Решение № 1829 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2015 г.

Решение № 1829 от 18.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13862/2015 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 6131 от 16.10.2015 г., постановено по адм. д. № 2002/2015 г. Административен съд - София-град е отменил заповед № РД-20-5/19.01.2015 г. на заместник министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.11.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал1, т. 8 от Закона за здравето, с която на Христина Петкова Петкова е отказано заплащане за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването извършена радиохирургия с кибер нож при диагноза: меланом на хореоидеята, за което е поискано заплащането. Върнал е делото като преписка на административния орган за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на решението. Осъдил е Министерство на здравеопазването да заплати на Христина Петкова разноски по делото в размер на 625 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от процесуалния представител на зам. министъра на здравеопазването с молба да бъде отменено, като неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Трифонова, която моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и да бъдат присъдени разноски. Ответникът по делото - Христина Петкова Петкова, представлявана от адв. Панайотова и адв. Драгиева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Предвиденото в чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ) заплащане на лечение за заболявания, не съдържа ограничението, това лечение да е предстоящо. Разпоредбата делегира правомощия на министъра на здравеопазването само да определи реда за осигуряването на средствата от бюджета на министерството, но не и заболяванията, за които е предназначено заплащането. Върховният административен съд, шесто отделение, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Първоинстанционният съд коректно точно и безпристрастно е изложил мотиви за незаконосъобразност на отказа на зам. министъра на здравеопазването да заплати за сметка на бюджета на Министерство на здравеопазването извършване на радиохирургия с кибер нож на Христина Петкова от гр. Етрополе. От множеството писмени доказателства по делото безспорно се установява, че по отношение на Христина Петкова са били налице условията за лечение чрез радиохирургия с кибер нож в чужбина. Със заявление за финансиране вх. № 95-00-131/08.10.2014 г. Петкова е поискала лечението й да бъде заплатено от бюджета на министерството, като е приложила амбулаторен лист от 06.10.2014 г., в който е отразено, че заявителката е с диагноза "меланом на хориоидеята", и е препоръчана терапия в Германия. Приложени са още ехографски изследвания и флуоресинова ангиография от 13.08.2014 г. От данните по делото се установява още, че на 03.09.2014 г. Петкова е осъществила клиничен преглед при проф. Вовра и проф. Муачевич в клиника в Мюнхен, като резултатите от този преглед не са били представени пред административния орган. На заседание на Комисията за лечение в чужбина, проведено на 20.10.2014 г. е взето решение да се информира Христина Петкова да представи цялата налична медицинска документация по време на консултативен преглед с проф. Петкова в Александровска болница, тъй като не може да се установи дали се касае за начален процес или метастази, което е от съществено значение за предстоящото лечение. На 14.11.2014 г. Христина Петкова е изпратила покана - искане за заплащане на проведено лечение на стойност 18 186.01 евро, като е приложила издадени по повод лечението медицински и разходооправдателни документи. От представените по делото доказателства, издадени от клиниката в Мюнхен, в която е проведена радиохирургията с кибер нож се установява, че на 06.10.2014 г. е изготвена оценка на разходите по лечението, а термина за манипулацията е на 09.10.2014 г. В представената от клиниката фактура № 13752 от 09.10.2014 г. обаче е отразено, че лечението е извършено на 04.10.2014 г., а в документ, наименован "оценка на разходите" е посочено, че манипулацията "радиохирургия с кибер нож" е проведена на 09.10.2014 г. Предвид тези данни, искането на Петкова за заплащане на лечението й е разгледано на заседания на Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ), проведени на 15.12.2014 г. и на 22.12.2014 г., като на последното е взето решение, че следва да се откаже исканото финансиране, тъй като от приложената фактура се установява, че лечението е проведено на 04.10.2014 г., т. е. 4 дни преди подаване на заявлението за финансиране. Прието е, че така извършеното лечение е в противоречие с предвиденото в Наредба № 12 от 22.11.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ). Изложени са и доводи, че не е извършена и препоръчаната консултация с проф. Петкова в Александровска болница, тъй като лечението е осъществено. Изготвен е доклад от председателя на КЛЧ № 95-00-31/08.01.2015 г., в който са отразени възприетите от КЛЧ данни и е посочено, че съгласно чл. 4, ал. 4 от Наредба № 12 от 22.11.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ Министерство на здравеопазването не финансира медицинските дейности, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди да му е съобщена заповедта по чл. 34, ал. 2. При така развилото се административно производство със заповед № РД-20-5 от 19.01.2015 г. зам.-министърът на здравеопазването е отказал на Христина Петкова исканото заплащане на извършеното от нея лечение в чужбина. За да отмени административния акт, Административен съд - София-град е приел, че с оспорената заповед незаконосъобразно е отказано заплащане от бюджета на Министерство на здравеопазването (МЗ) за извършеното на Петкова лечение с кибер нож в клиника в гр. Мюнхен, Германия на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12 от 22.11.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ (Наредба № 12/2011 г.) и във връзка с протокол № 49 от 22.12.2014 г. от заседанието на КЛЧ. Изложените мотиви в заповедта са, че комисията не може да възстанови суми за лечение в чужбина, проведено преди одобрението на комисията. Първоинстанционният съд е приел, че Наредба № 12/2011 г. е неприложима към настоящия казус, тъй като съгласно чл. 4, ал. 4 от нея не се финансират по реда на тази наредба медицинските дейности, които вече са осъществени или се осъществяват по отношение на пациента, преди да му е съобщена заповедта по чл. 34, ал. 2 от Наредбата. Според чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. В закона не се съдържа ограничение лечението да е предстоящо, поради което в обхвата му влизат и проведени лечения. Министърът на здравеопазването е овластен да определи реда за заплащане на леченията, но не и да стеснява обхвата им, определен в закона. Същият е следвало да изложи мотиви, без да се позовава на неприложимата Наредба № 12/2011 г., дали лечението на Петкова в Германия е било успешно проведено и жизнено необходимо, като се вземе предвид и дали се провежда такава манипулация в България, и едва тогава да се вземе решение дали не следва да бъде заплатено от бюджета на МЗ на основание чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ. Така постановеното решение е правилно. Основателно е приетото от решаващият състав, че изложените в заповедта фактически основания не кореспондират с цитираните в нея правни основания. В чл. 82, ал. 1, т. 8 от ЗЗ липсва забрана за заплащане на осъществени лечения, а делегираните правомощия на министъра на здравеопазването е само да определи реда за заплащане на леченията, но не и да въвежда нови условия, както твърди касаторът. При това положение Наредба № 12/2011 г., която се отнася само за предстоящите лечения, е неприложима към настоящия казус и първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания, които съответстват на материалноправните норми на Закона за здравето. При тези данни по делото настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на оспореното решение, същото е правилно и обосновано и следва да бъде потвърдено, като на ответника по касация на основание чл. 143, ал. 1 от АПК бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на 200 лева за адвокатска защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,