Решение № 9998 от 20.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6736/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.85, ал.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на М. М. М., гражданин на Сирия, подадена чрез подадена чрез процесуалния му представител адв.С. Стаматова. Жалбата е против решение 4326 от 25.04.2025г., постановено по адм. дело 687/2025г. по описа на Административен съд Хасково. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради наличието на касационни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и отмяна на оспореното решение 2063/28.02.2025г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС). Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез пълномощника си юрисконсулт Е. Хичовски, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че по делото не се ангажираха безспорни доказателства за наличие на основанията за отмяна на проверяваното съдебно решение. Предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба, подадена от М. М. М., гражданин на Сирия, против решение 2063/28.02.2025г. на председателя на ДАБ при МС. С него на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, поради липса на предпоставките по чл.8 и чл.9 от ЗУБ, на М. М. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решението на първоинстанционния съд е отхвърлена жалбата на М. М. М. срещу решението на председателя на ДАБ при МС. За да стигне до този правен резултат, административния съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. Съдът не е установил допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел е, че административният акт е постановен и в съответствие с материалния закон. Съдът е счел, че правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Съдът е приел, че от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Също така е прието, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. На следващо място съдът e приел, че от страна на жалбоподателя не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Нямало изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Изхождайки от бежанската история на М. М. М. и от актуалните данни за обществено-политическата обстановка в Сирия, дадени със справка с вх. МД-02-60/29.01.2025г. на дирекция Международна дейност при ДАБ, първоинстанционният съд е приел, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Обжалваното решение е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон към момента на постановяването му. Независимо от това решението на административния съд следва да бъде отменено, предвид следното: В хода на касационното производство е представено ново писмено доказателство - писмо от 10.09.2024г. от Главно командване на силите за вътрешна сигурност на Северна и Източна Сирия, център Сарии, в легализиран превод на български език. В него се сочи, че касаторът М. М. М. ще бъде арестуван в Сирия поради това, че е работил в група, свързана с режима на Басар ал-Асад. Това писмено доказателство са представя за първи път едва в касационното производство, в което според чл.220 от АПК не могат да се правят нови фактически установявания. При това положение представеното писмено доказателство следва да бъде съобразено от настоящия касационен съд при условията на чл.142, ал.2 от АПК като такова, което може да доведе до нови фактически установявания, респ. до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание. Представеното писмено доказателство би могло да се отрази върху молбата на М. М. М. за закрила. Това писмено доказателство е относимо както при преценката по чл.8, ал.1 вр. т.2 и т.3 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец поради твърдения за преследване, така и при преценката по чл.9, ал.1, т.2 пр.4 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Писменото доказателство е от значение и за преценката по чл.4, ал.3 от ЗУБ забрана за връщане на територията на Сирия, в която е застрашена свободата на търсещият закрила. Преценката на представеното писмо от 10.09.2024г. е на административния орган. Той следва да обсъди представеното писмено доказателство заедно с всички събрани по преписката доказателства. Само по този начин правата на кандидата за закрила няма да бъдат нарушени. Тъй като това не може да стане нито в настоящото касационно производство, нито в първоинстанционно съдебно производство, това налага отмяна на обжалваното решение, отмяна на оспорения административен акт и изпращане преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. След получаване на преписката председателят на ДАБ при МС следва да изиска оригинала за сверка с представеното ксероксно копие на писмо от 10.09.2024г., да обсъди представеното от кандидата за закрила писмено доказателство, да прецени дали да му даде вяра или не и да формира фактически и и правни основания по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК въз основа на всички събрани по преписката доказателства, включително и представеното писмо от 10.09.2024г. Въз основа на това председателят на ДАБ при МС следва да постанови решението си за предоставяне или не на статут на бежанец и хуманитарен статут по отношение на М. М. М.. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,