Решение № 421 от 10.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1433/2013 г.

Решение № 421 от 10.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 1433/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Даниела Атанасова Производството е по реда на чл. 420, ал. 2 от НПК. Същото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд № 447/12 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол и отмяна на постановеното по него определение от 27.12.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане. В искането на Главния прокурор се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, което е и основание за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, като се твърди, че ОС-Ямбол при одобряване на споразумението е допуснал нарушение на материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за уважаване искането на Главния прокурор, по съображенията изложени в него. Осъденият И. Ж. К., редовно призован, не се явява и не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Искането за възобновяване е процесуално допустимо. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 от НПК и чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Постановеното от първоинстанционния съд определение, с което е било одобрено споразумение, постигнато между подсъдимия, защитата му и прокуратурата е влязло в сила, като не е било проверявано по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. В Окръжен съд-Ямбол е било образувано нохд № 447/12 г. по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия И. Ж. К. с обвинение за престъпление по чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2 от НК. В хода на съдебното производството, прокуратурата е постигнала споразумение с подсъдимия и защитата му. С определение от 27.12.2012 г., ОС-Ямбол е одобрил споразумението и е прекратил наказателното производство, водено срещу И. К. По силата на одобреното споразумение, което е окончателно и не подлежи на проверка от горните инстанции, подсъдимият е бил признат за виновен в това, че м. януари 2012 г. в [населено място] е придобил и до 27.09.2012 г. си е служил с подправен платежен документ-държавна ценна книга- годишен винетен стикер за 2012 г. "Г-12" със сериен номер №, при управление на л. а. "марка" с ДК №, лична собственост, като е знаел, че е подправен, поради което и на основание чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2 от НК и чл. 55 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл. 66 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три години. В искането за възобновяване се сочи единствено касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, а именно нарушение на материалния закон, като се твърди, че деянието, осъществено от И. К. е следвало да се квалифицира по чл. 276, ал. 1 от НК, тъй като винетките са официални удостоверителни знаци за извършено плащане, и не притежават характеристиките и качествата на държавни ценни книжа. В подкрепа на тази аргументация се цитира практика на ВКС, касаеща сходен удостоверителен знак - "знак за технически преглед". Искането е неоснователно, тъй като при одобряване на споразумението, ОС-Ямбол не е допуснал нарушение на материалния закон. Правилно е прието, че деянието осъществено от осъдения И. К. покрива признаците от състава на престъплението по чл. 244, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 243, ал. 2 от НК, тъй като винетката е държавна ценна книга, а не удостоверителен знак, по смисъла на чл. 276 от НК. Двата престъпни състава касаят защита на различни по вид обществени отношения, като единствено законоустановените характеристиките на винетката, преценени в контекста на наказателноправните норми, отнасящи се до тези престъпни състави и съдебната практика, могат да дадат отговор по кой текст следва да се квалифицира деянието, свързано с използване на подправен винетен стикер. На първо място, следва да се посочи, че удостоверителните знаци, независимо от тяхното многообразие, имат общи характеристики, а именно материализират определени права и имат определен стойностен израз. Предвид липсата на легално определение в НК за това, какво е удостоверителен знак, посочените характеристики са изводими от практиката на ВКС-ТР № 116 от 25.11. 1983 г. по н. д. № 100/82 г. но ОСНК, Решение № 409 от 04.07.2002 г. по н. д. № 304/02 г., II н. о. На следващо място е необходимо да бъде изяснена правната природа на винетката, като се проследи нормативната уредба, визирана в съответните актове - Закон за пътищата/ЗП/, Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Съгласно разпоредбите на Закона за пътищата и по-точно чл. 8, ал. 2 от ЗП- републиканските пътища са изключителна държавна собственост. Също така нормата на чл. 10 от ЗП регламентира въвеждането на такса за преминаване по републиканските пътища, която може да бъде една от следните: такса за ползване на пътна инфраструктура-винетна такса или такса за изминато разстояние-ТОЛ такса. Заплащането на винетна такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни участъци. Размерът на винетната такса, включително и административните разходи, за всички категории превозни средства се определя от МС. Текстът на чл. 10а, ал. 5 от ЗП предвижда, че при заплащане на винетна такса се издава ценна книга, наречена "винетка", която удостоверява правото на собственика или ползвателя на превозното средство да ползва републиканските пътища. Тази разпоредба е резултат от законодателни промени в Закона за пътищата - ДВ бр. 39 от 20.05.2011 г. Предходната редакция на чл. 10а, ал. 5 от Закона за пътищата - ДВ бр. 64 от 08.08.2006 г. е следната-"при заплащане на винетна такса се издава документ, наречен "винетка", удостоверяващ правото на ползване на републиканските пътища...". Видно е, че настъпилите изменения са по отношение статута на винетката и тя вече е определена изрично за "ценна книга", а не само като документ, удостоверяващ определено право, между впрочем по естеството си последното e и характеристика на ценните книжа по принцип/те са писмени документи, при предявяването на които се материализират права-вещни, облигационни и други/, без оглед на това дали става въпрос за държавни ценни книжа или такива, издадени от физически или юридически лица. Тази промяна, наред с други изменения в Закона за пътищата, възведени със ЗИДЗП - ДВ. бр. 39 от 20.05.2011 г. е продиктувана от необходимостта от въвеждане на основните изисквания на Директива 2008/96/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно управлението на безопасността на пътните инфраструктури. Също така не може да бъде пренебрегнат и факта, че дори преди тази промяна, която е изрична по отношение статута на винетката, Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценните книжа/последните изменения са в сила от 18.03.2011 г./ и по-точно чл.2, ал.1, т.1 и 4 от същата дефинира, че по смисъла на тази наредба "ценни книжа" са всички образци на документи, формуляри и бланки, които служат за събиране на държавни приходи, или удостоверяват упражняването на права и са издадени от държавни органи. Издателят по смисъла на тази наредба е лицето, което взема валидното решение за издаването на ценните книжа и от чието име те се издават. Винетките изцяло се вписват в тези критерии за ценни книги, при това с белезите на държавни такива, което е особено значимо, тъй като разпоредбата на чл.244, вр. чл.243, ал.2 от НК визира не всички ценни книжа, а само държавните такива.Това от своя страна сочи, че разделителният критерии за квалифициране на действията при използване на подправен писмен документ, материализиращ определени права, имащ характеристиките на ценна книга, е дали тя е със статут на държавна такива. Обстоятелствата, свързани с нормативно определените характеристики на винетката, времеизвършване на деянието - м. януари 2012 г./в сила е редакцията от 20.05.2011 г. на чл. 10а от ЗП/, както и фактът на издаването й от държавни органи, определят същата не като удостоверителен знак по смисъла на чл. 276 от НК, а като държавна ценна книга. Ето защо, квалификацията на престъпната деятелност на осъдения И. К. по чл. 244, вр. чл. 243, ал. 2 от НК е правилно изведена, в съответствие с разпоредбите, визирани в НК, касаещи престъпленията против паричната и кредитна система, поради което не е допуснато твърдяното в искането за възобновяване нарушение на материалния закон, относно правната квалификация на престъплението. При гореизложеното, ВКС не намери основание за възобновяване на наказателното производство и отмяна на оспорения акт, поради което искането на Главния прокурор за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, ВКС, трето наказателно отделение