Решение № 9210 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2020 г.

Решение № 9210 от 9.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2281/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от директора на ТП НОИ-Ямбол, подадена чрез юрисконсулт С. Христозова против решение № 6 от 15.01.2020 г. по адм. дело № 345/2019 г. на Административен съд – Ямбол, с което е отменено решение № 2153-28-47/11.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което оставена без уважение жалбата на Т. Великов с вх. № 1012-28-236/21.08.2019 г. против разпореждане № 2113-28-420#4/13.08.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-Ямбол за ново произнасяне по жалбата на Т. Великов с вх. № 1012-28-236/21.08.2019 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с мотивите на решението, и са присъдени разноски. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, като постановено противоречие с материално правните разпоредби на закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че трудът на Т. Великов е зачетен от съда като втора категория, а същият следва да се определя на база първични документи. На второ място се твърди, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетелите. По подробно изложените в жалбата съображения се иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът – Т. Великов чрез пълномощника си адвокат В. Кавалджиева оспорва касационната жалба. Сочи подробни доводи и аргументи относно правилността на първоинстанционното решение. Претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на оспорване по съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено решение № 2153-28-47/11.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което оставена без уважение жалбата на Т. Великов с вх. № 1012-28-236/21.08.2019 г. против разпореждане № 2113-28-420#4/13.08.2019 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), преписката е изпратена на директора на ТП на НОИ-Ямбол за ново произнасяне по жалбата на Т. Великов с вх. № 1012-28-236/21.08.2019 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона дадени с мотивите на решението. Съдът е приел, че през спорните периоди Великов реално е упражнявал функциите на началник строителен обект и е налице хипотезата на чл. 66 и ПКТП (отм.); , като положеният труд следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление № 2113-28-420/30.05.2019 г. до ТП на НОИ-Ямбол Т. Великов е поискал да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 КСО, като е приложено описаните в заявлението документи. Във връзка с писмо № 2113-28-420#1/04.06.2019 г. молителят е депозирал декларация № 2113-28-420#2/07.06.2019 г., че не е упражнявал дейност и не е внасял вноски като самоосигуряващо се лице от 28.12.1995 г. до момента, както и удостоверения № 83/09.10.2000 г. и № 110/19.12.2014 г. С писмо № 5506-28-602/18.06.2019 г. ТП на НОИ-Ямбол са изискали от Сектор "Осигурителен архив" да изготви УП13 за периода 05.01.1981 г. -04.05.1992 г., 02.10.1992 г. -21.01.1998 г. от ОФ "Зенитстрой" ЕООД гр. Елхово, поради различие в заеманите длъжности между удостоверение Обр. УП-3 № 83/09.10.2000 г. и трудовата книжка, в която връзка с писмо № 5506-28-602#1/27.06.2019 г. са представени Удостоверение № 5507-28-310/27.06.2019 г. и Уведомително писмо № 5512-28-276/27.06.2019 г. с приложени Трудова книжка, Удостоверение № 3207/30.10.2001 г., Удостоверение № 822/15.05.2019 г., справка 22 А-деклариран вид на осигуряване и справка от регистъра на осигурените лица. С разпореждане № 2113-28-420#4/13.08.2019 г. ръководителят по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО. Разпореждането е потвърдено с решение № 2153-28-47/11.09.2019 г. на директора на ТП на НОИ-Ямбол. Изложени са мотиви, че Великов има положен осигурителен стаж ІІ категория 07 г. 07 м. и 13 дни, и е установено различие в данните между представените документи за осигурителен стаж във фирма "Зенитстрой" ЕООД гр. Ямбол, а именно Удостоверение Обр. УП-3 № 83/09.10.2000 г. за периодите 05.01.1981 г. -04.05.1992 г. и 02.10.1992 г. -21.01.1998 г. на длъжност "началник на строителен обект" и трудова книжка № 1076 за периодите 05.01.1981 г. -01.01.1982 г. на длъжност "помощник технически ръководител", 01.01.1982 г. -04.05.1992 г., 17.11.1992 г. -01.05.1997 г. на длъжност "началник строителни обекти", 01.03.1997 г. -19.01.1998 г. на длъжност "началник строителен обект". Извършена е проверка на ведомостите в сектор Осигурителен архив при ТП на НОИ гр. Ямбол. Въз основа на проверката на изплащателните ведомости на фирма "Зенитстрой" ЕООД гр. Ямбол е издаден документ обр. УП-13 Удостоверение № 5507-28-310/27.06.2019 г., съгласно който за периодите 01.01.1981 г. - 31.12.1982 г. длъжността е "помощник технически ръководител", 01.01.1983 г. -30.04.1992 г. и 01.04.1994 г. - 30.11.1997 г. длъжността е "технически ръководител", 01.05.1992 г. -31.03.1994 г. длъжността е "началник строителни обекти", 01.12.1997 г. -31.01.1998 г. длъжността е "строителен техник". По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, която съдът е кредитирал. Към заключението на вещото лице са представени и приети по делото в заверени от оспорващата страна копия от допълнителни документи: опис на делата неподлежащи на запазване-СМК-Общо строително предприятие-Елхово, Общинска фирма "Зенит строй"-Елхово, "Зенит-строй" ЕООД - Елхово фонд № 1083 на Държавен архив Ямбол; протокол обр. 16/15.05.1986 г. обект: Водоснабдяване с. Крайново; Протокол за извършено саниране обект "Водоснабдяване" с. Пчела от 25.12.1984 г.; Протокол от 01.08.1984 г. от проведена оперативка обект "Водоснабдяване" с. Пчела; Протокол обр. 16/27.04.1989 г. обект: Възлова станция Елхово; Протокол обр. 16/07.06.1990 г., обект: Допълнително водохващане от р. Поповска, гр. Елхово; Констативен акт от 04.06.1990 г. обект: "Водоснабдяване Елхово от р. Поповска"; Протокол обр. 16/17.06.1993 г. обект: Канализация ул. "Цар Симеон и ул. "Шипка"; Протокол на държавна приемателна комисия 26.09.1995 г. за установяване годността за ползване на строежа: Канализация ул. "Вардар" 12 гр. Елхово и Протокол на държавна приемателна комисия 12.01.1995 г. за установяване годността за ползване на строежа: Малка траурна зала гр. Елхово. Въз основа на изследваните доказателства вещото лице е дало заключение, че за посочените периоди дейността на Т. Великов е била пряко свързана с работа непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаните по делото в качеството им на свидетели са дали показания, че са работили заедно с Великов (ОФ "Зенитстрой" ЕООД гр. Елхово), където последния в периода от 1982 г. до 1998 г. е бил началник на някои от изгражданите от предприятието строителни обекти. Свидетелите са посочили, че работното място на лицето е бил строителния обект, който в момента се изгражда и там е имало поставен фургон, където се е помещавала канцеларията му и проектосметната документация, като задълженията му са били да ръководи обекта и са включвали да организира строителството на обекта с дадените му работници и механизация, като следи за качеството от започване на строителството до приемането на обекта от приемателна комисия и съставяне на акт № 17 за отстраняване на евентуално установените нередности и изпълнение на дадени във връзка с тях предписания. При тези данни правилно първоинстанционният съд е приел, че трудовият стаж на Великов, положен при осигурителите СМК-СП-1 гр. Стара Загора, СМК "ОСП" гр. Елхово и правоприемника му "Зенит строй" ЕООД гр. Елхово, "Главоболгарстрой" АД, "ВиК" ЕООД гр. Ямбол в периодите, когато е работил, включително периодите 01.01.1981 г. - 31.12.1982 г. на длъжност "помощник технически ръководител", 01.01.1983 г. -30.04.1992 г. и 01.04.1994 г. - 30.11.1997 г. на длъжност "технически ръководител", от 01.05.1992 г. -31.03.1994 г. на длъжност "началник строителни обекти" и от 01.12.1997 г. -31.01.1998 г. на длъжност "строителен техник", следва да бъде зачетен като такъв от втора категория. С разпоредбата на т. 66 и от раздел четвърти на ПКТП (отм.); , действаща до 31.12.1999 г., е предвидено да се зачете като втора категория труд, положеният такъв от инженерно-техническите работници до началник на строителен обект включително, без да се коментира какво следва да е естеството на извършваното строителство, като по този начин е създаден преференциален режим за пенсиониране на работещите в посочените в текста отрасли и дейности. Поради това от втора категория труд по смисъла на чл. 66и ПКТП (отм.); е труда на строително монтажните работници и ИТР до началник на строителен обект включително, работещи непосредствено на строителните обекти, като законодателят не е предвидил никакви други изисквания към вида и естеството на полагания труд, както и към фирмата или организацията, където същият е осъществяван. Съгласно чл. 104, ал. 1 КСО от съществено значение за определяне на категорията на труда е неговия характер, т. е. съдържанието на изпълняваните трудови функции, както и особените условия, при които е полаган. За да се направи обоснован извод от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за съответната длъжност, на която е бил положен труда, при какви условия са изпълнявани тези функции, като водещ критерий за определяне категорията на полагания труд следва да бъде мястото и характера на извършваната работа. Правилно първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице във връзка с преценката на събраните по делото писмени доказателства, както и изисканите и предоставени допълнителни документи-протоколи от приемателни комисии за приемане на строителни обекти в периодите 04.1989 г., 06.1990 г., 06. 1993 г., 09.1995 г. които конкретизират основната работа и задължения на Великов. Трудът на Великов през посочените периоди е бил пряко свързан с работа непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, включително ново строителство, реконструкция, модернизация и ремонт. Техническия ръководител и началника на строителен обект имат конкретни задачи за координация, свързани с действия за предотвратяване на предпоставки за трудови злополуки, за спазване на технологичните процеси и качеството на СМР, предоставянето и спазването на нормативната и проектна документация и други дейности пряко касаещи процесите в строителството на терен и точно техническият ръководител определя пропускателния режим на обекта, изготвя график за изпълнението на видовете работи съгласно изискванията на техническата документация и спецификата на технологичните процеси и следи за неговото спазване. Обоснован е изводът, че Великов пряко и непосредствено е участвал в строителството на изгражданите обекти и работата му е протичала изцяло на тях, при неблагоприятни битови и атмосферни условия, като само той е осъществявал надзор, контрол и е съставял документацията в тази връзка, т. е. реално е упражнявал функциите на началник строителен обект. В случая е налице хипотезата на чл. 66и ПКТП (отм.);. След като трудът е положен на строителните обекти същият следва да бъде зачетен от втора категория. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че лицето е било осигурявано за втора категория труд. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички релевантни факти от значение за спорното право, като е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за заплащането на разноски. Страната е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500, 00/петстотин/лева, които следва да бъдат присъдени. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение