 г. е постановена мярка за защита на Н. Ц. срещу домашно насилие, упражнено от майката, като е задължена последната да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо дъщеря си. Забранено и е да приближава на по-малко от сто метра от дъщеря си и адреса, на който се намира същата - Кризисен център на фондация "SOS-семейства в риск" – гр. Варна, както и учебното заведение, в което учи - ПГТ "Проф. д-р А. Златаров" – гр. Варна за срок от 12 месеца. След проведена на 30.09.2010 г. екипна среща, на 12.10.2010 г. е изготвен социален доклад, в който е посочено, че в интерес на детето е да бъде насочено към Кризисен център на фондация "SOS-семейства в риск" – гр. Варна. Изготвен е план за действие. Със Заповед № ЗД- Д-Вн-01/0392/14.10.2010 г. издадена от директор на ДСП – Варна, на осн. чл. 5, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДт. Н. Ц. е насочена към Кризисен и консултативен център "SOS" на фондация "SOS-семейства в риск" – [населено място] за предоставяне на социални и психологически консултации за осигуряване на сигурна и безопасна социална среда, задоволяване на здравни потребности, подкрепа и посредничество при осъществяване на връзки с други институции до произнасяне на съда с решение по чл. 28 ЗЗДт. На 05.11.2010 г. Н. Ц. е навършила пълнолетие. От неоспорените показания на Н. Ц., дадени в хода на съдебното дирене се установява, че сама е посетила отдел за закрила на детето към дирекция "Социално подпомагане" – Варна. В показанията си пред съда е разказала за случай на физическо насилие върху нея от страна на майка й. По делото са изслушани и свидетелските показания на св. С., П., Е. и Н., от които се установява, че Н. е имала проблеми с майка си, като последната е отказвала да съдейства на социалните работници, не се е включвала в работата за подобряване на отношенията в семейството. В мотивите съдът е обсъдил и заключението на съдебно медицинска експертиза назначена при предходното разглеждане на делото, според която жалбоподателката не е в състояние да бъде стабилна и постоянна в отстояването на родителските правила, което е следствие от нейните личностни характеристики. По делото не са събрани доказателства за депозирани по изискуемия от закона ред и до компетентните органи жалби срещу актовете на административния орган или негови служители. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд е приел, че не е доказано наличието на първата предпоставка за реализиране на отговорността на държавата по ЗОДОВ, а именно наличието на незаконосъобразни действия или бездействия. Направил е извод, че в случая действително са издавани множество актове на служители на ответника, както и актове за осъществена полицейска закрила, постановление за настаняване на детето от Районна прокуратура – Варна, които макар и да не са били достатъчно успешни, така че да възстановят нарушените взаимоотношения майка – дъщеря за ищцата не са причинили на ищцата неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с поведението на социалните работници. Въз основа на тази фактическа установеност, административният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на така предявената искова претенция за обезщетяване, поради което е отхвърлил иска като неоснователен. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касационната жалбоподателка Ч. не се е справила с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава за претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, и законосъобразно предявеният иск е отхвърлен от съда. По делото е безспорно установено, че самото детето Н. не е имало желание да се върне в дома на майка си и да установи с нея нормални отношения "родител – дете". За това нежелание е допринесло и отношението на майката към детето и нежеланието й да промени собственото си поведение за постигане на подобряване на климата в семейството. Това е установено от приложените по делото доказателства. Налице са данни за упражняване на физическо насилие върху Н. /показанията на свидетели, разпитани в хода на извършваните полицейски проверки, протоколи за поставяне по полицейска закрила поради нежелание на Ч. да приеме дъщеря си и др. приложени на л. 112-115 от преписката, водена по случая от административния орган/. При тези обстоятелства не може да се приеме еднозначно и правно значимо за настоящото производство, че отделянето на детето от семейството, и в частност от нейната майка, се дължи на незаконосъобразно поведение на служители на ответника по иска. Поведението на администрацията говори за желание за защита на живота и здравето на Н. и дори и да има пропуски в процедурите по настаняване в специализираните институции, то те не са довели до незаконосъобразно ограничаване на правата на родителя-ищец, а от там и до настъпването на твърдяните в исковата молба вреди. Дори и да се приеме, че е налице неизпълнение или забавено изпълнение на задължението за сезиране на съответния съд за произнасяне по реда на чл. 27, ал. 2 от Закон за закрила на детето, липсват доказателства за наличието на причинна връзка между това поведение и вреди, настъпили за ищцата. Следва да се отбележи, че всеки един от издаваните актове е изпращан на Ч., но същата не е проявила нормалната за случая активност и заинтересованост и не е потърсила нито една от изпратените и по пощата с обратна разписка пратки. Въпреки, че на определен етап от производството е била запознавана с актовете на компетентните длъжностни лица не е предприела действия за оспорването им по описания в закона ред. Липсват доказателства за незаконосъобразни действия на служители, свързани с настройване на детето срещу неговата майка, и мотивирането му към незавръщане в семейната среда и жилище. По делото не е представено нито едно доказателство в тази насока. От представените протоколи от провеждани срещи и водените на тях дискусии, от изготвените многобройни социални доклади и становища е видно, че първостепенна задача на социалните работници е било връщането на детето в семейна среда и подобряване на семейните взаимоотношения. След тяхна намеса детето е престоявало известно време у дома, но липсват доказателства за полагани от ищцата усилия за промяна на отношенията. За това е спомогнало нежеланието от нейна страна за промяна на относително консервативните и възгледи за възпитанието на дъщеря и. Събрани са неоспорени от ищцата в първоинстанционното производство данни за изрични откази от нейна страна за приемане на детето в дома и след установяването му от органите на Полицията и демонстративно нежелание за полагане на грижи. Стигнало се е до там, че да се наложи сезирането на съда за произнасяне в производство по защита от домашно насилие чрез налагане на съответните мерки. Следва да бъде посочено, че Н. Ц. сама е посетила и потърсила съдействие от отдел за "Закрила на детето", а именно да бъде изведена от семейната среда, поради подлагането на системен физически и психически тормоз от страна на майка й. От свидетелските й показания, дадени при първото разглеждане на делото се потвърждава казаното от нея пред служителя на отдел "Закрила на детето", че методите, които прилага касаторката Ч. са методи на наказанията, както и за случай на упражнено физическо насилие от нея. Неоснователни са и изложените от касационната жалбоподателка доводи, че след настаняване в домовете, вследствие на незаконосъобразните действия/бездействия на служители на ответника детето е започнало да извършва противообществени прояви. Първите възпитателни дела са образувани по сигнали на Ч. и това е станало преди настаняване на детето в социално заведение. Наличието на укоримо поведение и на по – късен етап не води до извод за обусловеността му от пребиваването в тези заведения. От показанията на св. Н. се установява, че в проведени от нея разговори с Ч., в който Н. е настоявала Н. Ц. да се завърне в родния си дом, ищцата е отказвала или отклонявала тези предложения. Съдът изцяло споделя твърденията, свързани с търпяне от З. Ч. на дискомфорт, стрес и други негативни усещания, свързани с невъзможността за нормален контакт и съвместно съжителстване с дъщеря си, но не са представени каквито и да е доказателства и не са наведени основателни доводи за причинно следствена връзка между тях и поведението на административен орган, изпълнил действия по предоставяне на закрила, коригиране на незаконосъобразно поведение или за опазване на живота и здравето на лице под 18 години. Настоящият съдебен състав намира, че извода на първоинстанционния съд за неоснователност на претендираните за заплащане неимуществени вреди изразяващи се в психически стрес, душевни болки и безпокойство, силен емоционален дискомфорт, недопустима обида, унижение и посегателство върху честта, достойнството и доброто име и др. е правилен и обоснован. Съдът е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и след като е установил, че липсват някои от тях и правилно е отхвърлил иска. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, които следва да докаже с допустимите и относимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищцата не е ангажирала достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административния съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска. При обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Жалбата на Ч. срещу решението, касаеща присъждането на разноски в полза на Агенция за социално подпомагане е основателна и следва да се уважи. Съобразно разпоредбите на специалния закон, ищците в производството по ЗОДОВ не се дължат заплащане на направените от ответника по иска разноски за юрисконсултско или адвокатско възнаграждение. В разпоредбата на чл. 10 от ЗОДОВ е направено категорично и ясно разграничение между разноски по делото, държавна такса и адвокатско възнаграждение. Описани са и случаите, в които суми за възстановяване на такива разходи е допустимо. Законодателят е изключил възможността на ответника в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъдат присъдени суми за възнаграждение за юрисконсулт или адвокат, ако такъв е ползван. При наличието на ред, въведен от законодателя с разпоредбите на специалния закон е налице неприложимост на общите разпоредби за дължимост на разноски, регламентиран в ГПК и АПК. Разноски на ответника по жалбата на същото основание не се дължат и в настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на трето отделение,